Този път сомалийските пирати се отърваха само с лека уплаха. След три дни медийно вълнение стана ясно, че България няма намерение да им прати фрегатата "Дръзки". Ползата от това е, че научихме сомалийците какво означава българската пословица "Всяко чудо - за три дни". 35-годишният малък боен кораб, купен втора ръка за 23 млн. евро, няма как да отиде в Аденския залив да пази наши моряци срещу отвличания, защото за два месеца воаяжът му би струвал 2-3 млн. евро, или една десета от цената му, изчисли военното министерство.



Прекършената дързост на военните



напомни само колко жалка картина е днешна България, обладана от чувство за безпомощност поради мизерията, до която се докара. Не че "Дръзки" щеше да свърши някаква работа за освобождаване на пленените 13 български моряци или за предотвратяване на нови нападения на пиратите, но поне можеше да направи едно тренировъчно плаване, каквото би трябвало да се полага периодично за поддържане на бойната готовност на екипажа.

Истината е, че скромният ни военен флот може да разчита на държавно финансиране само колкото да се държи на вода край родния бряг. За да направи по-голямо кръгче, го удря на просия. В края на 2006 г. "Дръзки" участва в двумесечна патрулна мисия край Ливан, за която разчиташе на финансиране от ООН. Тогава България бе поканена (и със зор си взе парите), а сега сама се предложи на ЕС, за да намери няколко милиона за нова мисия на кораба си. Идеята бе: от нас фрегатата, от вас - горивото.

Номерът не мина, защото мисията на ЕС "Аталанта" за охрана на акваторията край Сомалия почива върху друг принцип:



всеки си плаща масрафа,



а всички вкупом плащат за общото командване. Което автоматично дисквалифицира България и показва, че не е дорасла да се прави на европейска държава пред африканците. А само допреди година нейното правителство се преструваше, че възнамерява да купи най-нови френски корвети за един милиард евро... Президентът Никола Саркози, който имаше основание да се мръщи, че го заблуждаваме, сега би трябвало да ни прости, че не сме годни за такава сделка. И да не разчита на нас да подсилим европейската флотилия в Аденския залив, включваща и френски патрули. Българските моряци, които се наемат да плават на чужди кораби, също не бива да живеят с илюзии, че имат подкрепа от своята държава. Най-разумно е да си правят яки застраховки в реномирани компании и да проверяват платежоспособността на работодателите си, защото стане ли дума за откупи, т. нар. кризисен щаб в родното външно министерство няма да се включи в никакви преговори, а ще служи най-много за пресцентър, който да следи какво се случва. Ако можеше да плаща откупи, България щеше да има пари и да прати фрегатата си поне на едно респектиращо плаване.



За какви суми става дума



може да се съди от приблизителни данни, според които сомалийските пирати измъкват годишно около 30 млн. евро., за да пуснат пленниците си заедно с корабите. Точна статистика няма, защото компаниите обикновено крият колко плащат. За сравнение може да се каже, че девет държави от ЕС (Белгия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Холандия и Швеция) поддържат край Сомалия флотилия от двайсетина бойни кораба с 1800 души екипаж, които наблюдават акватория колкото Средиземно море. Само издръжката на общото командване струва 8.3 млн. евро годишно, давани от бюджета на ЕС. Отделно всяка държава финансира участието на своите кораби, но сумите не се отчитат в Брюксел, защото тежат само на националните бюджети. Като се знае, че на месец една скромна фрегата като "Дръзки" би харчила по милион евро, може да се добие представа, че "Аталанта" струва неколкостотин милиона евро годишно. Операцията навърши една година точно преди месец и срокът й бе удължен до края на 2010 г. Освен това и други държави в състава на НАТО, а също Русия, Индия, Япония, Китай и Малайзия са изпратили конвойни кораби.

Въпросът е защо след като се хвърлят такива сили и средства, за да се предотвратят отвличания за някакви си трийсетина милиона евро, цивилизованият свят не вземе



на пряка издръжка всички сомалийски пирати,



за да му излезе по-евтино. Бедата е, че дори в епохата на глобализацията няма нито глобална отговорност, нито международни механизми, които да предотвратяват превръщането на държавите в територии на беззаконието. Операция "Аталанта" пази от пиратите не само транзитните конвои, но и корабите, които карат помощи за гладуващото население в Сомалия. Миналата година са били съпроводени 54 кораба с близо 300 000 тона храни, раздадени на 1.6 млн. души. Още толкова обаче са били гладуващите бежанци, до които не е стигнало нито едно хуманитарно зърно. Когато в някоя територия важи принципът всеки да се спасява както може, пиратството също става професия.

Решението на проблема вероятно ще продължи повече от възникването му, защото трябва да се изгради наново разпадналата се държавна система в Сомалия. И точно тук



България може да изиграе възлова роля



Тя има по-ефикасно средство от фрегатата "Дръзки" - своята кандидатка за еврокомисар Румяна Желева, която ще отговаря в Брюксел за помощите за Третия свят, ако издържи идния вторник изпита си в Европарламента. В ръцете й ще попаднат 215.8 млн. евро само за Сомалия, отпуснати за периода 2008-2013 г. в рамките на Десетия европейски фонд за развитие. Отделно ЕС участва от една година заедно с ООН и Африканския съюз в набирането на още 213 млн. долара в подкрепа на временното сомалийско федерално правителство с цел да бъде стабилизирано и да бъдат изградени нови държавни структури. Тези пари ще бъдат похарчени през преходния период до август 2011 г. за изработване и приемане чрез референдум на нова конституция, за избиране на демократични институции, за обучение на вътрешни сили и пр.

България може да спечели уважение в Европа не чрез военни напъни, които не отговарят на нейните възможности, а чрез умно използване на шансовете, които й се дават от членството в ЕС. На 12 януари привечер ще стискаме палци за Румяна Желева да отговори правилно не само къде е Близкият изток, който веднъж й убегна от погледа, но и Африканският рог, където се навъртат пиратите. Основният проблем обаче не е географската ориентация на нашата външна министърка, а как България би могла да учи на държавност Сомалия, след като самата тя се е превърнала в територия на беззаконието. Сомалийските пирати не ви ли приличат на "Наглите", които също отвличаха хора за откупи при сходни тарифи?