Събота е. Приятелка звъни, за да потърси съвет - какво да прави, след като мъжът й, с когото живеят на семейни начала, вечерта я е пребил. Изнесла се при близка, но той не й дава да си тръгне с двегодишното им момиченце.

Първо, естествено, се сетила за районното управление на МВР. "Съжаляваме, нищо не можем да направим. Колкото детето е ваше, толкова и негово", казва й полицейският служител, когато жената моли за съдействие, за да си вземе детето. По досега действащия закон за защита срещу домашно насилие полицията наистина нищо не може да направи. При всички случаи трябва да се мине през съда, който може да издаде заповед за незабавна защита, ако прецени, че са налице данни за извършено насилие. Тя може да бъде издадена и същия ден, тъй като по закона за защита срещу домашно насилие молбите или постъпилите докладни от РПУ-тата по такива жалби се разглеждат по бързото производство.

"Досега полицейските органи можеха само да следят за изпълнението на мерките, наложени от съда по закона за защита срещу домашно насилие и да уведомяват компетентните органи, ако те се нарушават", обясни и.д. председателят на брачната колегия към Софийския районен съд Стилияна Григорова. Тези мерки могат да бъдат задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, отстраняването му от съвместно обитаваното жилище или забрана да доближава местата за работа и местоживеене, понякога и за отдих. Новите текстове обаче са прецизирани и сега полицейските органи могат да съдействат за изпълнението на мерките.

Всъщност, униформените могат да направят нещо -



вместо да отрежат грубо жертвата -



да й обяснят спокойно в управлението къде да отиде, какво да направи. След настояване на приятели нашата героиня например подаде жалба за домашен тормоз. Прибра се разплакана, след като й обяснили, че всъщност няколко часа няма кой да я приеме. След репортерско обаждане дежурният в РПУ-то разказа друга история - не е вярно, лъже, никой не би й казал подобно нещо, той й обяснил по телефона, че трябва да отиде при дежурния прокурор, щом е за домашен тормоз - да идва, ама вероятно и за него лъже, както е излъгала за тяхното поведение.

Междувременно пострадалата жена мина през "Пирогов", където я прегледаха преди да са се разсеяли синините. В института за спешна помощ попадна на следовател. Човекът я насочи, обясни й, че с документа от "Пирогов" трябва да отиде в съдебна медицина, която между другото работи до 14 ч. и в почивните дни. Поговори й, че щом веднъж боят е факт, ще го има и друг път и не бива да търпи. Обади се и на колегите си в районното, които изведнъж станаха мили и сговорчиви. Изслушаха момичето, приеха жалбата му. Дори й казаха, че могат да го приберат за 24 часа по закона за МВР. Тя обаче беше категорична: "Не, само ще го ядосате. Какво ще правя, след като го пуснете после? Нека си събера всички документи".

Друга голяма промяна в закона касае децата. Органите за закрила на детето вече могат да се задействат и когато то само е било свидетел на домашно насилие. От ноември и децата, и родителите, които решат, че малчуганите им са в опасност, могат да се обадят на горещата телефонна линия за деца в риск - 116 111 към Държавната агенция за закрила на детето. "Това много ще помогне в евентуално бъдещо дело за родителски права. Имаме и връзка с полицията", обяснява изпълнителният й директор Христо Монов.

Телефонът е безплатен и се обслужва от психолозите на неправителствената организация "Анимус", която вече 15 години помага на жени, преживели насилие. Вероятно защото е най-старата, "Анимус" е и най-популярната организация в тази сфера. И тя има горещ телефон - 080018676, също безплатен. Там обучени консултанти дават психологическа подкрепа. "Ще направят план за действие. Ако е достатъчно мотивирана да действа, жената ще бъде напътствана и към полиция. Когато се касае за събота и неделя имаме кризисен център, в който настаняваме жени, пострадали от домашно насилие, и техните деца", обяснява Светлана Благоева, координатор на горещата линия на "Анимус".

