|
Посланикът на КНР у нас Тао Мяофа е роден през 1941 г. в град Шанхай. В България е от декември 1999 г. Това е третият му посланически мандат след Албания (1993-1996 г.) и Словакия (1996-1999 г.). Преди това е изкачил дипломатическата стълбица от служител до съветник в посолството на КНР в Тирана и междувременно е бил две години (1985-1987 г.) първи секретар в посолството на КНР в Ямайка.
---------------------------------------
Език без азбука, в който всеки йероглиф (дума) се запаметява отделно - несъмнено китайският е от най-трудните в света, дори за самите китайци, които научават средно 7-8 хиляди от най-често употребяваните йероглифи. Но за представителите на най-многолюдната нация в света е също толкова трудно да учат чужди езици, колкото за чужденците - да усвоят техния.
А китаец, владеещ не един, а три чужди езика, направо със свещ да го дириш. Точно такъв полиглот е Негово превъзходителство посланикът на Китайската народна република в Република България г-н Тао Мяофа. Той е завършил висшето си образование в Албания, където после е работил дълги години в дипломатическата мисия на КНР - от служител до посланик. Така че албанският му е перфектен, знае също руски и английски.
Съпругата му г-жа Цзян пък владее езика на Шекспир и по професия е преводач. Преди да тръгне със съпруга си в чужбина, е била редактор на английското издание на китайското сп. "Чайна рикънстрактс". Тази дарба за езици явно е наследила и единствената им дъщеря, която в момента специализира немска филология в университета в германския град Билефелд.
Всичко това Тао Мяофа ни разказва на традиционната чаша китайски чай в красивата резиденция на "Симеоновско шосе" в столицата. Там ни посреща великолепно куче вълча порода с българското име Боби, което явно също има вкус към езиците, защото
изпълнява команди на китайски
Тао Мяофа е бил на 25 г., когато по време на "Великата културна революция" китайците по команда са възприемали черното за бяло, доброто - за лошо. "Това бе една катастрофа, голяма трагедия за Китай, която отрови мисленето и духа на младото поколение. Така бе и с мен, макар че лично не съм бил репресиран", спомня си посланикът, според когото всички тези грешки са поправени и Китай се намира днес в бурен икономически и социален възход.
Това неминуемо се отразява и на спорта, чийто страстен поклонник е Тао Мяофа. Водим разговора на 18 февруари - ден след като КНР завоюва първия си златен медал от зимни олимпийски игри с титлата на Ян Ян на 500 м шорттрек, която остави Евгения Раданова със сребро. Отбелязвам на шега, че май в Китай вече не е на мода лозунгът "Йоуи ди и, бисай ди ър", тоест "Дружбата е по-важна от състезанието". Той бе валиден в годините, когато родината на Мао отсъстваше от олимпийското движение.
- Не, дружбата си е все така важна, но извън пистите - контрира посланикът. - Този златен медал все пак е плод на 20-годишните усилия на Китай.
Любим спорт за Тао Мяофа е футболът, където родината му също отбеляза голям успех тази година с първото класиране на националния отбор за финали на световно първенство. Посланикът обаче обективно признава, че българският футбол е по-качествен,
гледа срещите от нашето първенство
и активно спомага за тренировъчните лагери на китайски футболисти в Трявна и Ботевград. Той е по-голям фен на тениса, отколкото на пинг-понга, за разлика от повечето си сънародници. И си спомня, че при посещението на китайския премиер Чжу Жунцзи през 2000 г. в България се е състояла импровизирана среща по тенис на маса между Иван Костов и член на китайската делегация, шампион на Държавния съвет (правителството) на КНР, която нашият премиер загубил с минималното 2:3.
Впрочем тази визита на Чжу Жунцзи е най-важното събитие за посланик Тао Мяофа в досегашния му мандат у нас. За изключително важни той смята и двете си срещи с новия премиер Симеон Сакскобургготски, с когото е водил откровени, приятелски и конструктивни разговори.
Срещата ни е в първия работен ден след Празника на пролетта - Лунната Нова година за китайците. Питам посланика какво ще донесе настъпилата Година на Коня по азиатския календар за българо-китайските отношения. Тази година е щастлива за китайците, а и за по-нататъшното развитие на двустранните ни връзки - подготвят се, съобщава посланикът специално за в. "Сега",
визити в КНР на Соломон Паси и на Николай Василев,
съответно в началото и втората половина на април. А през юни вицепремиерът на КНР - г-жа У И, ще върне посещението на Николай Василев.
За малко повече от 2 г. на работа у нас китайският посланик е обиколил всички по-големи български градове. Страната ви, казва той, е наистина много красива и както се казва и в химна ви, е райско кътче. Най-много е бил впечатлен от Велико Търново и от спектакъла на хълма Царевец "Звук и светлина".
При всички тези посещения в провинцията, а и в София Тао Мяофа и съпругата му постепенно опознават българската кухня, за да стигнат един ден до откритието, че нашата каварма страшно прилича на китайската "хуан мън". И кебапчетата, и шкембе-чорбата им харесват, както и салатите. Нищо, че за разлика от китайските "шала" нашата шопска и другите не са от пържени, а от сурови зеленчуци. "Съпругата ми - доверява посланикът - се справя добре с българските салати, но все не може да улучи вкуса на кебапчетата, затова предпочитам да ги вземем в полуготов вид и само да ги изпечем тук."
И други българо-китайски сходства открива Негово превъзходителство - двата народа са гостоприемни и мъдри, а за разлика от новите държави, каквито са повечето от членките на ООН, историята им е древна.
В свободното си от дипломация, спортни страсти и кулинарни изживявания време Тао Мяофа слуша класическа музика. За разлика от нас китайците не си падат по домашните любимци, но пък посланикът е влюбен в цветята и най-вече в лалетата.
На раздяла китайският дипломат пожела на читателите на в. "Сега" крепко здраве и да се сбъднат всичките им мечти.
|
|