Новият Закон за управление на етажната собственост влезе в сила през май 2009 година. Но когато се стигна до първия срок, който трябва да се спази - 1 ноември, се оказа, че почти никой нищо не е разбрал. Независимо че бяха изписани купища материали. Но тъй като общините са закъсали доста за пари, може да глобят десетките хиляди сгради и техните домоуправители, които нехаят за срока.

До тази дата собствениците на апартаменти в сградите с режим на етажна собственост, т.е. всички многофамилни сгради, трябваше да проведат общи събрания и да се впишат в специален аналог на някогашната домова книга, наречена сега книга на собствениците. Оказа се обаче, че единици са изпълнили това изискване. Там, където по-инициативни домоуправители са спазили сроковете, масово не са разбрали какво точно трябва да се прави.

Например пловдивски домоуправители бяха започнали да събират ЕГН-тата на съседите си, за да ги впишат в книгата. На други места пък хората са помолени да напишат номера на нотариалния си акт. В Закона за управление на етажната собственост обаче няма такива изисквания. На сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройство е качен образец на книгата на собствениците и от него става ясно, че не трябва да се посочват такива конкретни данни. В графата "документ за собственост" трябва да се попълни само вида на документа, т.е. дали е нотариален акт, договор или нещо друго.

Данните, които всеки собственик трябва да посочи, са входът и етажът, на който се намира жилището. Трябва да се напише и делът му в общите части на сградата. Попълват се и трите имена на собственика, както и на всички членове в неговото семейство. Ако в апартамента има наематели, те също трябва да бъдат вписани в книгата. Това се отнася и за домашните любимци.

Точно



кучетата и котките най-често стават причина за кавги



между съседите. За домашните любимци трябва да се заплаща такса за изразходваните консумативи като за един обитател. "На долния етаж една съседка гледа три кучета и не можем да я убедим, че по закон трябва да плаща такса за тях", разказва Димитрина Петрова, която е домоуправител на 13-етажен блок в столичния квартал "Дружба" 2.

Госпожа Петрова подобно на хиляди други домоуправители е изпуснала срока 1 ноември 2009 г. по независещи от нея причини. За такива случаи законът прехвърля ангажимента по съставянето на книгата на собствениците и вписването й в общината на районните и общинските кметове. Те трябва до началото на февруари 2010 г. да свикат събрание на собствениците във всяка сграда и да им помогнат да изберат управител. Но се оказва, че те също не могат да се справят лесно с тази задача. "Собствениците са напълно незаинтересовани и затова законът не работи", коментира Людмил Йончев от столичния район "Красна поляна". Той разказа, че се опитали да организират общо събрание в една сграда в неговия район, но то се провалило, защото никой не дошъл. Йончев вини нормативната уредба за това: "Трябваше да връчим покана за общото събрание лично на всички собственици, но на много места живееха наематели и нямаше на кого да оставим съобщението", разказва той.

Показателен е фактът, че засега само 16 сгради са подали документи за регистрация в район "Красна поляна". Отчетените домсъвети, които трябва да преминат през регистрацията по новия закон, обаче са 900.

В район "Триадица" процесът е малко по-напреднал и подадените заявления са около 100, коментира кметът Евтим Евтимов. Според него обаче основният проблем е недостатъчният административен капацитет на районите, които би трябвало да се заемат с регистрацията.



Дефицит на кадри



Според Людмил Йончев предимно възрастните хора поемат задължението да са домоуправители или както се наричат в новия закон "управители на етажната собственост". Млади хора не искат да се занимават с тази дейност. Например госпожа Петрова от блока в "Дружба" 2 е пенсионерка. Тя от години се занимава с това, но когато прочели за новия закон, съседите й настоятелно поискали да се проведе общо събрание и да се избере управител по новите правила. "Обадих се лично на всички съседи и те дойдоха", разказва Петрова. Естествено, че е избрана пак тя, защото никой друг не проявил инициатива. Само че законът изисква не само председател на управителния съвет, а и контролен съвет на етажната собственост. Т.е. работата в нейния блок е свършена наполовина. На всичкото отгоре още нямат домова книга и не са регистрирали блока си в общината.

Всъщност, за да се регистрира една жилищна сграда в общината, са необходими три основни документа. Първо, трябва да се попълни регистрационна карта, която може да се купи и от съответния район. В нея се вписват данни за самата сграда - на колко етажа е, кога е построена, панелна ли е или тухлена, каква е застроената й площ и др. Трябва да се напише формата на управление в блока, имената на членовете на управителния и контролния съвет. Вторият документ е заявление до кмета на съответната община или район, в което се вписват сходни данни. Освен заявлението трябва да се представи и протокол от проведеното общо събрание. Самият протокол пък трябва да бъде раздаден и до всички собственици в сградата и те да са го подписали. Всички нови документи се продават и в книжарниците.

При вписване на сградата в общинската или районната администрация трябва да се регистрира и домовата книга. Всички тези книжа трябва да се представят в общината или района задължително от председателя на управителния съвет. Ако председателят на управителния съвет не изпълни задълженията си, глобата е от 300 до 1000 лв. За отделните собственици, които не спазват закона, санкцията е от 20 до 100 лв.



Аутсорсинг



Ако съседите решат, че не искат да се занимават с цялата бумащина, могат да се обърнат към специални фирми, които изпълняват услугите на частен домоуправител. Срещу заплащане те биха се нагърбили дори да организират общото събрание на собствениците. Този тип компании се занимават и със събиране от съседите на таксите, необходими за поддръжка на сградата и за плащане на консумативите за общите части. Много от тях разполагат и със специален софтуер, който е аналог на домовата книга и в него се вписва информация за собствениците.

Разбира се, ако собствениците изберат частен домоуправител, ще трябва да се бръкнат по-сериозно в джоба си. В зависимост от броя на апартаментите и услугите, които ще извършва компанията, месечните такси варират между 10 и 20 лв. на домакинство. Госпожа Петрова обаче се грижи за делата на блока в "Дружба" 2 срещу скромните 40 лв. на месец.



РАЗПОРЕДБИ

- общото събрание трябва да определи паричните вноски за управлението и поддръжката на общите части на сградата

- общото събрание определя и сумите, които трябва да постъпват в специален фонд "Ремонт и обновяване"

- собственици, които отсъстват повече от един месец от жилището си, заплащат половината от парите, определени за консумативи за общите части на сградата

- ако собственик е превърнал жилището си в офис или кабинет и в него влизат повече хора, той плаща в петкратен размер определените консумативни разходи. Това правило не важи само ако той и неговите посетители използват отделен вход

- за домашните любимци също се заплаща такса като за един обитател



СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ

В Закона за управление на етажната собственост е предвидена възможността да се създаде сдружение на собствениците, което е юридическо лице. Идеята е така да се облекчат процедурите при цялостно обновяване или ремонт на жилищната сграда. За да бъде създадено такова сдружение обаче, трябва да се свика учредително събрание, на което да присъстват всички собственици.

Ако сдружението има одобрен проект за саниране със средства от Европейския съюз или бюджета, собствениците нямат право да го напускат, докато ремонтът не приключи. Ако някой продаде жилището си през това време, новият собственик наследява ангажиментите, поети от предишния спрямо сдружението.