:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,228,240
Активни 91
Страници 17,193
За един ден 1,302,066
Анализ

Как преходът промени езика на медиите

Той стана по-стегнат, точен и образен, понякога фриволен и циничен, но също немарлив, безвкусен и жесток
Снимка: "Сега"
След 10 ноември медиите бяха буквално пуснати да палуват на воля. Освободени от сковаващите догми на дървения език, те търсеха повече ефективност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието. Медийният език стана многолик.
Явно кръглата годишнина от 10 ноември 1989-та е тема, която дълго ще занимава медиите и след като бъдат изчерпани нейните политически, социални и икономически ракурси, идва време да бъдат оценени и културните трансформации, за които тази дата се е оказала гранична. Една от тях е свързана с медийния език.

Всяка радикална историческа промяна води до промяна на елитите и на езика. Всеки интегрален исторически период оставя някакви собствени отпечатъци в речта. Това са ключови думи, отразяващи специфични страхове, надежди, вкусове и увлечения на обществото. Епохата на социализма си имаше собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на труда, комунистически идеал, както и множество производни от думата народ - народен страж, народен враг, народна милиция, народен артист, нармаг и т.н. Тогавашният силно идеологизиран и наситен с клишета медиен език, ползващ много често готови мисловни и езикови конструкции от партийни документи, беше сполучливо наречен дървен език (La langue de bois) от френската социолингвистка Франсоаз Том. Този език имаше свойството с много думи да поднася малко действителна информация.

След 10 ноември тази лексика беше заместена от нови ключови думи като демокрация, приватизация, дисиденти, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, червени боклуци и т.н. Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, рекет, мутри, чалга, а в още по-ново време бяха изковани евфемизиращи понятия като бизнес партия, край на прехода, заменка, обръчи от фирми, силови групировки, сенчест бизнес и т.н., за да стигнем до съвсем пресните "вещици" и "лоялен гражданин".

Този процес беше опосредстван и насърчаван от медиите, които



охотно прегръщаха всеки подобен, понякога ироничен, неологизъм



След 10 ноември медиите бяха буквално пуснати да палуват на воля. Освободени от сковаващите догми на дървения език, те търсеха повече ефективност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието. Медийният език стана многолик - някъде стегнат, точен и образен, другаде фриволен и циничен, често пъти жесток и безчувствен и също толкова често немарлив и безвкусен. Това е така, защото свободата, както и войната, е свързана с неизбежни странични щети.

В медийния език през изминалите 20 години протичаха паралелни и взаимно противоречиви процеси. Разговорният стил направи езика и особено заглавията по-малко сковани, по-информативни и леко екстравагантни. Процесът изглеждаше като демократизиране, но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарност. Нека вметнем два ярки примера: "Шестима сварени в ТЕЦ "Марица Изток" и "Алчни старци изпълзяха на припек". През последните години се забелязва нов и в същината си консервативен процес на известно евфемизиране на езика в търсене на някаква политическа коректност по отношение социални групи и явления от криминално естество. Става дума за изрази като сенчести групировки, силови структури, обръчи от фирми или добре облечени бизнесмени. Последното е евфемизъм за мутри, който е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език. В случая е евфемизирана очевидната несъвместимост между интелектуалния и френологичен статус на обекта от една страна и неговата социална позиция от друга.

Третият и може би най-съществен процес е



разпластяването на медийните езици,





което е резултат от сегментиране на аудиториите. Езикът на вестници като "Култура", "Дневник", "Капитал" или "Сега" е различен от езика на "Уикенд", "Шок" и "Папарак". Интересното в случая е, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория, а най-лошият се радва на най-голяма. При вестниците е така, а също и в телевизиите. Аудиторията на някои риалити формати е право пропорционална на пошлото и вулгарното, което показват. Интересно е също, че при радиото не е така. Програма "Хоризонт", която винаги се е придържала към езиково приличие, все още успява да бъде лидер в ефира.

Свободата на словото, както всяка свобода, е свързана с известни страхове. Един от най-силните страхове на младите журналисти е страхът от повторения. Изглежда това е единственият сериозен урок по стилистика, който българската образователна система предлага. Този страх поражда една инфантилна словесност, търсеща синоним за всяка дума и това търсене често измества контекста. Получава се бутафорно поетизиране или архаизиране на речта. Бирата става кехлибарена напитка, а виното е бакхусова напитка или еликсир, независимо че може да е някой киселоч, лекарствата стават цярове и илачи, крадците са апаши, футболната топка е "кожено кълбо", Пловдив е "градът под тепетата", а олиото - мазната течност.

