Мукополизахаридоза е рядко генетично заболяване, при което организмът не произвежда ензими, разграждащи въглехидрати, наречени мукополизахариди. Това води до деформации, умствена изостаналост и смърт, обикновено още в детска възраст. В България децата с тази диагноза са 7. Медиите от време на време разказват историята на някое от тях, тези дни беше ред на 10-годишния син на Петя Рударска. Детето е с тази диагноза, брат му е починал от същата болест. Доскоро лечение нямаше, но преди 3 години беше регистриран препарат, който замества липсващите ензими и подобрява качеството на живот на тези деца. Лечението на едно дете годишно струва 1 милион лева. Седем деца - седем милиона лева. Държавата явно смята, че няма тези пари, защото и догодина няма да осигури лечението. При това минавайки през вратичка в закона, защото от лятото на тази година вече е задължена да го прави.

Същата тази държава възнамерява



с лека ръка по време на криза да изгуби други милиони,



плащайки по-скъпо за всички други лекарства. И да се върне към съвсем скоро прекъснати механизми, които създават условия за корупция при доставките на медикаменти. Която, както е известно, също увеличава цената на препаратите.

Принципът, по който здравното министерство регистрира цените за позитивния лекарствен списък, ще се промени. В листата влизат всички препарати, които МЗ и здравната каса са длъжни да поемат. При това те влизат там с цените, които институциите са длъжни да плащат. В момента, за да присъства в този списък, всяко лекарство трябва да докаже, че предлага цена, по-ниска от най-ниската стойност на същия препарат, плащана от обществените фондове в 8 референтни държави - Румъния, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Португалия и Испания. Това са едни от най-бедните държави в ЕС. Тепърва обаче, за да влезе в списъка, лекарството ще трябва да предложи цена, средноаритметична на трите най-ниски цени в три от държавите. Ще има и промени в референтните страни и у нас вече няма да се сравняват цените с тези в Унгария и вероятно Румъния.

С други думи, ако скъпият онкопрепарат Х струва 1000 евро в Румъния, 1300 евро в Унгария и 1600 евро в Чехия, досега у нас държавата мислеше да го плаща на цена под 1000 евро. Тепърва обаче ще плаща за него 1300 евро. А като отпаднат Румъния и Унгария, цената може да скочи още повече. И това важи за над 1000 лекарства, които плаща здравната каса и около 120 медикамента, осигурени от здравното министерство. Част от тях са евтини - по няколко лева. Други струват значително повече от хипотетичния пример по-горе. Засега не може да се каже с колко промяната ще натовари бюджета на НЗОК и МЗ и колко - джоба на пациентите, тъй като част от препарите на здравната каса се доплащат от болните. Иначе за лекарства догодина МЗ ще даде 142 млн. лв., а касата - 320 млн. лв. Колко по-малко лечение ще получат пациентите с тези пари заради поскъпването, е рано да се каже.

Зам.-здравният министър Мила Власковска най-чистосърдечно обясни, че ценообразуването се променя,



за да се защити интересът на фармацевтичния бизнес



И естествено, на пациентите. Въпросните 2 държави пък отпадали, защото там нямало фиксиран курс на еврото и цените постоянно се променяли, което прави реферирането у нас по-трудно. Бизнесът в лицето на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, по чието предложение се правят промените, обясни, че те няма да доведат до поскъпване. Няма да се пререгистрират вече постигнатите ниски цени, а промяната ще важи "само занапред при периодичното деклариране на промени в цените, за да се спре спираловидното им намаляване в резултат от поевтиняването на валутите в използваните за сравнение държави". Освен това заради твърде ниските цени производителите са се отказали да предлагат у нас 300 лекарства. Да, но само в частта на позитивния списък, която касае здравната каса, влязоха над 400 нови препарата напук на убийствено ниските цени. Така че май никой не е пострадал.

За капак МЗ отново възнамерява да прави търгове за лекарства, при които да договаря количества и цени.



Практика, доказала корупционния си потенциал



Малко теория. Законът за лекарствата, който регламентира позитивно-реимбурсния списък в настоящия му вид, беше приет през 2007 г. Самият списък е в сила от тази година. От лятото важи за здравната каса, а от догодина би трябвало и МЗ да работи по него. Логиката му е да се опростят административните процедури, с което да се ограничат възможностите за лобистки и корупционни договорки. В листата влизат всички лекарства (по търговски марки), които са длъжни да купуват МЗ и НЗОК. Те не могат да плащат за лекарства извън списъка, нито пък да отказват да поемат препарат, който е включен в него. Тоест не могат да правят договорки с фирмите - твоето лекарство ще го плащаме, а твоето - не, освен ако не ми дадеш еди-какво си. Всяко лекарство в списъка е със съответната цена, на която се плаща от обществените фондове. Така пък се изключва възможността за втори корупционен механизъм - комисионните при търгове. И цената в листата е задължително най-ниската в Европа, което допълнително изключва нуждата от търгове и договаряния между институциите и бизнеса за още по-ниска цена. Цените се регистрират и доказват в комисия към здравното министерство, а самата листа се прави от 13-членна комисия съм Министерския съвет. Медикаментите и цените им са на сайта на МЗ и всеки може да ги види.

Естествено, при избора кое лекарство да влезе в позитивния списък и кое не е напълно възможна корупция. Това обаче е единственото "тясно" място. Но каква е цената, ако подкупиш няколко от членовете на комисията по позитивния списък и каква - ако дадеш там, а после и в МЗ или в касата? Защото преди появата на този вид лекарствена политика



"тесните" места бяха доста повече.



Първо - отново позитивен списък, който обаче само казва кои лекарства могат да се поемат с обществени пари, а МЗ и касата избират кои препарати от листата да купуват и кои - не. Цени в листата обаче нямаше. Затова и следваха търгове в МЗ и договаряния за цени в касата. Още едно място за даване на подкуп. Плюс трета възможност, например в касата за т.нар. скъпи лекарства, като интерферони, при които имаше лимити и съответно квоти за различните фирми.

Сега едва проходилата философия всичко да се решава опростено и на едно място е на път също да си отиде. Хората, които наложиха със закон появата на позитивно-реимбурсния списък, са разследвани от прокуратурата и сочени за предводители на лекарствената мафия. Заради сигнали за търгове, при които е била ощетена държавата, твърдят обвинителите им.

За догодина здравното министерство отново ще прави търгове, при които ще договаря количества лекарства и цени. Обяснението - можело да се постигнат по-ниски стойности. Което пък е възможно, защото вече се дава възможност за регистрация на по-високи такива. Отново омагьосан кръг, водещ ясно докъде. Освен това в МЗ издириха вратичка в Закона за здравето, която позволява на министъра да не се съобразява с позитивния списък и да не плаща всички лекарства в него. Тоест да подбира фирми и лекарства.

В случая "печелившият" са децата с мукополизахаридоза, която за пръв път беше включена в листата и за пръв път щеше да има осигурено лечение. Обяснението - държавата няма откъде да намери 7 милиона лева. Защото вместо да осигури лечение за болните, предпочита да утоли нездравословния апетит на шепа чиновници и лобисти.