На 13 октомври т.г. в 13 часа на Ботевградско шосе, малко след Долни Богоров и на около километър преди Околовръстното, както си карах към София, върху колата ми падна топола. Беше стара и вече изсъхнала, но с внушителни размери и вирнати нагоре клони като старица, молеща небето за помощ, както би се изразил някой поетично настроен наблюдател.

Аз не съм поетично настроен и ще разкажа случката с нейните прозаични подробности. Дървото се стовари за миг на платното и въпреки свиренето на спирачки, сблъсъкът беше неизбежен, а един от клоните счупи предното стъкло и влезе в купето. Заедно с баща ми се прибирахме от провинцията. Бяхме тръгнали леко притеснени заради лошата прогноза (около Търново ни валя дъжд), но вече се бях успокоил, че ще се приберем благополучно, тъй като след Витиня вятърът утихна и се показа слънце. И точно тогава ни удари тополата. За миг видях как една синя "Тойота" пред мен се промуши буквално на милиметри под клоните на дървото и щастливо продължи към София. Признавам си, че завидях на този късметлия, когото съдбата пожали, а мене наказа. Последва обичайната при такива произшествия суматоха. След като с баща ми се убедихме, че нищо ни няма, изтръскахме си стъклата от дрехите и излязохме да видим щетите. Освен счупеното стъкло моето старо "Рено 19" (с нови предни зимни гуми) беше останало без броня, десен фар, мигач и огледало, а се беше поотворила и тенекеджийска работа. Заради дървото трафикът спря и от колите излязоха сеирджии да видят какво се е случило с каръка от червеното "Рено".



След десетина минути дойдоха трима полицаи.



Зарадвах им се, защото ги помислих за катаджии, което значеше, че поне няма дълго да вися на пътя. Оказаха се от "Пътна полиция", били наблизо, видели какво става и дойдоха да регулират движението. Нямали право да пишат протоколи за ПТП-та. Казаха ми да звъня на 112. Оттам ми дадоха три телефона в КАТ. След настойчиво звънене в слушалката се обади мъжки глас. Обясних какво се е случило и гласът каза, че това не е работа на КАТ, защото е природно бедствие, а не ПТП. Ако съм бил блъснал друга кола или ако мен ме бяха блъснали, щели да дойдат, но така не. Опитах да настоявам, че дървото се е озовало на пътя и е предизвикало истинско ПТП, поради което от КАТ все пак трябва да дойдат и да направят протокол. Тогава мъжкият глас мина в по-висока октава: "Вие разбирате ли ме к'во ви говора?" ...и т.н. Разбрах, че разговорът е безсмислен, но момчетата от "Пътна полиция" прецениха, че случаят все пак налага присъствие на КАТ и решиха да помогнат. Няколко пъти търсиха по тяхната станция колегите си катаджии и след едно от поредните обаждания се разбра, че ще дойдат.

Междувременно други шофьори поразместиха клоните от платното и трафикът тръгна. След малко се появи човек с бус, който искаше да реже тополата и да си я носи някъде. Полицаите го отпратиха с репликата: "Глей, братче, един умира, друг му го завира." После дойде мъж с фотоапарат. Оказа се колега от агенция БГНЕС. Минавал случайно, видял и решил да снима. Почувствах известна професионална гордост - медиите са навсякъде и нищо не убягва от зорките им обективи. След това се появиха двама странни млади мъже, единият се държеше за главата, а на другия от ръката му капеше кръв. Бяха "щастливците" от тойотата, на които малко преди това бях завидял. Промъкването им под падащото дърво се беше оказало илюзорно. Бръснещите клони буквално бяха смачкали тяхната кола и покривът беше влязъл около две педи в купето. Отначало не разбрали какво става и спрели след триста метра. Аз пък разбрах какво точно е щяло да се случи, ако дънерът не беше паднал между двете коли, а върху една от тях.

По някое време се появи джипка на "Гражданска защита". Идваха да режат дървото и да освободят платното. Шефът на групата ме попита имам ли "Каско". Обясних, че нямам, но имам "Гражданска отговорност" и намирам това достатъчно, за да очаквам известна гражданска ангажираност от институциите, които отговарят за падащите дървета по пътищата. Човекът ми каза, че никой нищо няма да ми плати и е по-добре да си ходя. Не ми се вярваше да е така. Помислих си: "Този ми говори сякаш всеки ден му падат тополи на главата." В 15.30 пристигна кола на КАТ с двама много кисели полицаи. Докато оглеждаха произшествието, по физиономиите им се четеше нещо средно между досада и погнуса. През цялото време имах чувството, че съм ги отклонил от много по-приятно занимание. Провериха ме за алкохол, написаха протокол и единият ми го подаде с репликата "Свободен си."