Често срещани и най-дразнещи са грешките при съгласуване на подлога и сказуемото по род и число. Преди последните парламентарни избори всички медии тиражираха едно граматически неправилно изречение. Става дума за мантрата "Купуването и продаването на гласове е престъпление." Бях доста изненадан, когато през юли във в. "Труд" специалист от БАН обясни, че изречението е коректно, защото смисълът бил ясен. Само че яснотата не е критерий за граматическа коректност. Когато двегодишно дете казва, примерно, нещо от рода на "Мечо иска папа", майка му чудесно го разбира, без изречението да е правилно. Все пак смисълът на синтаксиса е в универсалността, което означава, че при подмяна на думите изречението трябва да запазва своята граматическа логика, дори и да загуби смисъл.



Друга деформация на езика е неправилната употреба на думи



Например думата спрягам. По принцип се спрягат глаголи, но през последните години в медиите безгрижно се "спрягат" имена на политици, бизнесмени, спортисти. В какъв падеж, в какво време и в какво лице? Особеното при този тип грешки е, че са заразителни, което означава, че някой ден ще се превърнат в норма. Например думата дебати, която според книжовната норма няма форма за единствено число, а само за множествено и тъкмо в множественото число ("дебати") е нейният смисъл, повечето български политици и журналисти упорито я употребяват в единствено число - "дебат". Явно това скоро ще се наложи като норма, както вероятно ще отпадне и пълният член. Мисля си, че ако това стане, някои по-образовани хора ще продължат да го употребяват демонстративно като знак на собствено отличие. Така пълният член, след като отпадне, може да стане модерен и това ще принуди много хора да изучат правилната му употреба. Кой знае? Модата е капризно нещо.

Интересно е, че у нас за добра журналистика като правило минава хапливата, злостна и понякога дори креслива интерпретация на събития и процеси. Приема се като аксиома, че добрият журналист непременно трябва да е добър полемист, да се държи провокативно, страстно да защитава своите тези, да има позиция, която да брани патетично при това понякога без тази позиция да бъде атакувана. За добрия журналист обикновено се казва, че има остро перо. Ако се приеме, че работата на добрата журналистика е да осветлява скритите механизми на общия ни бит, едва ли остротата на перото е необходимо, а още по-малко и достатъчно условие. Има и друг вид добри пера, които не са нито остри, нито тъпи. Това са меките пера. Журналистиката на меките и разбиращи пера у нас рядко е била на мода. Изглежда причина за това е една възрожденска и поствъзрожденска инерция от края на XIX век, когато много от българските вестници са били изпълнени със злостни и невъздържани полемики, често отвъд приличието. В много от тях участват канонизирани от историята и литературата национални икони като Ботев, Каравелов, Славейков, Захари Стоянов. Друга причина е твърде дълго продължилото сакрализиране на героичното, на подвига и страданието като водещи нравствени и морални стойности.

Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга. Изглежда някак нормално крилатата Каравелова фраза "свободата не ще екзарх, иска Караджата" в историческа перспектива да поражда и медиен език, който е по-близък до Караджата отколкото до екзарха.

Какво може да се направи? Нищо. Единственото, което журналистиката може да направи, е да наблюдава процеса и да го описва. Това е същинската й работа. Добрата журналистика се стреми да предпазва обществото от вреди, които само си нанася. Понякога успява, друг път - не.
36
7640
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
36
 Видими 
23 Ноември 2009 00:15
Езикът:

В това неслучване на политическия дебат стремежът към служебно дисквалифициране на БСП като нямаща право по условие да говори наистина.... /в. Сега - 23.11.2009/

Изящно. Флобер би завидял.
23 Ноември 2009 00:26
"но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарно":

Напр.: "Филип Димитров го чукат цигани !" (на 1 стр. на "24 часа" ).


"Интересното в случая е, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория, а най-лошият се радва на най-голяма. При вестниците е така, а също и в телевизиите" ....


Защо е така - дали е от "матряла", или че журналята гледат на него с пренебрежение само като на електорат и консуматор на скандали ?

