Приключи сезонът на обзорите. След като бяха осчетоводени всички добрини и злини на миналата година, е време да погледнем в смътното бъдеще. Във времена на криза страхът от неизвестното лесно прераства в парализираща депресия. Горещите ритми на Горан Брегович и обилната размяна на новогодишни благопожелания потиснаха временно глухия ропот от поредното покачване на цените на парното и водата. Годината на Тигъра започна зле за тревопасните и тази тенденция изглежда устойчива. В емоционален план българинът встъпи в Новата година с обичайните угощения, гуляи и трапезен оптимизъм. В икономически - с песимистични прогнози, оскъдно подсладени с оптимизъм за успиване на социалното недоволство. В политически - с малка група наглеци в ареста, с много красиви жестове към бизнеса и големи народни очаквания.

От 2010 г. реално навлизаме в ерата "Борисов". Оправданията с калпазанщината на тройната коалиция хартисаха в склада с вехтории от миналата година, при шапките и тениските за 100-годишнината от Независимостта на България. Чучелата на Доган и Станишев изгоряха заедно с фойерверките за изпровождане на 2009 г. Оттук нататък подобен род проклятия няма да хващат декиш. Спасяването на страната от тежките поражения на кризата е изцяло в ръцете на управляващите. Стига да действат енергично, прагматично и далновидно, а не да пилеят време и енергия в извършване на онова въртеливо движение ту наляво, ту надясно, което освен колебание и непостоянство може да се изтълкува и като обиден жест към публиката - като към леко смахнат човек. Да го наречем условно "жеста Дянков", тъй като вече бе употребен по адрес на едни "президентски" икономисти с радикални данъчни възгледи, а после го изпитаха на гърба си и някакви си "феодални старци". Ако премиерът върже ръцете на финансовия си министър, ако направи забележим пробив в борбата с организираната престъпност отвъд неколцината "крокодили" и "хамстери" и най-вече ако съумее да снеме запора върху милиардите от европейските оперативни програми, годината на Тигъра ще се окаже успешна за това правителство. Ако ли не изпълни този санитарен минимум от очаквания, ще зацикли в низходящата спирала на падащия рейтинг. А без достатъчно обществена енергия всяка власт е средносрочно обречена. Докато корупционерите и криминалните не се почувстват истински застрашени, а порядъчните и трудолюбивите - насърчени, тази власт ще се родее с всички предходни, независимо от виртуозния ПР на премиера. Засега единствените застрашени видове са бедните, безработните, пенсионерите, диабетиците на инсулин, свръхзадлъжнелите собственици на семеен бизнес. Тоест пак тревопасните. На тях не им остава друго, освен да се хранят с надежди. Но и те биха понесли по-леко мизерията, ако властта успее да оздрави проядената от мошеничество, далавери и несправедливост обществена тъкан.

Нищо от това обаче няма да се изпълни без радикална реформа на съдебната власт. А такава не се провижда на хоризонта. Новата година подкладе нова война между изпълнителната власт и правораздаването. Наглед незначителният повод за прехвърчащите искри - коледните премии на магистратите, рискува да възпламени остър конфликт изцяло в полза на престъпността. На нея масовото обедняване от икономическата криза й действа като допинг. Евъргрийнът "Ние ги хващаме, те ги пускат" едва ли ще залезе без реформа на правораздаването. Възможна ли е тя без конституционна реформа, е отворен въпрос. Сметката от възпламенената вражда между полицаи и магистрати ще платят, естествено, тревопасните - жертви на обири, нападения и насилие.

Без възстановяването на законността европейските пари ще си останат химера. А в реални измерения това ще доведе до многобройни фалити на фермери, дребен и по-едър легален бизнес, до безнадеждно икономическо изоставане на България. Кризата, парализираното правораздаване, слабите институции са идеалната хранителна среда за размножаване на сивата икономика, на незаконните пари, които виреят най-добре в смутни времена.

На този фон дали "Атака" ще остане верен съюзник на ГЕРБ и има ли бъдеще РЗС, са несъстоятелни дилеми. Несериозен изглежда дори въпросът ще има ли предсрочни избори. Нищожна утеха изглежда дори пускането на метрото от "Обеля" до "Люлин", признатата гордост на премиера. По-страшно от връщането на БСП и ДПС на власт е само провалът на сегашното правителство и поредният крах на инвестираните обществени очаквания и надежди. Защото алтернатива към днешна дата липсва. За пръв път в новата ни история нито олигархията, нито гражданското общество имат готов ход. След две десетилетия лабораторни алтернативи вдъхновението на режисьорите е изчерпано и ни грози безизходица.