Нелепа дискусия се вихри между държавни чиновници, банкови сановници и камерен хор (стопанска, строителна камара и неколцина солисти). Ето либретото: държавата е правила обществени поръчки, но бюджетът е опразнен (вие знаете от кого); министерствата пари нямат. Кабинетът не можел да развърже кесията, защото в края на годината хазната трябва да е "на фитка" (без дефицит), държавният дълг не бивало да се увеличава, фискалният резерв не бивало да намалява, а данъците не трябвало да се пипат. Така страната ще заслужи похвала и входен билет за ЕРМ (европейския резервен механизъм, чистилището пред еврозоната). Затова сега гледаме
бирника в ролята на Андрешко:
ще приложим стария български фискален трик, но наопаки. Един революционен прочит. За да изхитрим европейците и да покажем вързан бюджет, държавата ще спре да плаща на своите доставчици. Плащанията ще повисят в забава, докато оберем овациите и се настаним в ЕРМ. Ако дотогава не текат отново обилни постъпления в бюджета, щяло да се мисли към юли да се издои свещената крава фискален резерв и да се разплатят бакиите. Сиреч държавата ще зареже в дълговото блато фирмите, сглупили да доставят на ненадежден платец като нея. Тези фирми ще бъдат
тройно прецакани:
според договорите за обществена поръчка държавният възложител плаща не знам колко дни, след като доставчикът представи оригинална фактура. Ето какво става: Наивник се е подлъгал да спечели търг да достави на държавата 100 принтера по 1000 лева. Дава банкова гаранция за договора, тегли 70 000 лв. заем и доставя принтерите. Слага си 10% печалба и още 20% ДДС във фактурата и я предава. Тегли още 20 000 лв. заем да внесе ДДС и зачаква. Държавата си има 100 принтера безплатни, взела отгоре на това 20 хил. лв. ДДС, но и не помисля да плаща. Тя нарича доставчика престъпник (трябвало да достави принтерите не по 1000 лв., най-ниската оферта на търга, а за не повече от 300 лв.), хвърля го на прокурор и маха пръст: ти си бандит, няма да ти платя и пара. Ходи, съди ме. Плати 1000 лв. държавна такса, дай 5-6 хил. на адвокат, тичай 5-6 години на три инстанции. Ако дочакаш, може да вземеш пари. А
дотогава - забава!
Вестниците пишат, че идеолозите на тънката бюджетна врътка се хвалили, че ефектният номер със забавените плащания хем щял да покрие бюджетния дефицит, хем да осигури на хазната безлихвен кредит. Оставало само да съберат банките да ги натиснат да кредитират кредиторите на държавата, за да не опружат копита, докато траят за зелена трева. Трябвало да се подпише "някакъв договор". Сега всички умуват какъв. Разбира се,
от забавата всички губят
и никой не може да спечели. Само от незнание може да си помисли някой, че забавата на държавата скрива дълга. Независимо дали ще го поеме бюджетът и дали ще го отрази статистиката, дългът си е дълг. Всеки икономист у нас и в Европа добре знае, че всичко, което държавата, нейните министерства, агенции, общини, училища, болници и пр. са поръчали, но не са платили и дължат, се нарича дълг. И ако е натрупан през тази година, а до 31 декември не е платен, значи бюджетът е на минус с тази сума, дори и на книга да е завършил без дефицит. И дефицитът, и ръстът на дълга ще влязат в сметките на европейските проверители, дори да липсват от българския бюджет и официалната ни статистика на държавния дълг. По-лошо е дори, защото мъглата надува теглата. Няма данни за неплатените сметки на държавата. Кръжат оценки по слух: ту че са 1.5 млрд., ту че надхвърлят 6 млрд. Европейците, като ни мерят за ЕРМ по калъпа на Маастрихтските критерии, ще сметнат 7 млрд. лв. Тях няма да слъжем, себе си (пак) ще прецакаме в играта на сляпа баба. И още нещо:
бюджетът скъпо ще плати забавата.
Зла лъжа е, че насилственият кредит, който бюджетът тегли от доставчиците си, е безлихвен. Той ще трябва да се плаща с лихвите и с неустойките. Само законовата лихва е 10.61% годишно. Но ще има и неустойки за неизправната държава, защото доставчиците губят от лихвите, които те плащат на банките, от такси и съдебни разноски. Ако забавата трае дълго, доставчиците ще трябва да съдят държавата, макар че поначало се плашат от раздори с властта. Загубите им ще го наложат. Най-добре
да развържем резерва веднага
Резервът сега носи на фиска символична лихва под 1%, а за "безлихвения кредит" бюджетът ще плаща 11% + неустойки. Загубите от разбитата икономика, заглобените фирми, предизвиканата от самата държава ликвидна криза дори няма да броим. Друг възможен вариант е самата държава да емитира 2 млрд. лв. държавни книжа и да плати дължимото. Така ще получи ниски лихви. Трети вариант е държавата да постъпи по латиноамерикански. Вместо да плати в пари, да раздаде на доставчиците дългови записи (бонове, ваучери, както и да им вика) за безспорно дължимите суми. Фирмите могат да продадат тези книжа на банките и дори закъсалите от тях ще прескочат трапа. С държавните дългови книжа поне е сигурно, че лесно ще вземат кредит, и то при нелоши лихви (само двойни на тези, които държавата ще получи, ако сама емитира книжа). Идеята да се увещават банки да кредитират държавните доставчици няма да я бъде, ако властта отказва да признае сумата на дълга и да каже кога ще го плати. Забавата трябва да има край. Иначе се казва мораториум.
Редактирано от - sybil на 23/11/2009 г/ 08:16:37












Нестрах от тъмното не означава неплашливост.
