В момент, когато на преден план са европейските въпроси, проучване, направено от влиятелна организация от Брюксел, твърди, че ЕС е тръгнал в грешна посока. Европейците трябва да престанат да бъдат толкова покорни, те трябва да бъдат единни във външната политика и да работят за навлизането в "постамерикански" етап на развитие, се казва в проучването.

В началото на ноември във Вашингтон се проведе Седмица на Европа. Германският канцлер Ангела Меркел говори пред Конгреса на САЩ на 3 ноември като част от тържествата, отбелязващи 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Едва около сто световни лидери са имали възможност да произнесат реч пред Конгреса на САЩ. Последният германски канцлер, на когото е била отдадена такава чест, е Конрад Аденауер. Той произнася слово пред конгресмените през 1957 г., по време на Студената война.

Европа най-после има телефонен номер - но дали някой се обажда?

Вероятно има хора, които смятат, че в тази нова ера на Обама телефонният номер на Европа - същият телефонен номер, който бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър шеговито обяви преди години - сега е на разположение в най-влиятелните черни тефтерчета във Вашингтон. Но дали наистина някой ще набере тези числа? Експерти от Европейския съвет за външна политика са скептично настроени за отговора на този въпрос. Това е влиятелна организация, основана през 2007 г. от американския милиардер Джордж Сорос и описваща се като първия "паневропейски мозъчен тръст". Тя има офиси в Берлин, Париж, Лондон, Мадрид и София. Ролята на Европейския съвет за външна политика е да "поощрява дебатите за воденето на разбираема, ефективна европейска външна политика, базирана на ценностите".

В първите дни на ноември организацията разпространи проучване, наречено "Към постамериканска Европа" и основаващо се на многобройни интервюта и изследвания, направени в 27-те страни-членки на ЕС. В него авторите отправят ясен призив към европейските лидери: "Издигането на пиедестал на трансатлантическите взаимоотношения трябва да престане", пишат Джеръми Шапиро и Ник Уитни. Крайно време е Европа да обяви нов, "постамерикански" период и да унищожи старите митове за трансатлантическите взаимоотношения. Сред тези митове е този, че сигурността на Стария континент зависи от американската защита. Както и че американските и европейските интереси в основата са едни и същи. И митът, че единството на Европа може да се окаже вредно за трансатлантическите отношения.



Вашингтон е насочил вниманието си към нови съюзи, а Европа - не



"Глобализацията с бързи темпове преразпределя властта на Юг и на Изток", твърдят авторите на проучването. "САЩ разбират това и работят, за да заместят бързо спечеленото си глобално господство с мрежа от партньорства, чрез които ще запазят влиянието си".

Вашингтон изостави мнението си от времето на Студената война - време, когато оказването на подкрепа за европейските държави бе изключително важно - и търси прагматични съюзи с нови партньори, какъвто е Китай. Американският президент Барак Обама обяви по време на стартирането по-рано тази година на стратегически и икономически диалог между САЩ и Китай, че "взаимоотношенията между САЩ и Китай ще оформят ХХI век". Както и че американското мнение е противоположно на това на европейците, които все още се придържат към стратегии и философии, произтичащи от десетилетията американска хегемония, довела до прекомерно покорно отношение към САЩ.

Много държавници смятат, че трябва да се запазят и да се поддържат близки отношения със САЩ и затова европейците могат да постигнат обща позиция относно отношенията си с американците. Заемането на подобно общо мнение обаче изглежда невъзможно, когато става въпрос за отношенията с Китай или с Русия. Всъщност с желанието си да ласкаят и да се кланят на американците европейците успяха да се оплетат в начинания, които може и да не се окажат от голяма полза за ЕС - като участието във войната в Афганистан.



Поведението на европейците към САЩ изглежда "инфантилно"



"Погледнато от Вашингтон, има нещо инфантилно в начина, по който европейските правителства се държат към САЩ - комбинация от търсене на внимание и бягане от отговорност", пишат Шапиро и Уитни. Резултатът е, че Европа често е пренебрегвана от САЩ, маргинализирана. Според авторите на изследването американците могат да решат да действат по правилото "разделяй и владей", при което липсата на консенсус сред европейците е добре дошла за американците.

Ето и някои примери:

* Афганистан: Въпреки че Европа дава почти същите средства като САЩ за финансова помощ и около 40% от чуждите войски са от държави на Стария континент, тя има "минимално влияние при разработването на стратегиите в Афганистан или при воденето на войната, като главно следва действията на американците".

* Близкият изток: В този регион европейците също отпускат сериозни финансови помощи. Но те не желаят да поемат инициативи и се придържат към поведението на Америка - отлагане на решаването на наболелите въпроси.

* Русия: Общата позиция на ЕС тук е много важна. Трудно обаче се постига консенсус, тъй като "навикът на Европа да гледа през рамо на САЩ нееднократно е подкопавал усилията за сближаване на различните национални подходи".

* Трансатлантическият икономически съвет: Когато съветът - основан от бившия американски президент Джордж Буш и германския канцлер Ангела Меркел, за да улесни по-доброто икономическо сътрудничество - се събра наскоро, европейците доведоха хора, заемащи най-високи постове; делегацията бе ръководена от зам.-председателя на ЕК Гютнер Ферхойген от Германия. А американците изпратиха шефове в министерства за участие в Трансатлантическия икономически съвет. Едва уловим напредък бе постигнат. Това би станало и ако в преговорите участваха представители, заемащи еднакви постове в ЕС и САЩ, промърмори един от участниците. Всъщност, въпреки че ЕС трябва да бъде по-благоразумен - трябваше да изпрати не чак толкова високопоставени лица за участие в срещата. Но евролидерите нямат намерение да се съобразят с това. И без съмнение следващия път, когато изпратят толкова високопоставени свои представители, те отново ще си тръгнат от срещата ядосани.

Германският канцлер се състезава с ЕС кой да е център на внимание

Високопоставени европейски дипломати бяха подразнени, че Ангела Меркел стана център на внимание в САЩ, докато там се провеждаше Седмицата на Европа. Близките до германския канцлер обаче бяха щастливи от честта, която й бе отдадена зад Океана, особено с произнасянето на реч пред Конгреса.

Това всъщност продължава от месеци. Подтиквани от факта, че толкова много жители на Стария континент сърдечно одобряват новия американски президент - в някои от европейските държави 92% от населението одобрява Обама, - европейските политици се състезават в опитите си да обсипват с любов и отдаденост новия държавен глава на САЩ.

Когато Обама подари на британския министър-председател Гордън Браун кутия с DVD-та след посещението му в САЩ, медиите на Острова побързаха да разтълкуват това като знак за края на "специалните отношения" между Лондон и Вашингтон. Французите пък бяха доста объркани, когато по време на визитата си в Париж американският президент предпочете да вечеря със семейството си, а не с държавния глава Никола Саркози и съпругата му. А германците са бесни, защото, въпреки че дойде в Берлин като кандидат за президент, Обама все още не е направил официална визита вече като държавен глава.



Белия дом не го интересува носталгията



Белият дом не може да си позволи да губи време за подобни сантименталности и притеснения. На срещата ЕС-САЩ, която се състоя в Прага през април, съветниците на Обама бяха недоволни, че шефът им бе нападнат поотделно от всеки от лидерите на 27-те страни членки. Американският държавен глава по принцип отказва срещи с европейски журналисти и той съобщи новини за края на програмата на САЩ за изграждането на ПРО - части от която трябваше да бъдат разположени на Стария континент - на чехите и поляците по телефона. Европейската реакция на тези откази е предсказуема - те просто се опитват дори по-силно да спечелят благоволението на Обама.

Европейският съвет за външна политика категорично настоява да се сложи край на тази практика. Вместо тази готовност европейците трябва да поставят ясни цели във външната си политика и взаимно да ги обсъдят с американците със същото хладно спокойствие, към което се придържат работещите в сферата на търговията и на икономиката. Придържането към сантименталните спомени за партньорството в миналото няма да отведе никой в правилната посока.



Да работим за "постамериканско" бъдеще



Когато германският канцлер Ангела Меркел пътува до Вашингтон през юни, за да получи наградата "Варбург" за приноса си към трансатлантическите отношения - отличие, връчено й от трансатлантическата организация Atlantik-Brucke, - едва няколко американски конгресмени присъстваха на церемонията в Библиотеката на Конгреса на САЩ. За тях бе много по-важно да бъдат в Белия дом и да присъстват на организираното от президента Барак Обама хавайско парти. На въпрос дали това не означава, че американските интереси в Европа намаляват, германският канцлер отговори: "Очевидно винаги трябва да показваме, че оставаме партньори, които имат взаимни интереси."

Речта на Ангела Меркел пред Конгреса бе доста по-различна и направи силно впечатление. И тогава, поне за един ден, германският канцлер се превърна в глас на Европа. Следващия път някой друг може да влезе в тази роля: Никола Саркози, Гордън Браун или испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Но това, което няма да се промени, е предизвикателството да запазят интереса към Европа - и нейното влияние.