По време на Гражданската война САЩ приемат Закон за неверните искания. Целта е да има предпазна мярка срещу измамите с доставки на военно оборудване. Законът допуска хората, алармирали за измами, да получават от 15 до 30% от постановените обезщетения, когато първи са подали сигнала. През 1986 г. законът е изменен, като по новите разпоредби подалите сигнал дори могат да действат в качеството на обвинители от името на правителството. Нормативният акт се счита за първия, който допуска идеята да се дават възнаграждения на тези, които "бият камбаната" за измами и корупция на държавни служители.

Тази идея се лансира и в регионално изследване на "Трансперънси интернешънъл" за проблемите на ефективната защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения и корупция. Установено е, че от 10-те проучвани държави в ЕС само в Латвия има предвидено възнаграждение. То не е задължително, но би могло да се даде, ако някой предостави информация за финансови и икономически престъпления. През октомври в Унгария е публикуван проектозакон за защита на сигнализиращите, който също предвижда система за финансов стимул. В момента две страни имат цели закони за защита на сигнализиращите - Великобритания, а отскоро и Румъния.



В България ситуацията не е оптимистична



Все още има огромни законови празнини, лоши практики, липсват гаранции за запазване на анонимността и защита на източника на информация. Затова и властва системата на мълчанието. А корупционни престъпления и практики, измами и финансови злоупотреби, включително и с евросредства, ощетяване на държавния бюджет и лошо управление трудно се разкриват без сигнали.

Изследването показва, че едва 3% от българите са склонни да подават такива сигнали. За 83% от анкетираните подобно гражданско усилие е безсмислено, тъй като не очакват адекватна реакция на властите. 14% от хората казват, че ги е страх да предупреждават за корупция, тъй като това може да рефлектира върху тях - могат да загубят работното си място или пък да пострадат от описаните в сигнала. И има защо. Например за пет месеца в парламентарната комисия срещу корупцията са постъпили 500 сигнала, които са разпратени по компетентност за проверки в различни ведомства. В 50% от случаите подалите тези сигнали са се оплакали, че след това са били тормозени. Обяснено бе, че по места всички се познават - магистрати, данъчни, полиция, шефове на ведомства, кмет, общински съветници. И са си близки - често си препращат сигналите, които постъпват срещу някои от тях. Така те си



създават кръгове, които са непробиваеми



В чисто теоретичен план ситуацията у нас не е толкова зле. Почти всички ведомства си направиха антикорупционни телефони, предвидиха място за подаване на сигнали на страниците си в интернет, поставиха пощенски кутии по входовете си. Създадени бяха инспекторати и куп комисии и институции, които приемат сигнали - има правителствена и парламентарна комисия за противодействие на корупцията, антикорупционна структура във Висшия съдебен съвет, в областните управи и в общините и т.н. А и според Наказателно-процесуалния кодекс всяко лице е длъжно да сигнализира прокуратурата, ако знае за извършено престъпление. И Административно-процесуалният кодекс предвижда, че всеки гражданин, организация и омбудсманът могат да подават сигнали за корупция. Има и закон за защита на свидетели, но той се отнася само до случаите, когато има образувани наказателни производства. Според данни на министерството на правосъдието има само един защитен свидетел, свързан с дело за корупционно престъпление.

В закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси има сравнително подредена и детайлна уредба за подаващите сигнали. Включително и някаква защита за тях. По общо мнение обаче тя може да се прилага само в случаи на конфликт на интереси, но не и когато става дума за лошо управление, корупция, измами и ощетяване с държавни или евросредства. А това изобщо не е достатъчно, за да се гарантира по-често подаване на сигнали или защита на техните автори.

Има предвидена някаква правна защита и в Кодекса на труда и в закона за държавния служител - например срещу незаконно отстраняване от работа на подалия сигнал за корупция. По закона за задълженията и договорите пък може да се търси обезщетение. Но тези възможности са по-скоро на теория, защото липсват ефективни механизми за прилагането им.



Друг проблем е и функционирането на инспекторатите



Така например, когато един сигнал стигне до дадено ведомство, той се завежда в деловодството. И съдържанието, и подателят попадат в деловодната система. Така, от една страна, всеки може да подготви защитата си, както и да прекрати дадена практика. А от друга - да намери начин да се разправи със сигнализиращия.

Трудно може да се отрече и обстоятелството, че в българското общество все още битува и един чисто психологически проблем, който, колкото и да е странно, е свързан с досиетата и Държавна сигурност. Убеждението е, че всеки, който подава сигнал, действа като доносник и информатор на службите.

За да се промени значително положението, определено трябва да се помисли за създаването на отделен закон за защита на сигнализиращите. Добър опит в тази посока е британският, който от години създава стройна система за подаване на сигнал, проверка и контрол. Има спешна нужда и от създаването на специални регистри, в които да се вписват сигналите - от подаването им, през проверката и резултатите от нея. И това да подлежи на постоянен мониторинг от инспекторатите. Необходимо е да се променят и Кодексът на труда, и законът за държавния служител и да се предвиди компенсация за всеки, който бъде уволнен или претърпи вреди само за това, че е подал сигнал.

Естествено, трябва да се намери и критерий за добросъвестност при подаването на сигнали. Защото не са малко случаите, в които се подават сигнали само за да се навреди на някого, да излезе името му в публичното пространство като обект на проверка. Затова трябва да има гаранция, че имената няма да изтичат, докато не се установи вина. Както и да се предвиди санкция за всеки, който наклевети друг.

Необходимо е да се намери начин и за запазване на конфиденциалност за подаващи сериозни сигнали,



за да не станат те обект на отмъщение



Това е проблем не само в България. Така например в САЩ е направено изследване за подадените 200 вътрешни сигнала за измами в 10-годишен период. То показало, че 82% от хората, които са подали сигнал, или са били уволнени, или са били принудени да напуснат, или са били понижени.

Това вероятно става и в България. Съвсем наскоро бяха пуснати за обсъждане промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), които предвиждат от 200 до 2000 лв. глоба за чиновник, който стане причина за разкриване самоличността на сигнализиращ за корупция и лошо управление. Както и възможност да се разглеждат анонимни сигнали. Все неща, които ще предизвикат дебат.

В крайна сметка корупцията, измамите, лошото управление и кражбите от държавната хазна няма да спрат сами. Със сигурност трябват хора с гражданска позиция, които да подават сигнали. Иначе всичко е обречено.