Има всички основания да се предположи, че конгресът на ГЕРБ в неделя ще счупи всички рекорди по скука. Интригата при управляващата партия изобщо не може да се сравни с дертовете на столетницата, където битката за власт между лобитата на моменти излиза извън контрол. Нито може да съперничи на хамлетовските дилеми на сините да бъдат или не. Националното събрание на ГЕРБ просто ще регистрира триумфален възход. Известна прилика може да се търси с висшите форуми на ДПС - и на двете събития ключови са само изказванията на лидерите.



Накъдето зададат посоката, натам вървят всички,



без много въпроси.

Какво ще каже след няколко дни Бойко Борисов? Най-вероятно - нищо ново. На Борисов нито му се налага да стяга редиците, нито да нахъсва феновете си. Освен да изброи успехите на партията си, премиерът ще размаха профилактично пръст на подопечните си като преди 3 г. Легендарното: "Ако се омаскарите, ще ви разпусна", ще бъде заменено с: "Ако не си знаете мястото, веднага ще ви подредя". Както през 2006 г., и сега Борисов ще играе главна роля при избора на нови членове на изпълнителната и контролната комисия. И едва ли този път някой ще посмее да покаже дори леки смущения към последната дума на генерала.

Междувременно започна и прогнозното преподреждане в ръководството. Говори се, че от там ще изпаднат Румен Иванов, Валентин Гаджев, Добрин Добрев и Стоян Мавродиев, а на тяхно място да дойдат Тодор Димитров, Димитър Лазаров, Пламен Нунев и още три-четири нови попълнения. Кои точно ще влязат в изпълнителната комисия, е почти без значение. Думите на Борисов за дясната му ръка Цветан Цветанов: "Каквото казва той, го казвам аз", със сигурност ще важат и за новите играчи. Също така логично е и да бъдат подсигурени всички лобита, за които се твърди, че тайно и полека започват да се оформят.

По-важното в случая обаче е, че покрай познатия репертоар на Борисов на конгреса (и бързането му за посещение в Израел) ще бъдат пропуснати редица важни за бъдещето на партията въпроси. Например - за пожарникарския стил на управление, който след време може да се стори на избирателите несигурен. Засега личният имидж на генерала не е пострадал от това, че мени мнението си като времето. Но прибързаното лансиране на недобре обмислени идеи, които секунди след това се оттеглят, не съдейства особено за реномето на депутатите му. В по-дългосрочен план е интересно дали Бойко Борисов ще продължи "личния си режим", но и за това той едва ли ще заговори на конгреса. Неговата реплика: "Много моля да не ми се обсъждат предложенията" сигурно още отеква дълго в ушите на герберите. Обаче и появата на недоволни е неизбежна. Да не говорим, че авторитаризмът подлага под съмнение и десния профил на ГЕРБ.

Без отговор в неделя вероятно ще остане и въпросът каква ще е политиката на ГЕРБ към сините и "Атака". Засега управляващите



успяват умело да лавират между интересите на двете партии



и си осигуряват нужната подкрепа, но е малко наивно да се разчита само на конкуренцията между тях. Размяната на съюзници, когато на ГЕРБ й скимне, може да изнерви фатално някой от партньорите. Занапред под въпрос от политическа гледна точна може да се окаже и приятелството на ГЕРБ с "Атака" заради проблемната международна легитимация на хората на Сидеров.

Едва ли лидерът на ГЕРБ, който ще стане официален председател и ще има свой заместник, ще помрачи най-висшия форум на партията с вглеждане в детайлите, каквито засега му изглеждат местните партийни боричкания сред хората му. Пазарджик поднесе най-пресния пример за зараждащите се вражди по места, но засега от ръководството не са ги отстранили. Преди ден самият Борисов демонстрира почуда, че изобщо е възможно напрежение в структурите на ГЕРБ. "На моята партия? Тогава да действат сами", разсърди се премиерът.

Говори се, че хората на ГЕРБ са с нагласа за свикване на нов форум за набелязване на бъдещите задачи пред партията след няколко месеца. За да се формулират те, трябва да се направи анализ на грешките и да се набележи план за преодоляването им - нещо, с което засега ГЕРБ не дава знак, че ще се захване.