|
| Валери Първанов |
- Г-н Първанов, натиск ли е отношението на изпълнителната власт върху съдебната в цялата история с отказаните пари за коледни премии. Късно в сряда стана ясно, че все пак решението ще е благоприятно за магистратите и служителите.
- Не бих определил отношението като натиск. Магистратите са граждани на България и ясно разбират проблемите, които страната ни има във връзка с икономическата криза и невъзможността на държавата да разплати всички предвидени в бюджета за 2009 г. плащания. Затова прокуратурата никога не е имала нереалистични или ултимативни искания към изпълнителната власт за непременно изплащане на въпросните суми. От март насам при всичките си срещи с колеги съм обяснявал, че тази година няма да има допълнително материално стимулиране. Дори съм изказвал съмнения, че може да се наложи да забавим някое плащане като трудово възнаграждение. Това се случва и в други сфери.
- Въпросът е как се случи това - в последния момент парите не ви бяха преведени без никакви обяснения... Въпреки че по конституция съдебният бюджет е независим.
- Държавата трябваше да покаже уважение към конституцията и законите. Изпълнителната власт да направи съответната корекция в закона за държавния бюджет, като се намали и бюджетът на съдебната власт. Това е законният и конституционен начин. Никой нямаше да постави въпроса, ако сумите бяха коригирани и бе казано - за тази година бюджетът не може да преведе повече суми от еди колко си, вашият бюджет се намалява и вие нямате право на повече субсидиране. Това не бе направено. Въпреки че в началото на декември се приеха промени в бюджета. След което бяхме уверявани от длъжностни лица от изпълнителната власт, че бюджетът на съдебната власт ще бъде изпълнен приоритетно.
- Кои са тези лица?
- Няма да ги назова. На ниво министри, зам.-министри, имащи отношение по въпроса. Това мотивира ВСС да приеме своето решение за премиите. Българските магистрати нито са алчни, нито са нагли. Законите са еднакво валидни за всички и трябва да се изпълняват без дискриминация. Това, че един български гражданин е магистрат, не означава, че той трябва да бъде третиран различно. За 2009 г. българските прокурори не са получавали нито една стотинка за действия, които извършват в празнични дни, почивни дни, след законно установеното работно време. Единственото изключение е, когато бяха изборите и цялата прокуратурата беше на работа.
- ВСС можеше да остави първоначалното си решение - да се раздадат целеви награди. И тогава пари щяха да получат само тези, които имат специален принос.
- Средствата, в които сега цялата държава се е вторачила, щяха да отидат за заплащане на извънредния и допълнителен труд, ако беше спазван Кодексът на труда. Те не са незаслужени от магистратите.
- А защо не сте спазвали трудовото законодателство?
- Защото съм прокурор от 30 години и никога не съм получавал пари за допълнителен труд. Явно не съм бил прав да давам такива указания. Затова прокуратурата ще промени своя начин на работа. Ако някой иска прокурор да работи извън законно установените часове, ще му се плаща. Ако държавата няма пари, прокурор няма да работи извън работно време. Това е законно и справедливо. Тогава в края на годината няма да поставяме въпроса някой да взема нещо.
- Доста обидено звучите.
- Много обидено. Обиден съм на много хора. На медиите, които представиха нещата по много лош начин, на писалите във форумите. Ние сме длъжни да се занимаваме с проблемите на всички и всичко. В Европа не е така. Няма европейски прокурор, който да работи при условията, с натоварването и по въпросите, с които се занимава българският прокурор.
- Това е проблем и на законодателство.
- Не. Въпрос е на разбиране за работата на прокурора. По конституция и НПК прокурорът не извършва проверки. Но проверки има. И са над 300 000. Всеки може да дойде и да напише каквото се сети. Прокурорът е длъжен да го провери и да се произнесе мотивирано. Прокуратурата работи за доказване на престъпление и изправяне на обвинените на съд, но не за да разпространява клюки и да установява връзки между лица от различни политически партии. Обяснявам ви какво прави прокурорът, за да угоди на обществото, и как обществото оценява нашите усилия.
- Сигурно, ако полицията се справяше, тогава нямаше жалбите да валят при вас вместо при тях. И вие щяхте да се занимавате с делата, когато бъде разкрит извършителят.