Редактирано от - Mars Attack на 23/11/2009 г/ 00:27:19

23 Ноември 2009 01:55
Този път темата се е оказала не по силите на автора, който иначе е от малкото симпатични журналисти -- най-малкото защото не е халтураджия като 99 % от събратята си по клавиатура.

Например думата дебати, която според книжовната норма няма форма за единствено число, а само за множествено и тъкмо в множественото число ("дебати" е нейният смисъл, повечето български политици и журналисти упорито я употребяват в единствено число - "дебат". Явно това скоро ще се наложи като норма,


Това е книжовна норма още от 2002 г., след издаването на Нов правописен речник на българския език. Съставителите на речника (от Института по български език) се отказаха да налагат норми, а просто регистрират промените в масовата употреба на една или друга дума. Промяната при думата "дебат" е част от процеса на замяна на стари заемки (от руски и френски) с нови чуждици от английски -- главно от простотия, снобария и безгръбначност. Но това е неизбежно -- винаги в историята неграмотните маси са променяли езика, а не образованото малцинство.

както вероятно ще отпадне и пълният член. Мисля си, че ако това стане, някои по-образовани хора ще продължат да го употребяват демонстративно като знак на собствено отличие. Така пълният член, след като отпадне, може да стане модерен и това ще принуди много хора да изучат правилната му употреба.


Употребата на пълния определителен член е толкова разколебана (дори сред професори и академици), че отпадането му е въпрос на време. По-образованите хора може да окажат съпротива, но никога образован и интелигентен човек не може да наложи мода на масовия човек, защото човекът-маса по дефиниция мрази всеки, който е по-умен и квалифициран от него (хеле пък ако работи и в БАН, тогаз вече се и запенва като бясно псе).
23 Ноември 2009 02:10
Друга причина е твърде дълго продължилото сакрализиране на героичното, на подвига и страданието като водещи нравствени и морални стойности.


Тук авторът показва пълно неразбиране на проблема - сакралност и героичност са две твърде различни неща, героят и светецът са различни фигури в колективното съзнание. Левски и Ботев са герои, при това единствените български национални герои, но не са светци. Същевременно Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са официално канонизирани светци, но никога не са влизали в българския пантеон на героите и не са били чествани като герои (щото са "светители", а масовият българин светителите и будителите много-много не ги тачи).

Подвигът и страданието също са две противоположни концепции за героичното -- първата е антична (подвизите на Херакъл са пример за културен стандарт, който е в сила и до днес), втората -- християнска (мъчениците и страдалците; в християнската култура Херакъл не е никакъв герой, а просто жалък роб на страстите си).
23 Ноември 2009 02:36
Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга.


Нищо не обяснява. Така е не само в българската култура и не само в наши дни. Мутрите са герои в очите на мнозина не толкова заради насилието, което упражняват, а зарадите парите, които имат. А парите днес са основен измерител на успеха. Не само в българското общество. Това по никакъв начин не е свързано с никакъв измислен български"преход" или с "демокрацията", а е още един от ефектите на глобализацията. Водеща цел на този дирижиран световен процес беше всичко да се превърне в бизнес (включително образованието и здравеопазването, които през вековете са били малко или много защитени сфери на обществения интерес) и от всяко нещо да се печелят пари. Никога животът не е бил толкова впаричен, колкото днес (спомнете си само с какви пари разполагахте като деца и какви игри играехте - в сравнение с вашите деца днес) Така парите, богатството бяха наложени като основна ценност както никога досега. Затова днес за масата герой е този, който постига успех (измерван с пари), без значение по какъв начин го постига (с рекет, с рушвет, с допинг при спортистите). Андре Агаси вземал амфетамини, но побеждавал. Тиери Анри игра с ръка, но отборът му се класира за финалите на световното първенство. Малко са хората, които се възмущават все още на подобно поведение, повечето се възхищават и викат "Хвала на таквиз окумуш и ачигьоз люде!". Рицарските и джентълменските кодекси отдавна не са на мода, не само у нас.
23 Ноември 2009 02:40
Хм, Надето забравихте с любимите и подавания на верни или погрешни "сигнали".
23 Ноември 2009 03:23
Не мога да не избухна в смях до сълзи на "Алчни старци изпълзяха на припек".
А за пълния член недоумявам, със сигурност не съм достатъчно компетентен. Ако се стигне до отмяната му какво ще стане с юридическите текстове ? дали ще могат да се тълкуват еднозначно ?
Финалът ми хареса: Какво може да се направи? Нищо. Задачата на журналистиката е да описва това, което вижда.
23 Ноември 2009 07:35
В живота и в българския език ПЪЛЕН член има, когато се върши работа. Когато не върши - НЕПЪЛЕН /мек/.
Лесно се научава!
Статията е добра, макар и не оригинална. Ето още нещо по темата -
"Пароле, пароле.../ думи, думи.../" - Блогът на Генек
Което е мнението ми.
23 Ноември 2009 07:53

