Добрахме се до 2010 г. Минахме 3-годишния изпитателен срок в ЕС и вече не ни ловят предпазните клаузи, боднати като плашило в Присъединителния договор. На Еврокомисията (ЕК) можем да кажем пословицата: "Прескочи ли заекът баира, иди го гърми колкото искаш!"

Брюксел също може да си отдъхне, защото гърмеше само колкото да вдига шум. Рискът да бъде разобличен, че напразно хаби муниции, вече отпада, защото занапред никакъв срок не го задължава да доказва, че усилията му да вкара в европейския път България и Румъния дават резултат. Оттук нататък започва да важи принципът:



"Ако бъдат така любезни, да се поправят"



Решението на ЕК в средата на миналата година да провъзгласи за безсрочен въведения специално за България и Румъния контролен механизъм означава, че той ще бъде банализиран и след време никой няма да си спомня за него.

Този филм сме го гледали преди 10 години в Съвета на Европа - първата европейска организация, която се отвори за България. Като школа, подготвяща държавите за членство в ЕС, той успя да ни научи само на едно: как да се доберем до диплома за завършен курс и след това да го забравим. Компромисът през 2000 г. да прекрати наблюдението си над България, но с условието, че ще го продължи чрез последващ диалог по нерешените проблеми, всъщност имаше само за цел да скрие, че не е излязъл наглава с нашите управници. След което десет години мълча посрамен и почти забравихме, че го има. Тази година за първи път ще се осмели да направи преглед на състоянието на демокрацията в България, но не е ясно дали ще поднови наблюдението си над нея, както се заканват някои членове на неговата мониторингова комисия.

Евросъюзът напредва по пътя, от който Съветът на Европа се върна. Няма съмнение, че периодичните доклади на ЕК ще правят все по-малко впечатление на управляващите, защото



ушите им хванаха мазоли



от слушане на едни и същи критики заради организираната престъпност и корупцията. Смяната на правителствата нямаше значение, защото същинските управляващи не се сменят с избори. Разликата е, че сегашното и всяко следващо правителство няма да страда много за европейския си образ, защото се видя, че дори правителството на Сергей Станишев, което бе наказано с позорно спиране на еврофондове, накрая се докара до хепиенд в Брюксел. Председателят на ЕК Жозе Барозу смени тона и започна да го хвали на изпроводяк, за да създаде впечатление, че натискът на ЕК над България е дал резултат. И по този начин сам да си пише по-висока оценка. Нали и той се отчита...

Ако се говори само за политически лостове за въздействие, Евросъюзът и Съветът на Европа си приличат по своето безсилие. Но Брюксел има и допълнителни възможности, които би трябвало



да държат нащрек правителството на Бойко Борисов



За разлика от Съвета на Европа, който харчи 90% от скромния си бюджет от 205 млн. евро само за своята администрация, ЕС разполага тази година със 123 млрд. евро (600 пъти повече), от които огромна част отива за ускоряване на развитието на страните членки и за сближаване на равнищата им на живот. България има избор: да си остане все така бедна и с просперираща върхушка, или да направи някакво усилие за догонване на държавите, на които желае да прилича. Залогът е несменяемият управленски елит, който печели от беззаконието. Бедата е, че той трябва да реши какво да жертва от себе си, за да получи достъп до еврофондовете, които вече не са официално замразени, но са все така недостъпни.

За три години България взе едва 2% от тях, въпреки че можеше да получи 20% като авансови плащания, които по принцип се отпускат без големи формалности. А я чакат над 7 млрд. евро до 2013 г., и то в условията на криза.



Парите са на една ръка разстояние,



стига да не е крадлива. За целта държавата трябва да докаже, че е изградила надеждна контролна система, защото многократно бе засичана, че е позволявала на приближени до властта да се обслужват безнаказано от еврофондовете, както са се обслужвали с пари от националния бюджет през 20-те години преход. Всичките седем оперативни програми чакат за трети път оценка за съответствие от Брюксел, след като за една година се провалиха два пъти поради липсата на функционираща информационна система за контрол и слаб административен капацитет.

Доброто поведение в ЕС може да отприщи и друг финансов поток, който си е български, но е блокиран след споразумение с Международния валутен фонд. Това е гаранционният ресурс от 8 млрд. евро, който крепи стабилността на валутния борд и лева. Премиерът Борисов пожела да го извади от фризера на БНБ, където лежи срещу половин процент лихва, и да го завърти в икономиката, за да носи по-голяма печалба. Само че за целта България трябва да влезе в еврозоната или поне да бъде допусната в нейната чакалня ЕРМ-II, защото е обещала валутният борд да предаде дисциплиниращата щафета на еврото.



Третата примамка е шенгенската зона.



Станишев едва не я превърна в заложник на контролния механизъм по правосъдие и вътрешен ред (ПВР), но Брюксел сам предпочете да не стига до прекалена строгост, която би му създала проблеми. Обвързването на двата проблема можеше да означава България въобще да загуби надежда за достъп до зоната заради безсрочното действие на механизма по ПВР. А влизането в Шенгения е едно от задълженията, записани в Присъединителния договор. Брюксел има интерес да изнесе контрола по външната граница на ЕС колкото може по-далеч на изток, за да регулира потока от нежелани имигранти още на първите подстъпи към Европа, а не примерно край Виена. Затова не само не наказа България чрез затрудняване на достъпа й до шенгенската зона, а я насърчи да продължи да се готви, като удължи срока за усвояване на шенгенския фонд.

В замяна от България се очакват



скромни, но все пак видими знаци,



че прави усилия да помогне както на себе си, така и на Брюксел. Операцията "Наглите" и други подобни на ниско и средно бандитско равнище има такова предназначение. Недосегаемите среди изхвърлят прекалено натежалия им баласт, за да се издигнат на още по-недосегаемо равнище. В един момент те ще станат симпатични на Брюксел и той ще започне да ги хвали, защото ще изпита облекчение, че среща разбиране. Все пак и него го бодат критиките на някои по-нетърпеливи държави като Германия, Холандия, Великобритания и Белгия, към които могат да се присъединят и други, че не оправдава очакванията им. Насърчителните жестове към Бойко Борисов показват, че на него се разчита да свърши работа, от която други гнусливо извръщаха глава. Все пак той има биография, която го прави познавач на кримиконтингента, и тъкмо на него би му отивало да избере какво да хвърли на европейския жертвеник.