Зелда Фицджералд казвала: Рекламата е красиво опакована лъжа.

Линкълн казал: Можеш да лъжеш всички хора до време, някои хора - през всичкото време, но не можеш да лъжеш всички хора през всичкото време.

- Можеш, стига да имаш достатъчен рекламен бюджет - възразил сто години по-късно Джо Левин. Joseph Levine бил холивудски продуцент, когато в царство България бяха плахите наченки на търговската реклама.

Дамски копринени чорапи Елбео (LBO). Радиото запя (още нямаше звукозаписи):



Аз зная един

музикален магазин -

"Българска лира" на "Леге"!



И двустишието на Елисавета Багряна:



За красотата на света Бог жената дал.

За красотата на жената - пудра Идеал!



Политическата реклама се роди по-рано от търговската. В читанките имаше рекламни четива.

Първо четиво: Нощ. Буря в Черно море. Рибарска лодка ще се разбие о скалите. Веслата не помагат. От Евксиноград се задава мощна моторница, взема на буксир рибарите и ги спасява. На руля е цар Борис III.

Второ четиво: Виелица. Край затънтена паланка бедни колибари топят корави къшеи в сахан бобена чорба. Влиза синът - войник в домашен отпуск. Отърсва се от снега. Сяда. След малко влиза странник. Синът скача като пружина, изпъва се като струна: "Ваше величество, разрешете да остана." "Свободно, момче." Бащата смотолевя: "Жена, тичай да откъснеш главите на двете най-тлъсти кокошки!" "Стой булка, - спира я царят. - Я да видим какво има на софрата." "Ам'че хлебец, лучец, бобена чорбица", отговаря притеснената домакиня. "Е, че и аз да си топна едно залче, а?"

Трето четиво: Влакът пристига. Слиза пътник. Стои, чака.Тичешком идва детенце: "Татко, закъснях да те посрещна, понеже не знаех колко ще закъснее влакът." Бащата: "Когато царят кара влака, влакът не закъснява." Пуф-паф - прави парният локомотив и изсвирва: Чуу-чуу! (Chattanooga-Choo-Choo на оркестъра на Глен Милър тогава ставаше световен хит). Детето вижда машиниста: Я, чичкото от календара!

На стенните календари имаше снимка на царя или на царското семейство; най-добрият шапкар пришиваше от вътрешната страна на фуражките етикетче - "Придворен доставчик" - върхът на рекламата.

И мен ме има на календар: Симеончо между първолачета, облечени като македонче, тракийче, добруджанче, пък аз с шопска антерийка на чернодрешковец, парадната униформа на нашето училище. За фотомонтажа ни строиха на училищния двор и избраха мен, без да съм най-високият, нито най-умният. Кастинг, както сега му казват.

Бомбардировките разрушиха училището. После започнахме да строим "социализма"; разчистиха развалините на училището и там построиха Спортната палата. Политическата реклама на "социализма" беше: лозунги, стенвестници, агитпунктове, които народът нарече кандърма кюшета. Храната и дрехите бяха с купони, а и след купоните пазарът беше дефицитен; търговските реклами бяха излишни. Искаш ли нещо - трябват връзки.

Уволниха ме от БТА дисциплинарно и аз - да не се уповавам само на преводи - постъпих в "Телевизионна реклама", баш срещу кооперацията, в която бях живял, над паметника на патриарх Евтимий.

В телевизията на ул. "Сан Стефано"правеха политическа реклама на режима; а ние в "Телевизионна реклама" срещу паметника нищо не рекламирахме. Скитосвахме из България за поздравителни концерти по заявки от заводи.

Дойде "демокрацията". За първи път избуяха едновременно двете реклами - политическата и търговската.

Политическата реклама:

За предизборни агитации наехме български "социолози" и чужди рекламаджии - от французина Ж. Сегела при Ж. Желев до еврейски консултанти при С. Станишев. Платихме на лобисти да ни рекламират в чужбина. Но преразпределянето на собствеността чрез финансови пирамиди беше антиреклама. Както и рушветчийството по вертикала - от митничар до премиер.

Залъгват ни с икономически примитивното: No welfare state! Колкото сме изработили, толкова ще консумираме. А = Б.

Всъщност А = Б - Х. Хиксът е "куче влачи диря няма". Невлялото се в икономическия цикъл откраднато, изнесено, разхитено. Бентли. Яхта.

Коленопреклонно рекламират премиера Б. Борисов. Херодот и Плутарх* наричали коленопреклонството "проскинеза".

Търговската реклама:

Сега не търся връзки, за да си купя нещо. Дори ми досаждат с реклами - купи това, купи онова. Играй и спечели. Подаръчета. Промоции. Но рекламите лъжат. "Йогурт от Гърция, най-добър до..." (вместо произведен на еди коя си дата). "Български яйца от еди къде си, винаги пресни" (сякаш има вечно пресни яйца). "Топ цени" (най-високите или най-ниските цени са топ-цените?) С българска парламентарна благословия "био" вече не означава отсъствие на генно-модифицирани съставки, ами че те са малко.

И аз кому да повярвам? На Линкълн? Или на Левин, че можеш да лъжеш всички хора през всичкото време, стига да имаш достатъчен рекламен бюджет.



* За проскинезата можете да прочетете в "Успоредни животописи" на Плутарх, който, ако мерим с хилядолетия, е по-близо до нас от Херодот.