|
| *** |
Като кмет Борисов нееднократно е показвал, че може да се вслушва в различните аргументи. Той прекрасно осъзнава политическите плюсове на взети с участието на опозицията решения. Днес обаче ситуацията е различна. Дори и Борисов да е склонен да слуша, желаещите да говорят искрено не са много, по много причини, особено в парламента. До себе си Борисов има политически
субекти с неясни хромозоми -
нито официални партньори, нито опозиция. Казано иначе, Борисов сам ще си носи негативите за решенията, взети с подкрепа на присъдружните партии, и в същото време няма особена полза от тях в стремежа тези решения да отчитат максимално палитрата от мнения. Към момента партиите около ГЕРБ в парламента не са особено активни по теми от актуалния дневен ред на обществото и мълчаливото приемане на бюджета за 2010 г. е убедителен пример за това. Ясно е, че отказът на БСП да се изказва по него е процедурна хватка, но нежеланието да се дебатира от страна на мнозинството така или иначе е налице, и то на фона на сериозни основания за притеснения в чувствителни сфери като здравеопазване и социална политика.
В това неслучване на политическия дебат стремежът към служебно дисквалифициране на БСП като нямаща право по условие да говори наистина прави лоша услуга на премиера. Борисов може и да е прав, твърдейки, че от БСП са нагли и цинични по темата "наследство", че са морално компрометирани и т.н., и т.н. Тези основателни обвинения обаче понякога захлупват също толкова основателни критики и на практика слагат точка по теми, по които за самото ГЕРБ е хубаво да се говори. Не защото БСП го иска, а защото наистина има място за дебат. Пък и нищо не пречи критиката към БСП да върви и по друга линия - още разкрития, осъдени, случващото се в самата нея.
Тук много ще помогне, ако премиерът Бойко Борисов се довери повече на симпатизантите си, които неслучайно сложиха рекорд по избирателна активност. Надали за 4 месеца българите са забравили какво е тройната коалиция, но пък за 4 месеца са се случили достатъчно неща, по които да се търсят отговори.
Тези отговори често се подминават,
включително и заради видимия опит на премиера Борисов да се пази от разпалването на противоречия между министрите. В същото време подобни противоречия често са естествени и не означават автоматично липса на ясна политика, защото опират до привеждането на аргументи от различно естество. На финансовото министерство може например много да му се иска да въведе доплащане в болниците например, защото няма пари, но пък здравното министерство по условие трябва да е предпазливо, защото отговаря за гарантирането на достъп до здравеопазване. Тук прекомерната активност на отделни министри пречи, а изоставената топка от неслучилия се разговор се поема от БСП. Тя, макар и компрометирана, има и допълнително предимство, че е лява, тоест критиките срещу едно дясно управление по дефиниция й отиват.
Липсата на нормален политически диалог залага на карта и една от най-силните страни на премиера Борисов - умението му да решава бързо конкретни проблеми. Борисов продължава да се среща с отделни засегнати от даден въпрос групи, но надали може да се срещне с всички недоволни в страната. Тези срещи обикновено водят до категоричен отговор и бързо решение и колкото и опонентите на премиера да припяват, че подобно поведение е популистко, надали средностатистическият гласоподавател мисли така. Опасното тук е този добър пример да не се превърне в контрапункт на забатачването на други системни въпроси, тоест да се тълкува като пример за решаване на проблемите на парче.
На фона на всичко това заявеният стремеж към бързи реформи - например в здравеопазването, може да е опасен. Наистина, реформите трябва да се правят достатъчно рано, докато е налице воля за тях, ала налагането им по начин, който не води до повсеместна съпротива, изисква време и много, много приказки. Ще се аргументират ли по-добре управляващите, предстои да видим. Но вече се появиха достатъчно показателни вицове: "Попитали радио "Ереван" с какво ще се запомни управлението на Бойко Борисов. От радиото отговорили - със Сергей Станишев".