Неправителствените организации имат огромна роля в защитата от домашно насилие, тъй като и според психолози, а и според съдия Стилияна Григорова истинските жертви на насилие - тези, които го търпят системно,



не се обръщат към съда за помощ



"Те са обикновено страхливи, ходят във фондации, в кризисни центрове. Но там не могат да решат проблема трайно. Въпросът е в рамките на времето от 2-3 месеца, в които могат да им помогнат, да има някакво съдебно решение на техния проблем. Затова друга основна поправка в закона за защита срещу домашно насилие е и определянето на бюджет за дейността им", отчита съдия Григорова. Зам.-министър Даниела Машева обяви, че става въпрос за 500 000 лв. за 2010 г. и толкова за 2011 г. Европейските директиви изискват 1 евро на глава от населението. Въпреки тях обаче основен проблем за решаване остава финансовата зависимост на жертвата от насилника.

Вече има и случаи, в които насилниците се обаждат с надеждата да им помогнат да овладеят агресията си, защото разбират, че тя пречи и на семейния, и на професионалния им живот. "Не ги връщаме. Но това е по-скоро проблем за семейна терапия", твърди Благоева. Впрочем, насилникът може и да бъде задължен да отиде на специализирана терапия. Голямата дупка е, че после никой не следи ходил ли е и какъв е ефектът от нея. Според Стилияна Григорова подобна мярка може да се наложи, ако става въпрос за рецидив и срещу някого има по няколко молби за упражнено насилие.

Законът може да помогне и на родители или възрастни, тормозени от деца и внуци, най-често за пари и наследство. Проблемът е, че възрастните обикновено нямат средства да наемат адвокат. "Няма кой да им обясни, че когато решат, че действително искат да получат защита и имат доказателства за това, могат да се обърнат към Бюрото за правна помощ. Да бъдат консултирани от адвокат, който съгласно доказателствата може да прецени доколко може да бъде наказано насилието", твърди съдия Григорова. От Бюрото за правна помощ обаче признаха пред "Сега", че в закона за защита от домашно насилие липсва изрична разпоредба, която да дава право на пострадалите лица на безплатна правна помощ. А кандидатстването е бавна и тромава процедура. Освен това бюрото няма офиси в провинцията.



Какво да направи жертвата



Ще ползваме опита на нашата героиня. След като тя реши да даде още един шанс на мъжа си, след малко повече от месец боят се повтори. И тя се изнесе. За щастие детето в този момент беше при баба и дядо, та нямаше проблеми с извеждането му от дома. Подаде жалба в полицията, но и в гражданското отделение на районния съд в София, защото така нещата се задействат по-бързо, отколкото ако минат само през РПУ-то. Плати 37 лв. Според поправките тази такса ще отпадне и по-късно ще се поеме от загубилия делото.

В молбата до съда се описва точната дата, час и място, обстоятелствата, при които се е случило. Трябва да се напише има ли свидетели, защото е хубаво да се посочат и да бъдат призовани за разпит. Добре е да има медицинско свидетелство. Попълва се и декларация, с която лицето гарантира, че изнесените факти са верни. "Ако няма доказателства, съдът може да се произнесе и само по тази декларация. Но аз лично не завиждам на колеги, на които това им се наложи", признава съдия Стилияна Григорова. Според нея големият проблем на тези молби е, че те не са изчистени откъм факти. Често например нямат дата и час на извършеното насилие.

Ако съдът прецени, че има достатъчно доказателства за преживяно насилие, издава заповед за незабавна защита и тя се праща в РПУ-то за изпълнение. Едновременно с нея се насрочва и дело в срок от 30 дни. Изпраща се призовка на ответника със задължението му да ангажира доказателства. Съдът може да се произнесе и на основание на докладни записки от районните управления, когато са извикани техни служители, или ако случаят е много драстичен. Добре е ако в полицията са разпитали и двете страни, тъй като колкото е по-прясна ситуацията, толкова повече подробности могат да се кажат.

За жалост, официална статистика за цялата страна за преживели домашно насилие няма. Всяка организация дава своята. Говори се, че едва ли не всяка втора жена търпи такова. В брачната колегия на Софийския районен съд има 497 дела, заведени по закона за защита от домашно насилие. По данни на Агенцията за социално подпомагане към 30 ноември 2009 г. броят на случаите на насилие над деца, по които агенцията работи, са 691 за страната. Към края на септември 4177 души ползват услугите, предоставяни от 42-та центъра за обществена подкрепа, 82 деца от 9-те кризисни центъра за деца, на 44 души е оказана подкрепа в 4-те приюта за деца, а броят на майките и децата, използващи социалните услуги на звената "Майка и бебе", е 101.