Нямам представа какви са критериите за добра журналистика, но със сигурност може да се каже, че тя успешно се е адаптирала в днешните условия на политико-икономическата действителност.Отдавна отмина времето, когато медиите ни предлагаха“грижливо подбрана” информация.С развитието на съвременните средства за комуникация става изключително трудно тя да бъде цензурирана или премълчавана.Съобразявайки се с този факт, вместо да ограничава обществото от информация, цензурата използва други методи, прехвърляйки значителна част от своята дейност в ръцете на медиите.Един от основните принципи на съвременната цензура се състои в това да залива обществото с потоци от тривиална информация, излъчвана от различните медии и техните производни.Същевременно този нов начин на упражняване на цензура позволява на медиите да изглеждат плуралистични и демократични.Прилаганата стратегия за отвличане вниманието на обществото се отнася предимно до новинарските радио и телевизионни блокове, които са основният източник на информация за хората.


От началото на 90-те години телевизионните новини не съдържат почти никаква информация.Въпреки че информационния блок се нарича ”Новини” или нещо подобно, с пълно основание би могло да му се даде име на някое популярно илюстровано списание.В настоящия си вид тази информационна програма излъчва не повече от 2 до 3 минути хаотична информация. Останалата част се състои от подбрани репортажи, рубрика за произшествия и криминални прояви, тротоарна журналистика и т.н.
Цялата тънкост на съвременната цензура се състои в привидното й отсъствие в средствата за масова информация.Оказва се, че тя ефикасно е заместена от “пазарните правила” и ”критериите на слушателската (читателска) активност”.При тези изкуствено създадени икономически условия, радиото и телевизията вече трудно могат да си позволят да финансират работата на истинската журналистика.Вместо това тротоарната журналистика отдавна ни занимава с незначителни моменти от ежедневието, отчитайки засилена консуматорска активност.Даже информацията за важните събития се обработва и отразява чрез оптиката на обратната страна на бинокъла, а някои ключови реплики се тълкуват и поставят встрани от контекста, в който са казани. Виждали сме много често как повечето международни срещи се отразяват доста хаотично:чрез моменти от посрещане на официалните лица, поздравления и нищо неозначаващи за обикновения зрител (слушател) реплики на фона на лимузини и официални сгради, но липсва конкретна информация и анализ за обсъжданите проблеми от ръководителите на участващите държави.По същият начин се отразява един атентат: посредством повтарящи се тротоарни репортажи от мястото на трагедията, придружени с впечатления и показания на случайни присъстващи, или пък интервю с някой от спасителния екип или полицай.С няколко думи: поднася се разпокъсана информация, която трудно се запомня.


Повечето психолози и невро специалисти са на мнение, че запаметяването на дадена информация се осъществява толкова по-добре, колкото тя е по-структурирана и организирана.Доколкото съм чувал, структурирането и степенуването на информацията са основни принципи в журналистическата практика.
Поради тази причина казвам, че отпреди няколко десетилетия новинарските емисии правят точно обратното на това, което трябва да ни предлагат.С излъчването на своеобразни сюжети с несравнима стойност (криминални истории, малко политика, спорт, социални теми и отново политика), се цели обществото да запаметява подхвърлената му информация по възможно най-хаотичен начин.Житейският опит показва, че едно общество, страдащо от амнезия, се манипулира много лесно.

