Предложението на доказания експерт в областта на изборните технологии проф. Михаил Константинов многомандатните избирателни райони (МИР) да се редуцират от 31 на 20 е похвално и дано мине през цедката на парламента. То решава една тежка несправедливост, свързана с цената на депутатския мандат. Често се случва депутат от София да бъде избран с 60 000 гласа, а на кандидат от Ямбол да са му необходими само 6 хил. бюлетини, за да влезе в парламента. Професорът е прав, като чертае нова карта на МИР, в която еднакъв брой избиратели избират еднакъв брой депутати.



Има само два мъъъънички проблема,



които нямат нищо общо с чистата и неопетнена математика на Константинов. Проблемите не са свързани с избирателната технология, те са чисто партийни. Първият е и организационен - може ли партиите да накарат структурите си да работят заедно в условия на окрупнени МИР. С две думи - може ли една партия да накара активистите си в Ямбол и Сливен да работят заедно по кампанията на общи кандидати? Как ямболската организация на партия Х ще агитира за листа, водена от човек от Сливен? От БСП бързо си признаха - подобно окрупняване на МИР ще доведе до тежки партийни борби. Другите не си признаха, но със сигурност същото ще се случи и в ГЕРБ, и в ДПС, и в "Атака", и във всяка една нормална българска партия. От столетия Ямбол и Сливен не могат да разделят нищо, сега ще ги караме да разделят депутати?! Спомняте ли си, когато през 1987 г. Живков окрупни областите и центрове станаха Ловеч вместо Плевен, Разград вместо Русе... Тогава избухнаха истински междуградски войни. Тези местни драми и досега не могат да се преживеят.

Това, разбира се, е по-малкият дерт. По-големият проблем, свързан с прерайонирането, е още по-политически и няма нищо общо с експертността. Константинов не може да не е обърнал внимание на факта, че като събере в един МИР области като Силистра и Добрич, Русе и Търговище, а камо ли - Кърджали и Хасково,



ще се разшири географията на ДПС



Ако изборите през 2009 г. се провеждаха по системата "Константинов", ДПС и ГЕРБ щяха да бъдат първи политически сили в цяла Добруджа с по 4 спечелени депутатски мандата.

Армията на ДПС в Търговище щеше да прелее гласовете си в Русе и така ДПС и ГЕРБ щяха да имат по 5 мандата в новия обединен МИР.

Да не говорим за Кърджали и Хасково. В Хасково ДПС е втора политическа сила сега, но в новия МИР тя ще е безапелационно първа политическа сила и ще е мнозинство от Водното огледало до Кенана.

Не знам кой ще позволи това в момента, при положение че в Народното събрание има ясно изразено анти-ДПС мнозинство. Или поне на хартия така стоят нещата. Прерайонирането е тънка работа, безспорно. Ако границите на община Кърджали бъдат променени така, че няколко села останат извън общината, там ДПС много по-трудно би спечелило местен вот. Както се казва - въпрос на гледна точка.

Въпреки това предложението на Михаил Константинов наистина е добро. Географията на ДПС ще се разшири, но това, разбира се, не означава, че някой помага на Доган да вземе повече гласове. Гласовете са си гласове - те се разпределят първо на национално ниво и няма как една партия да вземе повече или по-малко мандати, отколкото е изкарала.

Разбира се, съществуват и



други варианти за прерайониране на страната



Примерно - депутатите да се избират от един многомандатен район с нулева преференция. Т.е. всички кандидати на партия Х се подреждат в една обща листа и за нея се гласува в цялата страна - и във Видин, и в Бургас, и в Силистра. При положение че депутатът е депутат на всички българи, то съвсем логично е всички българи да го избират. Взимаш една листа-чаршаф и с един замах гласуваш за сто човека. За да има намек за мажоритарност в този пропорционален чаршаф, е хубаво да има преференциален елемент с нулев праг - за да може избирателят да преподрежда листата и всяко зачертаване на кандидатско име да бъде отчетено. Тази идея напълно кореспондира с повика на Константинов за решаване на проблема с цената на депутатския мандат.

Но защо да решаваме този проблем чрез намаляване на МИР, а не чрез увеличаването им? Ако избирателните райони са 60, с приблизително равно население, и във всеки един се избират по 4 депутати? Не е ли по-добре да се върви, ако не към мажоритарност, то поне към по-ясно идентифициране на депутатите? Ако изходната точка при определяне на един МИР е брой жители, респективно - тежест на депутат, то съвсем не е ясно защо квартал "Люлин" в София или "Меден рудник" в Бургас и преди, и сега, и в бъдеще няма да имат собствен депутат?

И щом стана дума за "собствен" депутат, то логично е да попитаме какво ще правим с мажоритарните депутати? През 2009 г. избрахме 31, а проектът на Константинов за прерайониране е направен за 240 пропорционални избраници.

Друг е въпросът, че



България отдавна няма население за 240 депутати



Депутатският щат у нас е толкова раздут, че ако се съпоставим по население с Германия, ние трябва да имаме не повече от 65 депутати. Но това е друг въпрос. Това е друга идея, която открай време споделя проф. Михаил Константинов.