"Амбицията на правителството е да свали ДДС с 3% през 2011 г."

Бойко Борисов, министър-председател, пред Американската търговска камара в България, 22 декември 2009 г.



"Той (Бенямин Нетаняху, премиер на Израел, б. р.) каза: Данъкът от 10% (върху доходите и корпоративния данък, б. р.), който сте направили, е много добър, но вместо от 2011-а да започвате да намалявате ДДС с 2%, намали го сега с 0.5%, намалявай на шест месеца с 0.5%. Това от една страна е много добре за чуждестранния бизнес, който ще дойде да инвестира, в същото време и плавно ще си настройваш икономиката и финансите на държавата в тази посока."

Бойко Борисов, министър-председател, по време на официалното си посещение в Израел, 11 януари 2010 г.



Премиерът Бойко Борисов твърдо е решил възможно най-скоро да намали най-важния данък в държавата - ДДС. От думите му се разбира, че нито му е ясно какво точно иска да направи, нито какви цели ще постигне. Утре някой може да му подшушне направо да премахне налога и той сигурно ще се съгласи, защото това ще е "много добре за чуждестранния бизнес".

Намерението на премиера да свали ДДС поражда най-малко четири основни въпроса.



Размерът на ДДС ли е проблемът на държавата?



Нима България не е изправена пред куп сериозни изпитания от стратегическо значение, та ставката на ДДС през седмица-две излиза на дневен ред? Не е ли по-добре властта да се съсредоточи върху проблемите на реалната икономика, върху реформата в здравеопазването, върху бомбата, която тиктака в пенсионната система, върху ефективността на държавните разходи? Това са истински трудните задачи. Свалянето на данъчната ставка е елементарна работа, въпрос на промяна на няколко члена от закона. Въпросът е какво следва от това.

ДДС е най-важният данък в държавата, гръбнакът на бюджета. Тази година от него се очаква да постъпят близо половината от данъчните приходи - 6.8 млрд. лв. от общо 15 млрд. лв. Ако властта позволи пробойни в ДДС системата, проваля бюджета. А най-голямата пробойна от години насам не е ставката на налога, а десетките схеми за източване на ДДС. Това е една от най-мащабните и най-тихите форми на корупция и организирана престъпност в държавата. Ако на правителството на ГЕРБ му се работи на тема ДДС, може да започне от борбата с източването му.

Най-странно от всичко е да се поставя въпросът за размера на ДДС в разгара на икономическата криза при поставен на карта бюджет за 2010 г. Лично финансовият министър Симеон Дянков нееднократно е обяснявал, че в криза данъците не се пипат, защото ефектът може да е много неприятно изненадващ.



Какво печелим от свалянето на ДДС?



Не може да се прави директна аналогия между свалянето на ДДС, който е косвен налог, и намаляването на преките данъци. Икономистите са категорични, че понижаването на ставката на ДДС с 0.5% - 2% - 3% няма да се усети толкова осезаемо, колкото например намаляването на данъка върху доходите или върху печалбата. Защото облагането с ДДС е разпръснато върху много стоки и много хора. Затова печалбата за отделния гражданин от намаляването на ставката ще е минимална и почти няма да се усети, а загубата на бюджета ще е огромна.

Това се вижда и от статистиката на НСИ за месечните разходи на българина. Харчовете на средното домакинство у нас на месец по последни данни са 706.31 лв., от които за потребление отиват 607.52 лв. Това значи, че всеки месец едно семейство плаща 121.50 лв. за ДДС. Ако ставката падне с 0.5%, то ще плаща като данък 118.47 лв., което значи, че "печалбата" му от промяната ще възлезе на точно 3.03 лв. на месец. Дори налогът да падне с 3%, домакинството ще си спести 18.21 лв. месечно. Максимумът, до който може да бъде свален налога според евродирективите, е с 5%, т. е. до 15%. Но и при този вариант семейството няма да спести повече от 30 лв. средно. Вярно е, малко ще се облекчи покупката на коли, апартаменти и други скъпи стоки, защото там става дума за големи суми и свалянето на данъка ще се усети по-чувствително. Но каква политика се преследва с това?

