"Сегашното правителство се отдръпва от Родопите, лишавайки хората от премии за тютюна - единствения поминък в региона." Това прозрение излезе от устата на депутата на ДПС Юнал Тасим дни преди Коледа, на митинг по повод 25 години от възродителния процес. В кърджалийското село Могиляне тогава бе отбелязана смъртта на 17-месечната Тюркян, загинала в размириците около насилственото преименуване на турците.

Дни преди това премиерът Бойко Борисов бе цитиран от всички медии да казва, че ще иска разрешение от Брюксел за изплащане на 116 млн. лв. премии за тютюн през 2010 г. Но подобни вести, изглежда, пристигат прекалено бавно до Родопите. Самият Тасим е зам.-председател на аграрната комисия в парламента вече няколко мандата, но вероятно е забравил или пък не иска да си спомни, че Брюксел се произнесе за субсидирането на тютюн в България още през август 2006 г. и още тогава отсече, че премии в България ще се плащат само до края на 2009 г. ЕК се позова на тютюневата реформа в общността, приета през 2004 г.

Конкретно за България бе фиксирано, че до края на 2009 г. страната ни може да изплаща всяка година по 116 млн. лв. премии - ако надвиши тази сума и с 1 стотинка, ще последват глоби. Тогава земеделски министър беше представителят на ДПС Нихат Кабил, т.е. партията на Доган от години насам е повече от наясно, че тютюнопроизводителите ще получават премии до края на 2009 г.



Който отглежда тютюн и през 2010 г., ще си го прави на собствен риск



и ще получи за стоката си само толкова, колкото дават изкупвачите. Ако ДПС искаше, имаше възможност през последните 8 години да извоюва по-добро бъдеще за тютюнопроизводителите, които са му основен електорат. Но не успя да постигне нищо, а може би и не искаше. Независимо че 3000 тютюнопроизводители протестираха в последните дни на 2009 г., блокирайки магистрала "Тракия" и границите с Турция и Гърция, сякаш никой не се сети, че проблемът си има и предистория. И ако са сърдити, да дойдат в София на бул. "Стамболийски" пред централата на ДПС, а най-добре е да блокират сараите на Доган.

Правилата на Брюксел препънаха и екипа на сегашния аграрен министър Мирослав Найденов. Вместо новото ръководство на земеделското министерство ясно да каже, че не може да изплати премии, защото ЕС забранява, заложи в бюджет 2010 цели 80 млн. лв. точно за тази цел. Хората на Мирослав Найденов излязоха с обяснения, че залагат тази сума, защото с нея се подпомага реколтата от 2009 г. Изглежда, не се намери чиновник, който да обясни на новия екип, че помощите се плащат не за произведен, а за изкупен тютюн. И тъй като изкупуването обикновено става през март-април следващата година, парите, които ГЕРБ предвиди за 2010 г., няма как да се платят законно. Именно затова сега кабинетът ще моли Брюксел за позволение премии да се плащат и през 2010 г.

Мехмед Дикме, Нихат Кабил и Валери Цветанов системно напираха премиите да продължат да се плащат чак до 2013 г. Но не успяха, защото



заложиха на грешна тактика към ЕС



България искаше премиите да продължат да се дават по старому - за произведен и изкупен тютюн. Брюксел така и не разреши, защото политиката му е по-скоро да откаже земеделците от отглеждането на тази култура. ЕС склони например да удължи подпомагането на гръцките тютюнопроизводители, но само със субсидия за площ, и то ако започнат да заменят тютюна с алтернатива. Което все пак дава някаква надежда, че върху площите, върху които до вчера е отглеждан тютюн, земеделците ще решат да садят нещо друго.

Не трябва обаче да се забравят и подозренията на опозицията, изказвани неведнъж през годините, че ДПС целенасочено се отказа да търси алтернатива, тъй като партията бе наясно, че не може да осигури вечни "богати" субсидии за своите гласоподаватели. Премията за най-евтиния сорт тютюн е от 262.50 до 325 лв. за декар, а за най-скъпия - 494 лв. Само за сравнение субсидиите на площ за декар жито например са 17 пъти по-малки и са скромните 23 лв. за декар. Ако се бяха съгласили електоратът им да получава субсидия за площ за алтернативен поминък, тя щеше да е 23 лв. за декар. Затова сега тютюнопроизводителите са обречени да вземат само по лев-два за всеки произведен килограм тютюн, колкото плаща за това "Булгартабак". Т.е. от всеки декар да изкарат към стотина-двеста лева.

Разбира се, ДПС доста е говорило през годините за алтернативи на тютюна, но всичко си остана в сферата на говоренето. След 2003 г. самият Ахмед Доган лансира екзотични идеи за масов внос на биволици или техен генетичен материал от Индия. Заговори се за отглеждане на лавандула, арония и прочие, но ниските цени на тези култури бързо охладиха всякакви намерения.

А новото правителство още отсега трябва да е наясно, че шансът Брюксел да каже "да" и държавата да продължи да плаща премии за тютюна е нищожен. Кабинетът може да постигне някакъв успех само ако излезе с алтернативен поминък и докаже пред ЕС, че парите ще се използват за преминаване към него. Това обаче едва ли ще се случи в краткото време до 31 март тази година. Съвсем отделен въпрос пък е



откъде хазната ще намери пари за субсидиите,



ако ЕС някак си ги разреши

Впрочем точно сега е удобният момент да се тегли чертата и да се провери кой какви премии за производство на тютюн е взимал през последните години и какво точно се е случвало в организацията, която разпределя тези пари - фонд "Тютюн". Миналата година вестник "Сега" осветли изумителни по своя мащаб далавери именно с въпросните премии. Оказа се, че между 2005 и 2007 г. фонд "Тютюн" е раздал 400 млн. лв., без изобщо да провери къде отиват тези пари и кой ги получава. От доклад на Сметната палата излезе, че помощите са плащани и на лица, които изобщо не са се регистрирали като тютюнопроизводители.

Разравянето на бакиите в тази институция е особено належащо, като се има предвид, че несменяем директор на фонда от ноември 2005 г. е Гюрсел Емин и той продължава да го управлява, въпреки че по въпросния доклад на Сметната палата Софийската градска прокуратура вече почна досъдебно производство.

Схемите за източване на пари от фонда са публична тайна. Най-често фирмите изкупвачи се наговарят заедно с няколко по-едри земеделци и декларират пред фонда, че са изкупили повече тютюн, отколкото реално има в складовете им. След това премиите за надписаните количества се поделят между измамниците. В епицентъра на друга схема пък стоят кметовете, които всяка година определят квоти тютюн, които всеки земеделец може да произведе за година. Така хората, дори и да произведат повече тютюн, не могат да вземат премии за него, защото е над квотата им. От ситуацията обаче се възползват други по-крупни производители, които изкупуват за жълти стотинки излишни количества, а след това ги продават на фирми и обират държавните премии за тях.