Висшият съдебен съвет има някакъв шанс да си върне доверието на магистратурата и на обществото, което се постара добре да изгуби за първите две години от мандата си. Късно в сряда съдиите избраха колегата си от Върховния касационен съд Капка Костова за член на съвета. Извънредният избор се наложи, след като Сребрина Христова се оказа в несъвместимост (зет й бе назначен за председател на Районния съд в Костинброд) и трябваше да напусне съвета.

Костова събра 120 от 220 действителни гласа. Цветанка Сурлекова от ВАС взе 97 гласа, а Мария Костова, също от ВАС - едва три гласа. "Този път да изберем най-достойния, който да работи с желание и да е полезен. Да не се поддаваме на старите стъкмистики и после да се сърдим, че ВСС кадрува непрозрачно и несправедливо", призова шефът на ВАС Константин Пенчев.

Общото делегатско събрание на съдиите винаги е



показателно за тенденциите в гилдията



Преди две години например, когато избираха пълната си квота от шестима представители във ВСС, делегатите единодушно отхвърлиха предложението да ги изслушат. Няма значение дали се получи така, защото знаеха, че ще чуят неизпълними обещания, или нямаха търпение да приключат със събранието и да седнат на раздумка в някоя кръчма около Съдебната палата. Затова и нямаха морално право да се възмущават от действията на пратениците си в съвета.

В сряда обаче 226-те присъстващи делегати (от 232 избрани, на 100 съдии се пада по 1 делегат, бел. а.) решиха да отделят от ценното си време и да изслушат номинираните. Така чуха от Капка Костова, че "има много неща за вършене в този труден момент за ВСС". Тя призна, че не си спомня някога да е имало толкова отрицателна нагласа към системата и към ВСС. Според нея проблемите трябва да се поставят открито на обсъждане. И има много какво да се направи при подбора на кадрите, кариерното им развитие и етичните правила.

Цветана Сурлекова не намирала, че е уместно да излага концепция, защото съветът бил колективен орган.

Мария Костова бе най-пространна в изложението си и така предизвика нетърпението на съдиите. Които забравиха, че са в зала "Тържествена" на Съдебната палата и започнаха да се държат като на скучна театрална постановка. На няколко пъти прекъсваха речта на Костова с ръкопляскания, явно опитвайки се да я принудят да млъкне. Един от делегатите дори се изправи и й го каза, но това не я спря.



Съдиите бяха забавна картинка,



погледнати отгоре (журналистите бяха настанени на балкона в залата и наблюдаваха от птичи поглед, бел. а.). Повечето цъкаха по клавиатурата на телефоните си - но за да се развличат с игрички, а не да пишат sms-и на Красьо. Интересно дали така се отнасят и към страните по делата, когато ги отегчат?!

"Това е синдромът на черната тога. Много сме критични към другите, но самите ние не се усещаме", коментира ситуацията един от делегатите.

След като изслушаха номинираните, единственото изказване бе направено от зам.-председателя на Софийския районен съд Хрипсиме Мъгърдичян. От името на всичките си колеги тя подкрепи Капка Костова. Преди да стане върховен съдия, повече от 10 години Костова ръководеше СРС. Мъгърдичян определи Костова като принципен човек, който влага сърце в работата си. Върховният съдия наистина се ползва с добро име сред гилдията. И затова сега ще бъде натоварена с много



очаквания да бъде опозиция на лошите практики във ВСС



За един от греховете на този съвет безспорно може да се приеме изборът на военния съдия Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд. Преди дни ВАС окончателно закрепи назначението, като отхвърли жалбите срещу него. Това не означава обаче, че генералът е добре приет от апелативните съдии, които го призоваваха да не встъпва в длъжност. Показателно за настроението спрямо него е това, че той не бе избран за делегат за вчерашното събрание. А по правило шефовете на съдилищата са сред делегатите. За сравнение - преди две години Пенгезов бе шеф на Военно-апелативния съд и делегат. Той дори бе избран да ръководи събранието.

С избора на Капка Костова ВСС пак не е в пълен състав. След като бяха уличени в контакти с лобиста Красьо, Стойко Стоев и Иван Димов от парламентарната квота подадоха оставки от съвета. ВСС прие, че те са накърнили престижа на съдебната власт с поведението си, защото са нарушили принципите за независимост, почтеност и благоприличие. Те автоматично се връщат на постовете си в съдебната власт. Стоев вече съдийства във военния съд. За Димов вчера съветът премести една щатна бройка от районния в окръжния съд в Сливен. Още не е ясно дали срещу тях ще бъдат образувани дисциплинарни дела, както срещу други от магистратите, засечени в двустранни контакти с плевенския бизнесмен около датите, на които ВСС е кадрувал шефове.



Местата на Стоев и Димов в съвета трябва да попълни парламентът.



Този път пазарлъкът няма да е по формулата 8:5:3, както на редовните избори за ВСС. Очевидно решението ще е еднолично. Колкото и да е романтично, надеждата е, че ще надделее отговорното отношение и в съвета ще влязат уважавани и честни юристи. А няма двама души да бъдат наместени на пост, който може и да е много хулен, но е зареден с власт и може да носи и дивиденти.

Закърпването на ВСС с трима нови членове (от общо 25) може да го спаси от предсрочно разпускане. От него няма полза. То няма да попълни дефицита на принципност или да подобри хигиената на контактите. Промяната трябва да дойде отвътре и за членовете на ВСС и за всички магистрати. Защото много скоро от играта на съдебна реформа ще има само губещи.