Ясуо Такеучи e кльощав, облечен е с джинси, тениска на райе и плетена жилетка. Има вид на свит човек, говори тихо, шепнешком. Всъщност, този 33-годишен млад мъж, който работи за известен издател в Токио, символизира новото поколение японци.

Наричат ги още "тревопасни". Те са стеснителни и хрисими. Търсят приятелството на жената и отхвърлят агресивността в поведението. Пестеливи са и ненавиждат консуматорството. Предпочитат кротките вечери с приятели пред напиването в бара. Те са контрапункт на мачо работягите, на чиито плещи всъщност легна изграждането на модерна Япония.

Преди време чужденците ги намираха за чудато отклонение от японската традиция. Днес обаче това е една голяма група мъже на 20-30-годишна възраст, които отхвърлят "месоядния" мироглед на по-старите поколения японци.

Промените в Япония са дълбоки. Парламентарните избори по-рано тази година пометоха Либерално-демократическата партия, управлявала страната без прекъсване след Втората световна война. На власт дойде по-либералната Демократична партия на Япония. Политическият и социален консерватизъм в страната е застрашен. И "тревопасните", наброяващи 30-40% от младите мъже на възраст 21-34 години, подготвят социален бунт, при който половете става по-равнопоставени,



работата не е толкова смазваща,



а прекъснатите семейни връзки се възстановяват.

Преди две години Мегуми Ушикубо, ръководител на столична фирма за прочуване на пазара, започна да получава панически обаждания от клиенти в бирената и автомобилната индустрия. Те водеха тежка битка с 20- и 30-годишни мъже за продажби на бира и коли. Някога продажбата на тези стоки е била лесна работа. Тогава те са минавали за атрибути на висок социален статут, съответно баровете и салоните за коли са били претъпкани. Днес обаче не е така.

"През 80-те години момчетата си купуваха коли, иначе момичетата нямаше да ги погледнат. Ние бяхме лидери по потребителски покупки. Изведнаж обаче компаниите усетиха, че момчетата не се интересуват повече от коли. А момичетата казваха, че вече не се интересуват от момчета, които пилеят пари за коли", споделя Ушикубо, който е роден през 1962 г. Според него появило се е ново поколение, които няма потребителските навици на по-старите японци. То също не е склонно да търпи оскърбленията и униженията на по-възрастното поколение в работата и в междуличностните отношения.

Ясуо Такеучи символизира тенденцията. Той е израснал в Чиба, градче до Токио. Всички бащи там всяка сутрин са пътували до столицата, където са работили. Баща му обаче никога не го е карал да бъде като него. "Бащите в града оставяха децата си да правят каквото искат със собствения си живот. Те ги окуражаваха в това отношение", спомня си Такеучи. В Токийския университет той среща приятели, които не приемат, че съдбата им трябва да бъде смляна от гигантските корпорации. Те са убедени, че



работата не трябва да поглъща живота им



Вярват също, че семейните приятели имат по-голямо значение в живота от пазаруването и пътуванията по света.

Тези промени в нагласите имат своята предистория. Поколението японци, оцеляло от Втората световна война, със стоицизъм и много труд превърна разрушената си от бомбите държава във втората икономическа сила в света. После дойдоха бейби бумът и "поколението на възхода", израснало през 80-те години, когато японците завладяваха света. Последва загубеното десетилетие, когато Япония изпадна в продължителен икономически спад, а вниманието на света бе пренасочено към Китай и Индия, чиито икономики преживяваха възход.

От по-възрастните Такеучи е чувал колко велика е била Япония и какви лишения е трябвало да се изживеят. Но факторите, които навремето са изиграли решаваща роля за възхода на Япония, днес вече не важат. "Желязната" образователна система, която възпита цели поколения високоинтелигентни служители, сега заплашва индивидуалността и съзидателната сила. Големите корпорации, изстреляли японската индустрия на световния връх, са се превърнали в отблъскващи бюрокрации, задушаващи предприемаческия дух.

Такеучи не се чувства задължен да бъде и корпоративен самурай, водещ битка за икономическото превъзходство на страната си. В работата той отказва да се облича и да се държи като по-възрастните служители. "Трябва да вършиш нещата така, както ги чувстваш. Не е нужно да показваш на всеки какво старание полагаш. Това, което искаме, е да чувстваме, че работата ни носи удовлетворение. Да се напъваш, за да бъдеш нещо, не е за мен. Искам да съм естествен, просто да си бъда аз", споделя Такеучи.

Думите на Такеучи напомнят за това, което западняците наричат



поколението Y - 20-30-годишните,



които безпокоят по-възрастните мениджъри. Младите не вярват, че компаниите ще се грижат за тях. Не зачитат постове, титлите и йерархията. Ненавиждат политиците и не признават традиционната мотивация, като повишения в службата, увеличаване на заплатата и обещания за добри условия на труд.

Желанието да си индивидуалност е нещо ново за Япония, включително за Маки Фуказава, изследователка на пазара, която дели офис с Такеучи. Когато говори за него с приятели и по-възрастни мениджъри, тя установява, че те са ужасени от перспективата той да бъде бъдещето на Япония. Мениджърите се оплакват, че "тревопасните" не приемат работата като основна част от живота си. Когато колегите се събират на почерпка, което е твърде важно за корпоративната култура на страната, "тревопасните" отсъстват. Те също отказват да се натягат на началника.

"Можете да видите феномена навсякъде", твърди Фуказава. "Вижте изпълнителните директори, те не са толкова конкурентноспособни, колкото колегите им от по-старите поколения. Те не обикалят света, а искат да си стоят вкъщи. Живеят в епоха, когато Япония се е утвърдила като икономическа сила въпреки трудностите".



Фуказава нарича това поколение "тревопасно" -



трудноразбираем термин за Запада. "Питам ги дали са фенове на компютърните игри и дали купуват подаръци на гимназистки. Не, не правят това. Ние сме будисти и идеята да "пасеш трева" означава, че си по-духовен. Това не е просто контра на "месоядството". Това означава, че вие не се интересувате толкова от физическите неща или от физическото общуване", обяснява Фуказава.

Според нея "колкото повече ги изучавате, толкова повече разбирате, че те са носителите на традициите отпреди войната.Това бе поколение на възходящата икономика, което е било много способно и донякъде особено".

Когато "тревопасните" сключват брак, това се прави без шум и без големи очаквания. Асуо Такеучи се ожени наскоро, самата сватба бе скромна и с малко гости. Меденият месец е отложен в бъдещето.

Накрая Фуказава обобщава: "След Втората световна война на нас ни се втълпяваше, че западното образование е най-добро, а азиатската философия и култура са лоши. "Тревопасните" са намерили свое решение на проблема за западните и конфуцианските ценности. Те са част от своето време, справят се с промените в икономиката и мисля, че са по-близо до оригиналния японски характер - да не бъдат във вечна надпревара, да не се налагат над другите. И като мълчаливо мнозинство те притежават силата да променят културата".