Митоманът Мехмет Али Агджа излезе от затвора и обеща да отвори голямата си уста срещу милиони. Знаете ли кое е най-интересното от всичко: може би ще се намери някой да му плати. Който плати, ще го направи не защото знае, че Агджа ще каже "чистата истина", а защото ще продаде думите на терориста още по-скъпо - на нас, потребяващите медиите любопитковци.

Вчера си дадох сметка, че Агджа ми е почти връстник. За разлика от него обаче прекарах повече от половината си живот не в затвора. И - пак за разлика от него - никой няма да ми плати нищо за "чистата истина", която мога да напиша - хем, сигурен съм, по-грамотно от психопатстващия турчин. Била тя за живота и смъртта, за папата и патриарха, за смисъла и прочее... Това ме позасмива, но ми дава основание за обобщение: - Случаят Агджа



беляза епохата ни с мръсен нокът



Този нокът е от ръката на тайните служби и всички свързани с техните усилия манипулации и дезинформации.

Когато през 1981 година младият негодник се опита да застреля папа Йоан Павел Втори, Студената война беше в повратен момент. Източният блок губеше свой основен играч - Полша. "Солидарност" и Валенса заплашваха да откъснат голямата страна от Варшавския договор (Варшавски!). Тайните служби на двете геополитически образования бяха в мъртва схватка. Оттук нататък версиите за покушението срещу папата неизбежно станаха две основни и безброй спомагателни. Нашата беше такава: ЦРУ стои отзад, но ще топи нас, за да хвърли петно срещу София, Москва и лагера на социализма. Тяхната: София и КГБ стоят отзад, за да ликвидират папата, опора на полската борба за свобода и независимост от Москва. Спомагателните бяха: "Сивите вълци" и ислямският фундаментализъм стоят отзад, за да подкопаят християнството; Самият Ватикан и кардинали-заговорници стоят отзад, за да свалят неудобния тям папа; И тези, и онези стоят отзад, защото всеки има своята ползица, и т.н., и т.н...А фамозният Агджа



като шизофренична Шехерезада каканижеше



нови и нови версии, редувайки ги с месиански прозрения за смисъла на вярата, за нови евангелия и за собствената си в тях уникалност и величие.

Трима българи пострадаха, дори бяха съдени - Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Първият загуби здравето си, а може би преждевременно и живота, вследствие психическите травми по време на разследването.

Впоследствие българската следа не беше доказана и всички бяха оправдани.

Патриотизмът изисква да кажа бравос, но не казвам. Не съм сигурен нито в международното, нито в националното правосъдие по време на тази епоха, просмукана от тайни служби и доктрини за идеологическо, политическо и религиозно надмощие. Ни на КГБ съм вярвал, ни на ЦРУ, ни на МИ-6, ни, впрочем - на Мосад. Както и досега. Между другото, Мосад арестува един физически много приличащ на Агджа евреин - Мордехай Вануну. Само им вижте портретите - като близнаци се. Стана през 1988 г. Вануну беше израелски ядрен техник, който реши да разкрие пред света, че Израел прави атомни бомби в Димона - нещо, което Тел Авив упорито отричаше. Пет дни преди да го стори на всеуслушание в Англия, Мосад го отвлече, откара го в Израел с кораб, и там лепнаха на Мордехай 18 години строг пандиз, без да е убил, да е взел пари за "предателството", или да е направил нещо друго, освен да каже истината.



Що е истина? - запитал един римски началник



по израелските земи преди две хиляди години. Очевидно и той е имал тайни служби, и е знаел какво въртеливо нещо е истината, опакована в политика.

Едва преди няколко години освободиха Мордехая - само че с условието да не напуска Израел, да не доближава чужди посолства и да не контактува с журналисти.

Та не съм уверен и досега, че Георги Марков не беше мушнат с чадър, изработен в София или Москва. Не съм уверен, че Алиенде не беше свален и убит с пряката намеса на ЦРУ. Не съм уверен, че Сирхан Сирхан не застреля Робърт Кенеди с помощта на тайните служби на САЩ. Не съм уверен, че истината за Литвиненко и Политковская не се замита от могъща дезинформационна метла...Както е било - и както продължава.

В сложните връзки между моралните категории добро и зло, истина и лъжа, тайните служби изпълняват тайна служба. Тя се състои в елегантната взаимозаменимост на горните понятия според съответната национална, по-точно властова целесъобразност. Или истината върти опашка пред ползата. Това философско размиване има и фолклорни измерения - "Истината е голям баир, на един солук не можеш я изкачи" - твърди стара пословица от източните краища на България.

Без тайни служби не може, както без армия и държава, ще каже някой. Ще се съглася, но с антипатия и уговорка. Има служби, под чийто тотален контрол сме ние, и такива, които отчасти попадат под наш.



Трижди благословена е системата,



в която всеки може да каже своята истина на висок глас, без риск да го затворят за това. Дори да бърка. Дори да има бръмбари наоколо.

Дори да има бръмбари в главата, като в тази на Агджа.