- Това не е наш проблем. Дайте да разграничим отговорностите. Дали полицията се справя, или не, не е проблем на прокуратурата. В какво сме се превърнали ние?! В писачи на обвинения. Защото в момента са малко разследващите органи, които могат да формулират свястно обвинение. И когато прокурорът не си отвори очите какво му се поднася за утвърждаване, не наказваме този, който не си е свършил работата, а този, които не го е контролирал. Да вземем случая със сгрешеното обвинение на Максим Стависки. Наказахме прокурора. Но дознателят, който е написал тази правна глупост, получи ли наказание?!
1000 казуса годишно минимум се падат на прокурор. Няма такъв прокурор в света, който да седне и да ги реши. В софийските прокуратури са над 2000. Дали може да даде разумни навременни указания? С какви инструменти разполагат прокурорът и разследващите, за да постигнат ефективен резултат. Казва се - в Германия Коце Маца го осъдиха за две седмици, защо вие не можете за 5 години. Защото немският адвокат на Коце Маца му е казал - ако ти не се признаеш за виновен, ти е сигурно 10 г. наказание, ако искаш 3 години условно, плащай глобата и се признай за виновен. Не му е казал - ще наговорим трима, които ще свидетелстват, че нямаш нищо общо и че подписът го е сложила баба ти, без да те пита, ще се намери сериозен експерт, който да каже, че това не е неговият подпис. Не може всички да са срещу прокурора - свидетели, експерти, поемни лица... Защо цели гилдии експерти си правят отводи по някои дела? Нямаме закон, който да казва, че когато един експерт без основание не поеме случая, се заличава поне за 5 години като вещо лице. Той си избира по какво да е експерт и често не разчита на законното възнаграждение по делата.
Крайно време е да се кажат някои неприятни истини - това общество има твърде добра прокуратура.
Ако ние правим много повече от това, което се изисква от нас по закон, то е защото разбираме, че полицията и контролните органи не се справят. Бездействат десетки органи. Няма европейска държава, в която оправдателните присъди спрямо предадените на съд лица да са 4%. Стандартът е 20%.
- И разкриваемостта е страхотна, ако се съди по статистиката на МВР.
- Не е страхотна, защото се спират между 70 и 80% от образуваните криминални дела. Предстои с колегите от МВР да решим какво правим със статистиката. Трябва да започнем да говорим на общ език.
- Като говорим за статистика, какво става с прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността?
- Създаването й е регламентирано законово преди 15 години.
- Къде е? Да не говорим, че няколко десетки милиона лева са налети в този проект.
- В момента ще мислим дали да не образуваме наказателно производство по този въпрос. Срещу неизвестни длъжностни лица. За системата периодично отговаряха Министерството на правосъдието, НСИ, ВСС. Не мога да се сетя за друга цел да не е изградена още, освен да не се наказва престъпността.
- Сега е при вас.
- От немай-къде. Защото видяха, че прокуратурата и следствието имаме някакви функциониращи системи.
- Да се върнем на контролните органи. Има ли някой санкциониран от тия над 50 контролни органи за това, че не си върши работата?
- Как да го санкционираме? За да има длъжностно престъпление, законът изисква "специална цел". Човекът няма никаква цел, той просто бездейства. Колко пъти предлагаме този текст да се промени?!
- Не са ли умишлени действията на законодателя, който не го прави? И с каква цел?
- Умишлени са. Питайте него за целта. Има и друг проблем. Всеки втори български гражданин, който се явява като свидетел в съда, лъже. Заявявам го най-отговорно. Защо? И излиза с чувството, че правосъдието е осъществено. Но когато неговият интерес е засегнат - прокурорът е виновен.
- Тези прокурори обаче, които не си вършат работата, развалят впечатлението за останалите. Част от кадровия проблем се корени и в назначенията по изключение, които допускаше преди Законът за съдебната власт.
- И в момента има текст, който предвижда по изключение. (Има се предвид възможността всеки, който има магистратски стаж от 5 г., да може да се върне в системата по всяко време, бел.а.). Досега няма назначен по него. Но защо го предвидиха? За да може някой виден политик, бил някога някакъв си, да влезе ей така, между другото. Като си решил да бъдеш политик, бъди си. Който се занимава с политическа дейност, не може да бъде повторно магистрат. Няма как до вчера да си бил ангажиран с политическа партия, а от утре всички да са равни пред теб.
Господинът работи във върха на своята професионална йерархия , но съдейки по отговорите на задаваните му въпроси , гаче язва го свива . Вероятно тази е и чисто бюрократичната причина , дописката да "разделя" алчността от наглостта , но не само , а и от каузата , която би следвало /поне в социалнопрофесионален план/ да НИ обединява и с него , в Общество . Двадесет години , Господи , че и до кога ... 