После внимателно се прибрах до вкъщи, паркирах пред блока и загърнах колата с един найлон, за да не вали дъжд вътре и да не раждат котки. Докато се занимавах с тази процедура, започнаха да ми звънят познати и да питат какво ми се е случило. Бяха видели снимките в БГНЕС, които после се появиха и в няколко вестника.

На другия ден тръгнах по инстанции. В моята застрахователна компания любезна жена ми каза в общи линии да се разкарам и да не я занимавам с глупости. От краткия ни разговор разбрах, че нищо не може да се направи, тъй като тополата няма застраховка "Гражданска отговорност". Изразих леко учудване, последвано от крехък опит за несъгласие. Жената с тренирана любезност ме осведоми: "Господине, ние работиме по Застрахователния кодекс, приет от парламента, и той не предвижда обезщетение във вашия случай." Прозвуча убедително, макар и несправедливо. На изпроводяк ми даде телефон на т.нар. Гаранционен фонд, където нещичко евентуално можело да се направи. Във фонда друг любезен господин ми обясни, че не може. Щяло е да може на нещичко евентуално да се надявам, ако тополата ме беше улучила по-добре и ако бях умрял, но при посочените обстоятелства - нищо.



Звучеше компетентно, авторитетно и налудничаво.



Реших да разбера кой отговаря за старите тополи край Ботевградско шосе. От колеги научих, че е Национална агенция "Пътна инфраструктура" - област София. Дадоха ми и телефони в отдела за връзки с обществеността. Свързах се с една от служителките, която с чуруликащо гласче ми каза: "Да, господине, знаем за случая, видяхме във вестниците." От интонацията й останах с усещането, че моята пътна драма им се е сторила забавна. После ми обясни, че от НАПИ отдавна искали да отсекат дърветата, но от "Зелени системи" не давали. Помолих я за извлечение от преписката между двете ведомства в частта, която доказва, че едните искат, а другите не дават. Обеща ми да го направи и през следващите десетина дни регулярно си общувахме по телефона на тази тема. Оказа се, че преписката била 14 (sic) тома и трябвало повече време, за справката. Вероятно би било интересно да се проследи това чиновническо творчество, което по обем доближава написаното от граф Лев Толстой, при това без нито една изсъхнала топола да пострада. Леко изнервен при последния разговор обясних, че документът ми трябва заради евентуален съдебен иск. Пиарката от НАПИ се изненада и ми каза, че щом е така, трябва да пита правния отдел. След това комуникацията ни прекъсна.

Междувременно с помощ от приятели и след обикаляне по автоморги и сервизи пооправих колата срещу 500 лв. Покрай всичко това научих, че моят случай не е уникален. Моя близка сподели как съпругът на нейна приятелка преди няколко години загинал под такова дърво близо до Павел баня. Научих също как Иван Кулеков блъснал на магистрала "Тракия" глиган и едва оживял, а една американска филмова продуцентка блъснала на северната магистрала кон и не оживяла. Спомних си и как това лято в един от тунелите на магистрала "Хемус" изпреварих конска каруца (без светлини, естествено), управлявана от правостоящ български гражданин. Разбрах също, че рекламните билбордове край пътищата имат "Гражданска отговорност", но с тополата съм извадил лош късмет. "Някои удрят джакпот, други ги удря топола", будалкаха ме приятели.

Проверих дали в НАПИ има статистика за подобни случаи. Оказа се, че няма, но съдейки по косвени данни, те не са малко и ще стават все повече, защото крайпътните сухи тополи висят като секири из цялата страна.

Тъй като смятам, че падането на тополи, садени по времето на Вълко Червенков и Антон Югов е нещо, което може лесно да се предотврати, ако чиновниците в НАПИ обръщат малко повече внимание на своята работа, вместо да измислят схеми за крадене на еврофондове, с което тази агенция се прочу миналата година и заради което цялата страна се обля в срам, имам твърдо намерение да ги съдя за престъпно нехайство, застрашаващо живота на гражданите. Ще ги съдя по всички български инстанции, а после в Страсбург, в Хага и на Луната, ако трябва. Съветвам хората, които тепърва бъдат ударени от тополи, да направят същото. Ако оживеят.