Битките срещу терористите обикновено се водят тайно и надалеч. Но те невинаги остават там. Когато терористите се опитват да извършат поредния си атентат близо до дома ни, обществото първо е шокирано, а после изпада в гняв: Какво става?

Всеки ден можеш да прочетеш откъслечни информации. Например мъгляво съобщение от Йемен как ракетни атаки са ликвидирали няколко дузини поддръжници на местната "Ал Кайда". Случката е станала с участието на американски войници или поне с американско оръжие. Екстремистките лидери може би са загинали, а може би не. След това нигерийски младеж взема предколеден полет от Йемен за Детройт и прави опит да се взриви заедно с всички пътници на борда.

Случаят предизвика истинска буря в американските медии. Въпросът е не защо терористът се е провалил, той почти бе успял, а защо изобщо е бил допуснат да се качи на самолета. Под силния натиск на разгневеното обществено мнение президентът Барак Обама призна, че има "системни провали" в системата за сигурност на страната.

Америка постигна успехи в борбата срещу тероризма далеч от границите си. Способността й да събира разузнавателна информация, да използва силата на глобалните мерки за сигурност и да провежда специални операции в различни точки по света е огромна. Ние може да провеждаме дистанционно контролирани удари срещу основното ядро от лидери на "Ал Кайда" и техните последователи. Ние сме много по-агресивни отпреди, ликвидирайки лидери на "Ал Кайда" в Афганистан и Пакистан. При акция с подкрепа на хеликоптери отряд командоси ликвидира известен лидер на "Ал Кайда" в Сомалия през септември, а официални представители на САЩ в сферата на контратероризма признават, че страната предприема все по-активни и мащабни операции в Йемен, включително две ракетни атаки през декември.

Тази тактика притисна в ъгъла терористичните групи. Някои бяха ликвидирани. Други все повече се изолират в мюсюлманския свят, където са налице умора и отегчение от агресивната им реторика и където дори симпатизанти вече се съмняват в способността на тероризма да организира нов 11 септември.

Всичко това обаче означава, че ние



навлизаме в нова опасна фаза,



при която изневиделица ще се появяват все повече отделни лица и аматьори, готови да извършват атентати подобно на 23-годишния нигериец Умар Фарук Абдулмуталаб. Анализаторът Митчъл Силбър от високоуважаваното разузнавателно управление на полицията в Ню Йорк раздели опасността от "Ал Кайда" на три категории. Първата са лидерите на организацията Осама бин Ладен и Айман ал Зауахири, осъществили ударите от 11 септември. Втората са помощниците и последователите им в Ирак, Северна Африка и Йемен и другаде, които разчитат на връзките с организацията, но има по-малки възможности за действия. Трета опасност са "терористите самодейци", които се вдъхновяват от идеологията на "Ал Кайда", но нямат достъп до специалните терористични центрове и до мрежата на организацията.

САЩ постигнаха голям успех с ударите си по първата група. Последните две години 20 души от висшето ръководство на "Ал Кайда" бяха убити от въздушни удари на безпилотния разузнавателен самолет "Придейтър" по границата между Афганистан и Пакистан. Терористите обаче се прехвърлиха в другите две групи, които могат да предприемат по-малки атаки, но с по-тежки последици.

Клоновете на "Ал Кайда" обикновено фокусират вниманието си изцяло върху местни проблеми. Те започнаха да привличат и



да обучават бъдещи джихадисти от САЩ



За да избягат от бедността и престъпните банди в Минесота, млади американци от сомалийски произход се присъединяват към организации като свързаната с "Ал Кайда" "Ал Шабаб", която обучава камикадзета. "Ал Кайда" на Арабския полуостров, която е базирана в Йемен, се опита да направи следващата стъпка в небето над Мичиган. "Когато става въпрос за терористична организация, която е създадена в САЩ, ситуацията става доста сериозна", обяснява американски ветеран от шпионските войни срещу ислямските екстремисти, който настоява името и агенцията, в която работи, да останат анонимни.

Полицията в Ню Йорк смята 2009 г. за най-опасната след 2001-2002 г., когато един от тарторите на "Ал Кайда" - Халид Шейх Мохамед, подготвяше "втора вълна" атентати срещу САЩ. Тогава терористите имаха много провали, неуспешни опити и лош късмет, след като през декември 2001 г. на борда на трансатлантически полет Ричард Рийд не успя да запали фитила на експлозиви, скрити в маратонките му. Неочаквано се появиха няколко дестабилизиращи фактора. Докато режимът в Иран се клати от вътрешната опозиция и външен натиск, се увеличават причините, заради които Революционната гвардия иска да навреди на САЩ. Изпращането на нови 30 000 войници към американските сили в Афганистан даде на екстремистите повод да решат, че Америка е готова да продължи още дълго окупацията на страната. А за продължаващите нерешени конфликти в Близкия изток е обвинявана американска подкрепа за Израел.

Последните два фактора всъщност сериозно



увеличават възможностите за радикализация



сред мюсюлманите към Запада. Твърди се, че "самотни вълци" като майора от американската армия Нидал Хасан от Форт Хууд, Тексас, който уби 13 души през ноември м.г., или приелият исляма Абдулхаким Муджахид Мухамад, който уби войник пред бюро за наемане на военни в Арканзас през юни, са провокирани от действията на американската армия в чужбина. Подобни са и причините, провокирали гнева на петима млади мюсюлмани от Северна Вирджиния да отидат в Пакистан преди месец за обучение от екстремистки организации по границата с Афганистан.

Според американските власти една от причините "Ал Кайда" да не извършва нови атентати на територията на САЩ след 11 септември 2001 г. е, че Зауахири вероятно не е одобрил нито един от предложените му планове, тъй като не са били достатъчно грандиозни. Клоновете на "Ал Кайда" и хора като Хасан обаче не са толкова претенциозни: Насер ал Ухайши, лидер на крилото на "Ал Кайда" в Йемен, призовава последователите си да разпространяват тероризма в "жилищни комплекси и подлези" в Америка. Някои американски анализатори от разузнавателните служби в момента смятат, че дори и ръководството на "Ал Кайда" е занижило стандартите си. Полицията в Ню Йорк се притеснява, че Дейвид Хедли, който бе арестуван в Чикаго и обвинен в шпионаж преди атентатите в Мумбай през 2008 г., може да е оглеждал и други потенциални цели в Манхатън.

Смята се, че заговорниците от Детройт са решили да си припишат дори една провалена операция. Затова медийното звено на "Ал Кайда" на Арабския полуостров заяви, че "братът муджахидин Умар Фарук, стремящ се към мъченичество", се опитал да взриви полет 253 в отговор на подкрепяните от САЩ удари по терористични цели в Йемен. Разбира се, нещата не се развиха по този начин. Муджахидините бяха покосени в Йемен, а техният ангел на смъртта в небето над Мичиган успя само да се поопърли. При тези обстоятелства обаче една провалена терористична акция, която привлича толкова голямо медийно влияние, е равносилна на победа за екстремистите.



Публичността помага за наемане на нови доброволци



На този фон предизвикателството към президента Обама е да поддържа курса. Очевидно е, че част от отбраната на Америка куца. Отново трябва да се положат усилия, за да се подобри координацията между различните агенции, и за начало да се намерят по-ефективни начини потенциалните терористи никога да не получат достъп до самолетите, пристигащи в Америка. Специалистите по контратероризъм трябва да се справят по-добре в установяването и парирането на дейността на млади мюсюлмани онлайн. Но най-добрата отбрана си остава умното, дискретно и опустошително нападение.

В същото време е важно да се дискретидира идеологията на "Ал Кайда". Обама не бива да се отдава на старата реторика за глобална конфронтация и сблъскващи се цивилизации. Но трябва да запази изостреното внимание върху малките групи и индивиди, които представляват реална заплаха, като в същото време продължи битката на идеите на по-високото ниво - за традиционните американски ценности. Ето защо, макар част от бившите обитатели на Гуантанамо да оглавяват днес терористични групи, какъвто е случаят в Йемен, закриването на този неособено конституционен затвор е задължително.

Така че, докато САЩ продължават тайните агресивни операции, Обама трябва да запази мълчание. Това ще е доста трудно в момент, когато е обект на атака, че е твърде мек по отношение на националната сигурност. Но той трябва да устои на изкушението да разгласява публично успехите на тайните операции, на което не устоя администрацията на Буш през 2002 г. - тя предизборно разтръби удара си по предишното поколение лидери на "Ал Кайда" в Йемен. Няма съюзник в мюсюлманския свят, който да иска да работи със САЩ, ако те убиват други мюсюлмани. Обама не бива да позволява САЩ да бъдат въвлечени в нова война и трябва да продължи да извежда американските войски от окупационните операции, които наследи. Но най-трудно от всичко ще е да намери начин да успокои нервите на американците в момент, когато истеричната реторика е ежедневие. Затова всички трябва да проумеем, че това е опасна игра. И колкото повече се приближаваме до победата, толкова по-опасна става тя.



----------

* Дики е автор на книгата "Сигурността на града: поглед отвътре на най-добрата контратерористична част - на нюйоркската полиция".