|
| Красимир Попов |
- Г-н Попов, разгледахте вече анализа за ефективността и ефикасността на програмите за активна политика на пазара на труда, направен от икономическия и социалния съвет. Какви са промените, които се налагат на пръв поглед и които могат да се направят?
- В доклада колегите са взели под внимание обвързаността на националните приоритети с конкретни цели, които стоят пред страната ни като членка на ЕС. Сред основните ни приоритети са повишаване адаптивността на работната сила за посрещане на новите изисквания на пазара, изграждане на общество, основано на знанието, по-нататъшни действия за легализиране на резултатите от обучението, включително неформалното, както и прозрачността на процеса на придобиване на квалификация. Едновременно с това обаче националният контекст изисква от нас да провеждаме адекватна политика за осигуряване на заетост и обучение, особено на лицата от рисковите групи на пазара на труда. И тук, естествено, са конкретните предложения за схемите за намалено работно време, мобилността на работната сила, заетостта и обучението на младежите.
- Но по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" могат да се финансират само определени мерки. Например не може да се плаща транспортът за работещи в друг град, което беше популярна мярка.
- Този механизъм наистина не може да бъде прилаган директно по програмата. Правилата на Европейския социален фонд изискват такива мерки да бъдат обвързани с активно участие на лицата в обучение, стажуване и др. Затова внесохме предложение разходите за транспорт за периода на обучение да се покриват в рамките на операция "Адаптивност" (по нея лицата, преминали на непълно работно време, ще се обучават в освободените 4 часа и ще получават стипендия от 176 лв. на месец за периода на обучението - б.а.). Предвидено е разходи за транспорт на безработни лица по време на обучение да бъдат покривани и по други схеми на европейската програма.
- Как може да се определи кои са най-ефикасното обучение и квалификация за дадена възраст, група, регионални особености на пазара на труда?
- При новите мерки, които сега ще стартират, даваме възможност за избор на обучението съобразно собственото виждане на лицето за неговото кариерно развитие, но ще отчитаме и позицията на работодателя, ако е заето лице, или заявените свободни работни места, ако е безработно. Не е без значение и мнението на колегите ни в дирекциите "Бюро по труда". Те все пак трябва да преценят профила и квалификационното равнище на лицето, преди да го насочат към определен курс.
- Не би ли трябвало видът обучение да зависи от заявените работни места?
- Ползата от инвестициите в обучение е именно те да са в съответствие с нуждите на пазара. Като пример за това бих посочил схемата "Развитие", по която безработните лица ще бъдат включвани в субсидирана заетост при работодател за период до 12 месеца. Това ще става според заявките на работодателите в бюрата по труда, за да се гарантира успешното изпълнение на мярката. Удачен пример за съчетаване на активните мерки с нуждите на работодателите е и схемата "Адаптивност".
- При равни други условия как ще се избира кой да бъде включен в мерки за обучение и квалификации?
- По реда на постъпването на заявленията до изчерпване на ресурса. Ако съответната мярка се окаже успешна, има възможност за осигуряване на допълнителни средства.
- Не би ли следвало хората от районите с по-голяма безработица да имат предимство?
- Регионалните различия в равнищата на безработица и икономическа активност не могат да бъдат преодолени напълно. В тази връзка е от ключова важност комбинацията от насърчителни мерки за бизнеса и за самите безработни, за да се създават повече и по-добри работни места, да се разширява участието в ученето през целия живот и да се повиши мобилността на работната сила. За да се разшири достъпът на хората до мерките, финансирани по ОП "Развитие на човешките ресурси", Комитетът за наблюдение реши всички регистрирани безработни да могат да кандидатстват по схемата "Развитие". (Преди операцията беше само за съкратени след ноември 2008 г. вследствие на икономическата криза. По нея одобрените минават обучение и част от тях се устройват на работа за сметка на програмата и с доплащане от работодателя - б.а.) Бюджетът на "Развитие" беше увеличен до 250 млн. лв., които ще стигнат за около 65 000 души в сравнение със сега предвидените 150 млн. за 40 000. В момента се обсъждат и възможности за целенасочена подкрепа за заетост именно в населени места с високи нива на безработица. Такива мерки ще бъдат финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
- Какво става с операциите по европейската програма? Четвърти месец по тях се събират само заявления. Да не се окаже, че вече заявили интерес работодатели ще са фалирали, когато дойде време да се плащат обучения и мерки?