23 Ноември 2009 08:57
"Аз пък най-обичам думата "Фатално"....Като кажа "фатално" и все едно, че Фащам някого за гушата..."
(Известен бълг. журналист от близкото минало)
23 Ноември 2009 09:02
Пък днес газетата въодушевява с:


Преходен финансов инструмент
23 Ноември 2009 09:02
Генек, като ще се правим на граматици, противоположното на пълен е празен ... единство и борба на противоположностите!
23 Ноември 2009 09:31
Темата не е лъжица по устата на този журналист. Написана е доста профанно. Не е проучил професионално въпроса. ***

Pragmatika

Редактирано от - sybil на 23/11/2009 г/ 12:50:21

23 Ноември 2009 09:34
Това, което казва Мето е вярно. На мен също ми прави впечатление, че информацията в новинарските блокове по радиа и телевизия, както и тази във вестниците е хаотична и лошо структурирана. Вярно е също така, че представената по този начин информация е по-трудна за обработване. Не вярвам обаче, че това е заговор на някакви тайнствени сили. Причината според мен е, че журналистите са принудени да бълват огромни количества материали, които нямат време да обработят както трябва. Също така на самите журналисти им липсват достатъчно специализирани знания. Решението на проблема виждам в развитието на информационните технологии. Ще дойде един в момент, в който ще стане възможно информацията автоматично да бъде подредена и адекватно представена - вече се работи по такива технологии.
23 Ноември 2009 09:39
немско-бг речник, стр.314:
promille=промил
propaganda=пропаганда
proportion=пропорция
prosa=проза
protest=протест
protestsntisch=протестантски
protestieren=протестирам
protokoll=протокол
provinz=провинция
provisorisch=провизорен
provozieren=провокирам
prozent=процент
prozess=процес
(това е извадка от една колонка от 22 думи, произволно избрана)


23 Ноември 2009 10:22
"Аудиторията на някои риалити формати е право пропорционална на пошлото и вулгарното, което показват"


Аз тук твърдо не съм съгласна. Как се определя гледаемостта на дадено предаване? Слагат някоя машинка тук-там и отчитат. Всеки, който се заминава със статистика, знае, че начинът, по който са организирани тези измервания у нас, не е изобщо информативен. Нито като брой тествани домакинства, нито като случайност на подборката. Хайде да ми каже някой интелигентен, образован човек с прилични доходи - има ли такова у дома си и би ли се съгласил да си сложи? А щом има селекция на тестваните обекти, за никаква статистика не може да се говори.
Както беше казал Файнман, това е все едно да определяш средния ръст на хората, като измерваш само тези, които могат да минат прави през врата 1, 70. Ами няма да получиш истински резултати! Правилното твърдение е - вулгарните и пошли предавания са предпочитани от голяма част от хората, които са си сложили такова устройство (как се казва?). Нищо повече!
За неграмотността на журналистите - благодаря, че най-сетне някой се сети за това дразнещо изражение за купуването и продаването. За телевизия като БНТ би трябвало да е срамно да излъчва това. За учителка като Фъндъкова би трябвало да е срамно да добавя такава реплика към предизборния си клип. И да допълня другата дразнеща масова грешка - тоталната неправилна употреба на притежателни местоимения (особено в случаите, когато по форма съвпадат с възвратни). Нямат ли 500 лева да назначат един грамотен човек за редактор, до там ли са го закъсали?

