В повечето страни по света винаги е имало съперничество между различните области, етноси и националности. В Западна Европа до ден днешен в много държави се води истинска борба, а в някои случаи и кървави битки за надмощие или доказване на нечия гледна точки. В Испания продължава конфликтът между баските, които се борят за собствена държава с правителството в Мадрид, с което са на нож и каталунците. В британския регион Северна Ирландия повече от 10 години цари мир между ирландците католици и британските заселници протестанти след 30 години кървави атентати и убийства. Там все още обаче действат радикални военни групи, които не са съгласни със статуквото. По-еволюционно се развиват събитията в Белгия между католиците холандци, наречени "фламандци" по името на един от историческите им райони - Фландрия, и френскоговорещите валонци във Валония. През определен период там постоянно избухват страстите и страната е под постоянната заплаха от разпадане, след като бе изкуствено създадена след Наполеоновите войни през XIX век. Подобни противостояния между различни области и групи има също така във Франция между Северна и Южна Италия. Напоследък и в Германия се забелязва засилване на т.нар. "провинциален национализъм".

През декември жителите на историческата германска област Вестфалия, която е част от провинцията Северен Рейн-Вестфалия, създадоха



собствена регионална партия "Вестфалците" (Die Westfalen)



От 1815 до 1946 г. Вестфалия бе част от Прусия. След разгрома на Германия във Втората световна война тя се намираше в британската окупационна зона, а след разделянето на страната по време на Студената война, през 1946 г. заедно със северната част на Рейнската област тя влезе в състава на новата провинция Северен Рейн-Вестфалия, като по-късно към тях бе присъединена и областта Липе. Тази провинция в момента има най-много жители - 18 млн. души, и е с най-добре развитата икономика, като внася 22% от БВП на страната. Въпреки че Северен Рейн-Вестфалия е един от най-индустриализираните и гъсто населени райони на Европа, две трети от него са гори и долини, а река Рур е станала една от най-чистите на континента. Около 20% от територията са природни резервати. Членовете на новата партия "Вестфалците" са убедени, че тяхната част от областта е брутално ощетена в сравнение с жителите на Рейнската област, тъй като те са мнозинство в местния парламент и правителство. Вестфалците са недоволни, че повечето финансови потоци се изливат предимно при рейнците. Първите дори изтъкват, че в Рейнската област има цели две международни летища в Дюселдорф и Бон, а във Вестфалия нито едно. Между двата големи центъра Мюнстер и Билефелд досега няма построена жп линия. Членовете на новоучредената партия признават, че новото консервативно правителство в областта начело с Юрген Рютгерсом прави повече за Вестфалия, отколкото предишния кабинет на социалдемократите, реалните резултати обаче засега не се усещат. "Вестфалците" смятат да променят това положение. Те ще се борят за по-големи правомощия за местните власти в различните населени места, без намесата на централните власти. Някои от вестфалците дори отиват по-далеч и вече призовават за отделяна на Вестфалия в самостоятелна административна единица. Затова партията смята да вземе участие в местните избори за парламент през лятото догодина. Те не разчитат да направят фурор на вота, но искат да бъдат забелязани от хората, като главната цел засега е евентуална победа на местните избори през 2014 г.

Преди няколко месеца Ралф Нагел, премиер на правителството на град Бремен със статут на провинция, предложи северните земи във ФРГ да се обединят в "Северен алианс", за да могат по-успешно да защитават своите интереси в Берлин. Освен тази област в новия съюз трябва да влязат области като Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Макленбург-Горна Померания. "Ние северняците можем да разчитаме на успех само ако обединим своите политически и икономически усилия", отбеляза Нагел. Според него взети заедно тези северни райони разполагат с населението на богатата и влиятелна Бавария с население от 12.4 млн. жители, а по показатели на БВП северните области не отстъпват на баварските показатели. По-рано с предложение за обединения на всички депутати от Севера в Бундесрата (горната камара на парламента) излезе премиерът на Долна Саксония - Кристиан Вулф (християндемократ). Именно той, както предполага Ралф Нагел (социалдемократ), трябва да стане централната политическа фигура, около която ще може да бъде създаден бъдещият "Северен алианс". Целта е да се създаде натиск върху федералните власти в столицата, че срещу гласовете на северните области ще трябва да се направят отстъпки по различни спорни въпроси.



"Редица области като Бавария трябва да разберат,



че това, което става в нашите пристанища на север е неразделно свързано с техните икономики", каза Нагел. Той дори призова за провеждането на специална конференция по въпроса през следващата година. Това раздвижване определено ще притесни новото федерално правителство на Ангела Меркел, съставено от консерватори, включително от Бавария, и либерали. Особено след като през декември провинциите Шлезвиг-Холщайн и Саксония се опълчиха срещу Меркел в Бундесрата заради данъчните облекчения на стойност 8.5 милиарда евро в помощ на фирми и семейства. След редица отстъпки от Берлин законът все пак беше приет.

Друг проблем си остават изостаналите източни земи от бившата комунистическа ГДР, които независимо от налетите през последните 20 години 1.5 трилиона евро, или средно по около 90 милиарда евро годишно, продължават да са най-бедните във ФРГ. В тези райони силни позиции има Лявата партия, бивши комунисти и разочаровани социалдемократи, но редица наблюдатели предупреждават, че в бъдеще в сериозен фактор могат да се превърнат крайнодесните формации.

Бившият министър на транспорта Волфганг Тифензее, който отговаряше за новите земи, отбеляза т.г. сериозен напредък в тези области. Той констатира, че до 2019 г., когато изтича срокът на действие на втория Пакет на солидарността, източните провинции могат да се изравнят по икономически потенциал с по-слабите западни Райнланд-Пфалц и Долна Саксония. Според Тифензее, ако източните провинции бъдат изравнени със западните дори и след 30 години усилия за възстановяване на икономиката в бившата ГДР, това ще бъде значителен успех. За това може парадоксално да помогне глобалната криза заради по-голямата кризоустойчивост на Изтока, което най-вероятно се дължи на това, че там преобладават малки и средни предприятия, които не са силно зависими от експорта като големите западни концерни, както е в Бавария. Към това се добавя фактът, че в Източна Германия са силно развити някои стратегически браншове като соларните, био- и микротехнологиите. В резултат на това е преодолян застоят в изравняването на жизнените условия на живот. Нивото на безработицата в бившата ГДР обаче все още е двойно по-високо от това на Запад. Всички тези нови и стари тенденции сочат показателното за доста страни в Европа засилване на регионалния национализъм в търсенето на повече права и благини, без да се гледа "цялата картина" в глобален план.