- Вероятно въпросът се отнася предимно до операциите, по които ще се използва ваучерен механизъм (лицата ще получават ваучери за обучение по техен избор - б.а.), защото има много други схеми, които в момента се реализират. Истината е, че за да бъдат работещи тези мерки и да отговарят реално на нуждите на гражданите и бизнеса, се наложи в тях да бъдат внесени редица съществени промени. Това в най-голяма степен засяга схемите "Адаптивност", "Аз мога" и "Развитие". Този месец беше отправена покана към центровете за професионална квалификация и обучителните организации да подадат заявления, в които да посочат по кои специалности и компетенции и в кои населени места имат желание и готовност да предоставят обучение срещу ваучери. Агенцията по заетостта полага всички усилия най-късно до края на годината хората, подали заявления, да получат съответните ваучери и да стартира реалното изпълнение на дейностите.
- Колко милиона се предвижда да бъдат усвоени по ОП "Развитие на човешките ресурси" през 2010 г.?
- Убеден съм, че към края на следващата година размерът на извършените плащания ще надмине съвкупно сумата от 250 млн. лв., но тя не е предназначена само за пазара на труда. В тази сума се включват и интервенциите в сферата на образованието и за развитие на социалните услуги. Според мен по-съществен е въпросът какви са резултатите от тези инвестиции. Например само по стартиращите мерки на пазара на труда към момента е предвидено да бъдат обучени 109 000 лица. Разбира се, не всички ще бъдат обхванати до края на 2010 г., но тази цифра показва реално колко широк е обхватът на оперативната програма.
- При субсидираната заетост държавата плаща до 1 г. минимална работна заплата плюс осигуровки при ангажимент на работодателя да задържи наетия поне за 2 г. А той може ли да доплаща на хората, защото минималната заплата е твърде ниска?
- Между нашите програми и европейските схеми има някои ключови разлики. Например по схема "Развитие" няма изискване работодателят да задържи хората след приключване на субсидираната заетост, което невинаги е възможно за предприятията в условия на криза. Същевременно субсидията е в размер на минималната работна заплата, като от работодателя се изисква да осигури още минимум половин минимална работна заплата и останалите разходи за труд за съответното лице.
- Как ще се справите с всички програми, след като за националния план за действия по заетостта се предвиждат едва 65 млн. лв. при 170 млн. лв. за 2009 г.?
- Ограниченията в бюджета са сериозно изпитание за нас, но не трябва да забравяме, че само новите мерки по ОП "Развитие на човешките ресурси" са за над 312 млн. лв., разбира се, не само за 2010 г. Например финансирането по схема "Отново на работа" е 64 млн. лв. до 2012 г., докато държавният бюджет тази година предвижда 11 млн. лв. по сходната програма "В подкрепа на майчинството".
- Как се справят в бюрата по труда в условията на криза?
- Тези хора - около 2500, изнасят целия труд, свързан с консултиране на безработните, на активно търсещите работа, връзките с работодателите. За периода от януари до септември колегите от бюрата по труда са посетили близо 58 000 работодатели и по този начин са осигурили работа на малко по-малко от 200 000 души на първичния пазар и в програми за заетост. А бройката на обслужваните лица отдавна е надхвърлила норматива им. Общо по програми и насърчителни мерки например са обхванати близо 30 000 лица от една от най-уязвимите групи - над 50-годишна възраст. На около 5000 лица с трайни увреждания е осигурена работа отново благодарение на служителите на бюрата по труда. Регистрираните безработни от тази група са 13 184, а делът им от общия брой на безработните е 4.4%.