Редактирано от - Die Hexe на 23/11/2009 г/ 10:24:36

23 Ноември 2009 10:26

Бе на кой му пука...
23 Ноември 2009 10:34
Хан,
приемам.
И житейски е вярно.
Ама друго е да ми го обясни препатил човек...
-----------------------------------------
Блогът на Генек
23 Ноември 2009 10:37
Хареса ми статията...и все пак нито една медия не съм чул да споменава за класи, освен "средна" класа дето пък я нямало, за експлоатация на човек от човека, за кризата, като същностно следствие на капитализма, а обикновенно се подменя капитализъм, като обществена организация на произодството с демокрация, което пък е форма на управление на обществото и още много такива евфемизми, които са терра инкогнита за нашата журналистика...Защо ли?!
23 Ноември 2009 12:44
език и битие са едно и също:умен народ не може да деградира до такава степен(вече ? e дали съществува бг език):всичко, което се пише за езика ни и
примери като(а те са милиони) "кожения овал", стилни изрази, жаргон, чуждици, броят на изговорените дневно думи и др. не се докосват на милиметър до ядрото на явлението
23 Ноември 2009 12:52
То е поради органическата връзка със собственика и партийното му пристрастие на последния.
23 Ноември 2009 13:43
9.9.,
не ми е в приоритетите да опонирам на електорална единица, нито да дибатирам интелектуално дискурсусно и наритивно с дестинация, която хабитуира на хамалина партийни пристрастия(професията ми е психиатър, за първи път гласувах сега в неделя, и познай за кого 10-тосептемвриецо и другият месец пак отлитам за германия)(отвори речника за чужди думи и не се закачай с хамалина)
23 Ноември 2009 14:03
Хамалин, ама защо "хамалствате", с речник на чуждите думи в... немския език?!в ръка, мисля, че момчето 9.9 е казало точно нещата и не е имало предвид вашата персона, а собствениците на издЕвателства на книги и речници, самия Вие давате пример доволно драстичен...Нейсе.
23 Ноември 2009 14:06
Don, и аз съм изказвал мнение по цитирания от теб израз. Но сътрудник на Института за БЪЛГАРСКИ език от БАН заяви по радиото, че грешка няма - правилен бил израза. За това - още пари за БАНяджиите - пък дано научат и български.
23 Ноември 2009 14:32
мил4о,
пиле шарено, точно за това така съм репликирал и виж колко правописни грешки е направил в репликата тоя хамалин(последния с пълен или къс член не ме интересува:друго е искъло да каже амалчето с репликирането, който го е разбрал, разбрал)(и една добавка:оттървах се от наистина една болка, която дълги години ме ядеше:приех като нещо естествено изчезването на бг езика и приемам вече спокойно бъдещите приоритети на българете:не случайно тракам без големи букви, скоро ще бъде без запитайки и други грамотии)
23 Ноември 2009 14:58
9.9.,
споменава за пристрастия(тук няма значение въобще на икс или игрек); посочих се себи се , за да илюстрирам , че когато става дума за езикова култура, става дума за съвсем други процеси(може да си шута на стадо камили и пак да си съхраниш идентитета:аз съм хамалин например на сточна гара, католик съм, пиша дописки за газетата сега и пристрастията ми към цицестите жени няма нищо допирно с еволюцията на майчиния ми език и мнението ми по проблема(няма да питам ясен ли съм)
23 Ноември 2009 15:57
Че преходът промени към зле граматичното ниво на журналистите е факт!
питам се дали това на се прави умишлено....за да не забелязват хората ...ПРОМЕНЕНИЯ начин на мислини и ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ на медии и журналисти?

Факт е че да се осмели днес да пише човек е често.... равнозначно на самоубийство (както в случайте с убийствата на Георги Стоев и други)

Тежки са времената днес за журналистиката!

Натиснете тук

23 Ноември 2009 16:01
имаше наскоро подобна статия за вестникарските клишета
23 Ноември 2009 16:04
как можа автора да пропусне творчеството на сокола - класики като "либерален алианс", "заедност" и т.н.
23 Ноември 2009 16:26
специално споменаване заслужава възродената от часовите вестници популярност на турцизмите - менте, авер, апаш, джамбазин, илач, акъл, юруш, кеф, бол и т.н.

ето малко стар, но много актуален доклад по темата

Редактирано от - Pavlik Morozov на 23/11/2009 г/ 16:29:54

23 Ноември 2009 18:53
Хамалин, много суи лют бре, като боен петел...Ха Ха.
23 Ноември 2009 21:56
милча,
мой човек си, няма майтап(пред очите ни изсичат горите, земята ни оплешивявя; езикът ни се стопява:двете вървят ръка за ръка)(при това положение аз не се срамувам да не съм повече българин, щото не го виждам повече българското, което да ми е мило:който разбрал, разбрал амала)
23 Ноември 2009 22:10
"Как преходът промени езика на медиите
Той стана по-стегнат, точен и образен..."
***
Яско явно има добро чувство за хумор.
23 Ноември 2009 22:23
Малко се чете в тази държава.../видоизменена "култовата фраза" (не може да се избяха от клишетата на Румен Белчев - малко се пие в тази държава. /.
23 Ноември 2009 22:25
Г-н Бориславов!
Спрягат се глаголи, скланят се имена. Глаголите нямат падеж.
Не че е толкова важно, нали се разбира в края на краищата.
За често споменаване наистина се използва спрягането, но това с падежа беше излишно.
23 Ноември 2009 23:14
"Какво може да се направи? Нищо. Единственото, което журналистиката може да направи..."
Стоп, не, наистина нищо не може да се направи. Самите български журналисти съчиниха непреводим уникат - нито на български, нито на никой чужд език. Казва се "политическо пространство".
Това не е нормална реч. По-лошо - това е погрешно.

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД