Четвъртият опит на МВР да сложи ръка върху трафика на данни на интернет потребителите и телефонните разпечатки предизвика нова вълна в дебата за сигурността и свободата.

Търсейки обществено одобрение, новата власт реши да подложи на обсъждане старите намерения на МВР и службите. Което щеше да е много добър ход, ако не бе твърде формален. Т. нар. обществено обсъждане се изчерпа само с две събирания в МВР, като на второто дори не бяха поканени медии. И така остана съмнението, че всичко се прави само за да се парират евентуални обвинения, че промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се прокарват на тъмно и без аргументи. А обяснения не липсваха - бързият достъп до телефонни разпечатки щял да улесни разкриването на редица престъпления като отвличания, убийства, грабежи, та даже и бягствата от затвора и заплахите за убийство. Трафичните данни пък щели да помогнат в борбата с пиратството, разпространението на детска порнография и други компютърни престъпления. Друг е въпросът, че в ГДБОП и до днес изпитват сериозни затруднения, когато им се наложи да правят експертизи на иззети "компютърни конфигурации".

Без отговор остана обаче въпросът изпълними ли са новите изисквания към интернет доставчиците. Фирмите нямат представа



какъв точно ще бъде интерфейсът,



който ще осигурява пряк достъп на МВР до трафичните данни на клиентите им. Как ще се гарантира, че полицията няма да го ползва за злоупотреби? Каква ще е реалната полза за разследването от хилядите терабайти складирана информация? Защо е необходимо тези данни да се пазят по 12 месеца и колко ще струва това на доставчиците? Не са изяснени редът, по който ще се унищожава вече ненужната информация, както и правото на всеки да разбере след определено време дали е бил обект на подобен интерес. Все теми, които са от огромно значение, тъй като за разлика от предишните опити, когато НДСВ отстъпи, сега депутатите на ГЕРБ и "Атака" ще бъдат достатъчни, за да се приемат поправките в ЗЕС. Още повече че специално за следенето в интернет управляващите най-вероятно ще получат подкрепа и от БСП и ДПС, които бяха основните му поддръжници в миналото правителство.

От "Интернет общество - България" смятат, че няма техническа възможност за проверка на това дали интерфейсът е активиран и се използва със съдебно разрешение или не. Според становището на организацията, по което МВР така и не взе отношение, този достъп дава възможност и за следене на



съдържанието на кореспонденцията



а не само на данните за трафика. Тъй като при подобни интерфейси технически е невъзможно да се предвидят мерки за защита на потребителите от неправомерно следене. "На проведената дискусия в МВР за обсъждане на законопроекта вътрешният министър попита риторично дали операторите в момента нямали възможност да следят кореспонденцията в интернет. Министърът е прав - имат такава възможност. Но потребителите могат да сменят оператора си във всеки един момент, дори и ако само имат съмнения за подобно следене. Но не могат да си сменят МВР, ако имат съмнения, че някой от СД "ОТО" (специализирана дирекция "Оперативно технически операции", която хем ще има неограничен достъп до данните, хем ще трябва да се самоконтролира - б.р.) следи кореспонденцията му неправомерно", се казва в позицията на организацията.

Подобни съмнения се засилват и от факта, че много от кварталните доставчици на интернет, които не са канени на обсъжданията, нямат представа точно кои данни ще трябва да пазят за полицията. Дали само отразените влизания и излизания от мрежата на клиентите си или и информация за това какви сайтове са посещавали, какво са качвали и сваляли от интернет и с кого са общували в различните чатове. "Близко е до акъла, че ако имат достъп до всичко това, разследващите няма сами да си сложат морална граница. Още повече че и по сега действащия ЗЕС често ни се случва полицаи да идват в офиса и



да искат нещо без съдебно решение



И ние няма как да им откажем, защото ни казват, че ще имаме проблеми", разказа пред "Сега" управител на квартална интернет фирма в центъра на София. Много от колегите му се притесняват, че купуването на хардуера, който ще е нужен за покриването на изискванията на МВР, ще се отрази не просто върху цената на услугата за клиенти, а на практика може да елиминира голяма част от операторите. Тъй като за кварталната мрежа оборудване, което е равно на едногодишния й оборот, е непостижим лукс.

Според един от най-популярните блогъри у нас - Делян Делчев, минималното дисково пространство, необходимо на интернет доставчиците, за да записват сесиите на своите клиенти ще е 25 782 TB (1 ТВ побира 1000 GB информация - б.р.). Според него това е така, защото данните ще се събират от всеки доставчик по отделно и сесиите ще се дублират. Т.е. една сесия, започнала в един интернет доставчик и завършила в друг, ще бъде записана два пъти. "Ако трябва да сме сериозни, добавянето на индекси за извличане на данните увеличава обема с поне 50%. Защитата на дисковете увеличава обема минимум с още 20% или говорим за реални обеми, не по-малки от над 46 000 TB", написа Делчев в своя блог още през януари. Това, по негови сметки,



ще коства на повечето доставчици над $100 хил. разходи



а общо на целия пазар - десетки милиони.

Трябва да се отбележи, че МВР вече категорично отказа да мисли в посока - обезщетяване на фирмите-доставчици, както настоя адвокат Александър Кашъмов. Според него в страните от ЕС, които са въвели следенето в интернет са си направили и финансови разчети за разходите на операторите. Въпреки отказа си, МВР изрично настоява тази информация да се пази 12, а не 6 месеца, както позволява Директива 2006/24/ЕО, с която се оправдават исканията на управляващите. От "Електронна граница" също остро разкритикуваха този необяснимо дълъг срок: "Като се има предвид, че тези данни, ще трябва да бъдат предоставяни най-късно до 8 часа след поискване, срокът от 8760 часа (12 месеца - б.р.) за съхранение е огромен, би изисквал много финансов и технологичен ресурс на предприятията-доставчици и не би могъл да бъде особено полезен за целите, за които се изисква това съхранение." Контрааргумент от страна на МВР не последва, най-малкото защото оттам предпочетоха да говорят само за ползата от достъпа до телефонни разпечатки. Само че разликата е, че интерфейсът за връзка между трите мобилни оператора и министерството вече е изграден, а интернет фирмите тепърва ще трябва да си изясняват какви харчове ще им се стоварят на главата.

Докато течеше това обсъждане у нас британското вътрешно министерство се отказа от плановете си да разреши на над 650 държавни и обществени институции да имат право на достъп до информация за телефонните разговори, есемеси, интернет трафик и електронна поща на гражданите. Родната власт обаче явно не е готова за подобна промяна в мисленето си.

Ако очакванията за безпроблемно приемане на новия ЗЕС от парламента се сбъднат, пазарът на интернет у нас ще претърпи сериозни сътресения. В името на добре познатото и доста неясно понятие "национална сигурност". Но това дори е по-малкият проблем, защото заради липсата на реални гаранции срещу злоупотреби с този огромен обем от информация, възможността за неправомерно събиране на данни за "неудобни" блогъри, журналисти, политици и бизнесмени ще се увеличи многократно. Като добавим и намеренията на МВР да разшири обсега си на действие от престъпления, наказуеми с над 5 години затвор, на провиненията, които се наказват с над 2 години - се оказва, че службите ще имат извинението да се интересуват от всичко и всеки. И едва ли ще ги спрат задаващите се нови протести на интернет потребители.