При това всички тези сметки ще са верни, само ако приемем, че търговците са толкова коректни, че от датата на сваляне на ставката моментално намалят цените в същия размер - с 0.5%. Това означава, че хлябът мигом трябва да поевтинее с половин стотинка, а сиренето - с 3 стотинки и т.н. Практиката обаче категорично е доказала, че цените като цяло няма да паднат, т.е. печалбата ще бъде прибрана от търговците. Изключение са цените на лекарствата, на тока, на водата, но причината е, че те са регулирани от държавата.

Всичко това означава, че свалянето на ДДС няма дори да намали инфлацията с оглед членството в еврозоната. Пък и да я намали, сега изобщо не е моментът, защото България все още е далеч от приемането на еврото, а в момента заради кризата инфлацията е минимална.

Най-любопитното от обосновката на премиера за готвената промяна е, че тя щяла да привлече като магнит чуждия бизнес към България. Това е изключително странно твърдение, при положение че ДДС е данък върху потреблението, т. е. плаща се от хората, а не от фирмите. Дружествата само го начисляват и го внасят, а после държавата им го връща. В много редки случаи внесеният ДДС е за сметка на фирмата и не й се възстановява, например като си купи лека кола или плати обяд за представителни цели. Така че дори да окаже някакво ползотворно влияние върху бизнеса, то ще е твърде косвено и едва ли ще се усети. Особено пък ако ставката се свали с 0.5%.

Освен това размерът на ДДС никога не е бил проблем №1 на бизнеса в България. Фирмите много по-силно настояват за сваляне на осигуровките, за реформа в администрацията, за премахване на незаконните регулативни режими, за справедливост в обществените поръчки, за намаляване на корупцията, за подобряване на инфраструктурата, за работещо правосъдие и пр., и пр. Същото важи и за чуждите инвеститори. За тях е важно нивото на преките данъци и почти толкова важно - финансовата и политическата стабилност и цялостният бизнес климат.



Какво губим от свалянето на ДДС?



Повечето икономисти и бизнес организации са категорични, че свалянето на ставката на ДДС сега е изключително прибързан ход, който създава ненужен риск за бюджета и финансовата стабилност. Все още няма убедителни сигнали, че страната излиза от рецесията, твърдят експертите, и в този смисъл поставянето на приходната част на бюджета под допълнителна преса е напълно излишно. Сметките на експертите сочат, че ставка от 19.5% след 1 юли означава между 100 и 200 млн. лв. по-малко в хазната само до края на т. г. Ако пък ДДС се свали с 3% през 2011 г., бюджетът ще трябва да се лиши от поне 1 млрд. лв., колкото струваше издръжката на цялата болнична помощ у нас през м. г. Логичен е въпросът няма ли хората да са по-доволни, ако с тези пари получат по-качествено здравеопазване или образование, вместо да си спестят 220 лв. в домакинската касичка през годината.



Какво цели властта със свалянето на ДДС?



Откъм равнище на данъците България в момента е на добри позиции - не е данъчен рай, но не е и сред страните с най-тежкото облагане. Фактът, че на този фон по време на криза властта започва да играе с нивата на ключови налози, означава, че просто няма идея какво друго трябва да направи за икономиката. Няма визия, няма стратегия. Лесно е числото "20" в Закона за ДДС да стане "19.5" или "17", но е трудно да се изгради ефективно бюджетиране на програмна база. Лесно е да се каже, че сваляме данъците за благото на бизнеса, но е трудно да се създаде инфраструктурата, регулацията и съдебната система, от която фирмите имат нужда сто пъти повече, отколкото от по-нисък с 1-2% ДДС.