България щяла да отзове един или двама посланици. Малко са. Премиерът Бойко Борисов каза навръх 10 ноември от сърцето на обединена Европа - Берлин, че 90% от състава на външно министерство е за уволнение или поне за пенсиониране. Ако не толкова, поне над половината.

"Агентите на ДС са във всеки скандал, във всяка една институция. Ще видите, когато мине проверката във външно министерство за досиетата, какво чудо е там. А тези хора са формирали и формират външната политика на България. Става въпрос за 90% от състава на външно министерство - говоря за последните 20 години, говоря за сега", заяви той и призова тези дипломати "да се ометат". Впоследствие той уточни, че ги подканя да се пенсионират и че не гарантира точно за процента, но връзката с ДС се отнасяла при всички положения за много над половината от състава на българското външно министерство, предаде радио "Дойче веле".

Върти го, сучи го - за 20 години стигнахме пак на изходната позиция. Мечтата на българина от зората на демокрацията да се види дипломат на мястото на уволнените комунистически номенклатурчици сякаш се връща с нова сила. За целта трябва да се опразни външно министерство и да се отворят вакантни постове. Първата голяма чистка бе по времето на Стоян Ганев през 1991-92 г. Тогава той получи благословията на бившия президент Желю Желев, който обясни, че старата съветска школа не струва, и следователно дипломатите като нейни възпитаници са професионално негодни. Думите му се потвърдиха точно от съветския възпитаник Ганев, който назначи за шеф по кадровите въпроси бивша служителка на ДАП Пазарджик, изгони над сто дипломати, а след това емигрира още в качеството си на външен министър. Уволнените си направиха нещо като външно министерство "в сянка" и го нарекоха Национална асоциация за международни отношения (НАМО), която съществува и досега.

Пет години по-късно работата бе довършена от правителството на Иван Костов и неговата външна министърка Надежда Михайлова. Тя докара чистката в МВнР почти до 90%, с което оглави класацията в целия източен блок. Уволнените от нея сформираха второ външно министерство "в сянка", което пък се нарече Българско дипломатическо дружество (БДД). Докато в НАМО доминираха по-възрастните кадри от соцдипломацията, БДД обединяваше средното поколение. То имаше перспектива за по-нататъшна професионална реализация и можеше да чака подходящо време. Някои от членовете му отидоха по-късно в президентската администрация при Георги Първанов, някои се върнаха във Външно по време на правителството на Сергей Станишев. Мнозина обаче си намериха друга работа и не се изкушиха повторно от скромните за новите им стандарти чиновнически заплати в МВнР.

Уволненията нямаше как да не оставят професионален вакуум, но той се балансираше от ударни назначения по непрофесионални критерии, правени от всяко ново правителство. Соломон Паси закара там целия Атлантически клуб заедно със секретарките плюс трабанта си, които преди това се помещаваха в сградата на София прес на "Славянска"29. Междувременно много уволнени дипломати спечелиха съдебни дела срещу Външно и поизточиха бюджета му, което роди идеята да се създаде система за вътрешно изгнаничество. Служителите я нарекоха дипломатично "фризера". По времето на Станишев не бе модерно да се уволнява. Неподходящите се оставяха без професионални задачи, което бе знак, че са влезли във "фризера". На някои не им издържаха нервите и напуснаха, като основаха Българска асоциация за външна политика (БАВП) - третия дипломатически център "в сянка". За разлика от първите два, които имат червена окраска, последният синкавее.

С идването на правителството на Бойко Борисов "фризерът" протече, защото бе включен на затопляне. Дълбоко замразените кадри се размърдаха и някои се озоваха по върховете на Външно. Но както мечките се събуждат гладни след зимния сън, така и надничащите от "фризера" се озъртат за перспективна прехрана. Открай време се знае, че посланическият пост храни обилно, и затова "е добре да си посланик дори на Северния полюс". За целта трябва да се мине през процедурата отзоваване на вече акредитираните посланици. Ако се търси причина, не е проблем да се намери, защото, както се казва в дипломатическите среди, бившият посланик обикновено е "некадърник". Тук трябва да се добави, че новият обикновено се определя като "интригант", но това е друга тема.

Засечката, която стана в президентството с наказанието за двамата посланици, трябва да бъде предупреждение към Бойко Борисов да не бърза със следващи уволнения. За разлика от чистките по времето на Стоян Ганев и Надежда Михайлова, които имаха подкрепата на сините президенти Желю Желев и Петър Стоянов, сега Борисов е принуден да съжителства с президент от друга кръвна група. Правилото на двойния ключ, според което правителството не може самоволно да отзовава и уволнява посланици, а трябва да иска президентски укази, би му вързало ръцете. Не толкова заради отзоваването (защото е лесно да спре командировъчните пари на потърпевшите и да ги принуди да се върнат "по свое желание"), а заради новите назначения. Правителството рискува да остави българските дипломатически мисии задълго без посланици, особено в най-важните столици, защото те са най-привлекателни и първи ще бъдат атакувани от кандидати за постовете. Президентът обаче не е длъжен да издава укази за хора, които не одобрява. Премиерът тепърва ще се учи на пазарлъци с него и за улеснение може да се допита до Симеон Сакскобургготски, който бе овладял похвата "твой за мой".

Другият вариант е да приложи твърдо стила "Борисов": Отзовава посланиците - и толкоз. От което ще стане окончателно ясно, че България може и без посланици. Защото си няма външна политика. По всички въпроси извън Европейския съюз, включително и за Балканите, правилото е "Каквото каже Вашингтон". Даже соцправителството на Станишев го прилагаше във възлови моменти - например когато призна Косово след кратко колебание. Прословутото руско влияние не действа в такива случаи дори в средите на червените. Що се отнася до Евросъюза, там пък съвсем не ни трябва външна политика, защото представянето на държавата зависи повече от работата на вътрешното министерство. Указанията, които ни спуска Брюксел, се свеждат до две неща - борба с организираната престъпност и с корупцията на високо равнище, което няма как да стане с инструментите на дипломацията.

Освен това след влизането в сила на Лисабонския договор скоро ще започне изграждането на Европейската служба за външна дейност, която ще е първообраз на нещо като външно министерство на ЕС. Всяка държава по своя преценка ще може да й отстъпи правото да я представлява в трети страни. Така дори да си уволним всички посланици, ще има кой да им върши работата. От нас ще се иска само да плащаме вноските си, което ще ни струва по-малко от сегашната издръжка на посолства, защото общият бюджет на службата за външна дейност ще се пълни и от останалите държави в ЕС. Не 90%, а 99% от Външно да се опразнят, няма да забележим. Достатъчна ни е министърката с антуража си да ни забавляват.