Президентът на ЕС Херман ван Ромпой свика европейска среща на върха на 11 февруари за икономическата криза. Това е срокът, до който председателят на ЕК Жозе Барозу има моралното задължение да представи новата си комисия, одобрена от ЕП и напълно функционираща. В противен случай какво ли послание ще получат половин милиард европейци в момент, когато доходите им се свиват, губят работата си и мизерията настъпва с пълна сила. Що за структура е този Европейски съюз, който не е в състояние да си избере ръководен орган, годен да управлява във времена на сериозна криза?
Възможно е процесът на одобрение на новата ЕК да бъде блокиран, тъй като е много вероятно ЕП да отхвърли българския кандидат Румяна Желева заради лошото й представяне на изслушването миналата седмица.
Случаят "Желева" е едновременно прост и сложен. Прост е, защото кандидат-комисарката не се представи добре на изслушването и парламентът е в правото си да откаже назначението й. Но нещата отиват и по-далеч.
Румяна Желева е външен министър на България, вицепрезидент на Европейската народна партия и бе предложена от българския премиер Бойко Борисов за български кандидат за еврокомисар. Отрицателните реакции на този избор обаче бяха твърде многобройни.
На първо място са организираните сили в България, които не одобряват Борисов и се опитват да подкопаят властта му и да го дискредитират в Европа, за да отслабят управлението му. Бойко Борисов не е перфектен лидер по европейските стандарти, смятат го за грубоват, но когато бе главен секретар на МВР пожъна успехи в намаляването на влиянието на българската мафия до такава степен, че страната му получи зелена светлина да се присъедини към ЕС. Новото предизвикателство пред него сега като министър-председател е да намали корупцията, която е страничен ефект, наследен от доминирането на мафията в България допреди няколко години. Тъкмо това очаква Европа от България и това обяснява защо организираните сили имат своите аргументи да отстранят Борисов. И понеже е доста трудно да се бориш срещу Борисов на местна почва - неотдавна той бе избран с голямо мнозинство и се радва на доверието на избирателите, опонентите му откриха възможност в Брюксел, възползвайки се от слабото представяне на Желева.
Атаката срещу Желева беше добре организирана
Първоначално се появиха сериозни негативни информации в пресата в България, както и в британските медии. Когато един политик е обект на яростна атака в медиите, трябва да има и практическа причина освен идеологическата. Активна в кампанията срещу Желева бе и бившата българска еврокомисарка Меглена Кунева, която искаше да запази поста си за още един мандат. Когато Бойко Борисов спечели изборите миналото лято, председателят на ЕК Жозе Барозу и френският еврокомисар Жак Баро се обадиха на Борисов да го поздравят с победата и горещо препоръчаха Кунева за новата ЕК, но отговорът на българския премиер бе отрицателен. След отказа му Кунева се опита по всички възможни начини да получи номинацията, но Борисов бе категоричен в отказа си. Желанието на отиващата си еврокомисарка да запази поста си бе толкова силно, че въпреки че бе избрана в ЕП от партията на царя, тя отказа евродепутатското място, за да остане еврокомисар още няколко месеца и твърдеше пред българските медии, че прави това, за "да помогне на България" с предстоящите доклади на ЕК. Това изказване бе грешка. И ако бе номинирана, ЕП трябваше сега да я отхвърли, защото еврокомисарите са комисари на Европа и нито представляват, нито подкрепят интересите на своите страни.
Жалката роля на АЛДЕ
АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите за Европа) бе политическата група в ЕП, която предприе атаката срещу Желева в Брюксел. Това, което на практика извърши АЛДЕ, бе, че изнесе на европейско равнище 1) личния антагонизъм между отиващия си български еврокомисар Кунева и Желева и 2) политическата конфронтация между евродепутатката Антония Първанова и премиера Бойко Борисов, която датира отпреди няколко години, когато Първанова бе победена от Борисов на изборите за кмет на София. И всичко това е в контекста на организираните сили в България, които искат Борисов да се провали в борбата с корупцията.
Не за пръв път АЛДЕ прави подобна грешка. Читателите на New Europe могат да си спомнят как само преди няколко месеца друг изявен член на АЛДЕ Антонио ди Пиетро предизвика скандал в ЕП, който отхвърли акт срещу италианския премиер Силвио Берлускони във връзка с обвинения за доминирането на неговите интереси в италианските медии. В този момент, без да подозира, че е "използвана", АЛДЕ се включи в медийната война в Италия, като взе страната на Карло де Бенедети ("Република") и партньора му Рупърт Мърдок ("Скай Италия") срещу Силвио Берлускони ("Медиасет").
Какво може да се случи
България преживява труден момент. Както изглежда от документите, с които разполагаме до момента, Румяна Желева изглежда чиста срещу обвиненията в нарушение на българските закони, но вече не става дума за това. Значение има общото впечатление и в това отношение българските организирани сили свършиха добре работата си. В политиката усещането е реалността и затова Борисов трябва да ускори процедурите и да поиска Желева да оттегли кандидатурата си.
Ако тя не се оттегли и отиде на гласуване, е много вероятно да бъде отхвърлена и това ще е сериозна политическа загуба за Борисов. След изслушването в ЕП председателят на ЕК Барозу разговаря с лидера на социалистите Мартин Шулц, който бе кристално ясен, че е срещу назначаването на Желева и понеже Шулц ще е председател на ЕП след година и половина, Барозу не може да пренебрегва политическата му воля. Особено пък ако Желева остане. АЛДЕ и Зелените са против Желева, а шефът на групата на ЕНП Жозеф Доул даде да се разбере, че по въпроса за Желева евродепутатите от ЕНП са разделени.
Допуснати бяха много грешки в подготовката и представянето на Желева по време на слушанията в ЕП, които доведоха до бедствието, на което станахме свидетели миналата седмица. Германия успя да превземе кабинета на кандидат-комисарката и това не се хареса на другите, включително на французи и италианци, традиционните поддръжници на България, да не говорим за британците, които бяха бесни.
Интересен аспект е, че ако Желева бъде назначена за комисар,
през следващите 5 г. България ще бъде постоянно критикувана
въз основа на неподкрепените обвинения, хвърлени по време на изслушването, и които всички, които имат интерес да навредят на България, ще припомнят при всеки повод. Това е пропагандната война, в която британците са майстори.
Вторият елемент е напълно друга тема, но все пак е свързан с бъдещите проблеми пред България. Миналата седмица, в нощта срещу неделя, почина генералният директор на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер. Брюнер бе достоен европеец, честен, толерантен, проявяващ огромно разбиране. Той бе германец и показваше толерантност и добра воля да даде на новото правителство в България възможността да поправи предишните грешки и да намали корупцията, като покаже и щедрост, възобновявайки замразените плащания по Кохезионния фонд.
Като се има предвид дългата процедура по избор на нов генерален директор на ОЛАФ, за период от 6 месеца до 1 година постът и.д. генерален директор ще поеме номер 2 в организацията, зам.-шефът на службата Никълъс Айлит, британец, който би могъл да преразгледа досието за България, особено ако страната няма силен комисар, който да се намеси политически.
Пътят на България през следващите 5 г. ще е трънлив и мъчен и в този момент премиерът Бойко Борисов ще трябва да погледне реалистично и да предложи нов комисар, който ще е натоварен с херкулесовата задача да намали загубите и да възстанови силно накърнената репутация на страната.