Откакто ГЕРБ е на власт, една от основните критики на предишните управляващи и настоящи опозиционери е, че Бойко Борисов и компания са озлобили политическия дебат и са го върнали на нивото му от началото на 90-те години на миналия век. Често представители на БСП и ДПС рисуват апокалиптични картини и човек има чувството, че в най-скоро време партийният дом ще бъде подпален отново и този път ще изгори, а паметникът на Съветската армия ще последва съдбата на мавзолея на Георги Димитров. Вярно е, че е изключително важно



да се поддържа добър тон в политическите дебати



Това прави добро впечатление и на електората, а и на външните наблюдатели. Добрият тон между политиците е задължителен, особено за страна - членка на ЕС.

Дали обаче това правило е валидно, когато става дума за най-корумпираната и най-бедната страна в съюза? Но искрите, които прехвърчат между управляващи и опозиция напоследък и които понякога подпалват пожари, са едно от хубавите неща, случили се в обществения ни живот.

В последните няколко години обществото бе изпаднало в летаргия и беше апатично до безобразие към това какво се случва в собствената му държава. Това се оказа най-същественият резултат от връщането на царя от Мадрид. Повече от 10 години Симеон бе последна надежда на хората, които чакаха с трепет и вълнение да изрине цялата гнила политическа класа. След като обаче се разбра, че и той е като тукашните политици, само дето не е с цървули, а с бели ръкавици, брутално излъганите избиратели сякаш съвсем се отчаяха.

Децата и внуците на тези, които управляваха преди 20 години, се оказаха начело на държавата и решиха, че ще са там завинаги, след като всички политически проекти срещу тях по една или друга причина се провалиха.



Симеон пък страшно хареса новото са амплоа



на един от най-богатите аристократи в Европа, а Ахмед Доган съумя да гарантира дългосрочна перспектива за обръчите от фирми. БСП, НДСВ и ДПС влязоха в безпрецедентно безпринципна коалиция, обявиха, че са без алтернатива и явно решиха, че ще доят държавата вовек и веков.

Мнозина анализатори, най-често близки до предишната власт, обявиха Бойко Борисов за новия месия, на когото хората възлагат за пореден път надеждите си за оправия. Това обяснение някак не се опира на реалността и много подценява интелекта и развитието на българския избирател. Първо, нито един от досегашните месии, а и който и да е български политик, не е успявал за 3 години да спечели последователно два евровота, един местен вот, два частични кметски избора в София (вторият и в други градове) и едни парламентарни избори. Всички танцуваха не повече от един мандат. Второ, и по-важно - Борисов не дойде на власт, обещавайки имагинерни неща, като това да затваря фабриката за илюзии или да ни повиши благосъстоянието за 800 дни. При него нещата са прости и ясни - завод за боклука и втора линия на метрото в София, довършване на магистрала "Тракия" и т.н. Ако успее - ще управлява още един, че и повече мандати. Ако не успее - довиждане.

Изострянето на политическите дебати в последните месеци освен всичко друго ни



помага по-ясно да се ориентираме кой какъв е,



което беше трудно в тройнокоалиционната мъгла. Президентът Първанов например заговори за тайна коалиция. Истината обаче е, че той се оказа тайна опозиция, което никак не подхожда на държавен глава, защото по конституция олицетворява единството на нацията и не трябва да взема страна в политически спорове. Докато беше премиер, Сергей Станишев обяви, че никой нормален човек вече не се интересува от темата за ДС. Тя обаче се върна на дневен ред, с което опонентите на Станишев всъщност си вкараха автогол. Оказа се, че ГЕРБ и "Синята коалиция" са против бившите ченгета, освен ако не са в техните партии.

Разгорещените политически страсти може и да дадат по-добри резултати от онова, което беше през последното десетилетие на миналия век.