---------------------------------------

Настава време сводници и проститутки да решават европейското бъдеще на България. Тази перспектива се очерта за първи път в края на януари т.г., когато във френското Национално събрание депутати и от управляващата левица, и от опозиционната десница поставиха условието кандидатките за членство в Европейския съюз да се оценяват не само по икономическите си показатели, но и по усилията си за борба с трафика на хора и с организираната престъпност.

Франция пропищя от наплива на български проститутки след падането на шенгенската бариера през април миналата година и иска да се сложи край на "съвременната робия", както тя определя експлоатацията на секстуристките от престъпните мрежи. Същия проблем тормози Германия, Белгия, Испания, Италия, Гърция и други европейски страни.

---------------------------------------



Рядко се случва български политици да привлекат вниманието на френския печат. Още по-рядко техни изяви стават тема на дебати във френския парламент. В това отношение нашенските проститутки дръпнаха с едни гърди напред. На 24 януари 2002 г. Националното събрание на Франция прие на първо четене Закон за борба с различните форми на робството днес. Той се основава на 9-месечната работа на анкетна комисия, съставена от депутати от всички парламентарни групи, която на 12 декември 2001 г. представи заключенията си в 3 обемисти тома. В тях България е цитирана изобилно заедно с други страни като Молдова, Украйна, Албания и пр., отличили се през последните години с трафик на "бели робини" за Западна Европа.

В особеното си становище към заключенията на анкетната комисия депутатите от десницата - Сбора за републиката (РПР), Съюза за френска демокрация (ЮДФ) и либералдемократите - поискаха "отношението към този проблем да се превърне в предварително условие за влизане в ЕС". По време на дебата в парламента това бе възприето и от левицата. Депутатът социалист Ален Видалие, който е автор на доклада, обобщаващ работата на комисията, заяви: "Разширяването на ЕС не може да остави настрана капиталния въпрос за полицейското и юридическото сътрудничество в борбата срещу мафиотските мрежи. Щом Европа се изгражда върху общи ценности, сред които на първо място са демокрацията и зачитането на правата на човека, несъмнено също така е важно да се изисква от страните кандидатки за влизане в съюза да поемат ясни ангажименти за борба срещу организираната престъпност, както се изискват от тях определени икономически и финансови ангажименти".

Депутатът от групата на голистите (РПР) Лионел Лука много хареса думите на своя колега и добави: "Също като г-н Видалие мисля, че едно от условията за приемане в ЕС на страните от Централна и Източна Европа трябва да бъде по-специално ангажиментът им да сътрудничат с нас за предотвратяване и санкциониране на този трафик."

А председателката на анкетната комисия Кристин Лазерж (ФСП) отсече в края на дебата: "Влизането на нови страни в ЕС трябва да поставим в зависимост от много твърди ангажименти от тяхна страна за борба с трафика на хора".

Такова политическо единомислие на управляващи и опозиция е рядкост във Франция. То прави още по-силно впечатление сега, защото 2-3 месеца преди президентските и парламентарните избори във Франция левицата и десницата са склонни да търсят всякакви поводи да се нападат, а не да си пригласят. Това е сигнал, че каквито и промени да настъпят в съотношението на политическите сили след изборите, няма да ни забравят. И левицата, и десницата ще ни притискат все по един и същ начин.



Как мафиотите се намесиха в отношенията ни с ЕС



Българските власти следва да се замислят много сериозно. Очевидно преговорите с ЕС се водят не само на равнище главни преговарящи, министри, депутати, дипломати и разни чиновници. Активна страна в тях са вече и мафиотите с целия си антураж от сводници, проститутки и други екзотични персони, чието влияние във Франция, например, може да се окаже по-решаващо от влиянието на българското посолство. Който не вярва, да си поръча доклада на анкетната комисия от библиотеката на Националното събрание на ул. "Аристид Бриан" No4 в Париж (цена 22,87 евро), както и да получи пълния текст от дебата в парламента от http://www.assemblee-nationale.fr.

А който иска да придобие зрителна представа за проблема още тук, в България, да отиде на автогарите, откъдето тръгват автобусите за Западна Европа, и да прецени на око колко от заминаващите имат вид на туристи.

Наша студентка в Страсбург разказа в каква компания е пътувала неотдавна от България до Франция: "Целият горен сектор на двуетажния автобус бе зает от момичета, които никой не може да сбърка с какво се занимават. Шофьорите веднага прецениха, че не съм от тях и с още няколко други пътници ме настаниха на долния етаж. Така, разделени на категории, пропътувахме цяла Европа. От Германия нататък момичетата слизаха по 4-5 в различни градове. В Страсбург останаха 5-6, а другите продължиха към Париж."

Проблемът с българските проститутки във Франция, които по оценки на специалисти вече са хиляди, лъсна за първи път миналата година тъкмо в Страсбург, когато бяха засечени секстуристки с бизнесвизи. Заради тях гръмна скандалът с бившия френски посланик в София Доминик Шасар, който продължава да дава обяснения пред следствието защо не е упражнявал по-строг контрол над издаването на визи. Но неволите на Шасар са нищо в сравнение с проблемите на френските власти след премахването на визовите бариери.

"По време на проучването си в Страсбург мисията разбра, че младите жени от България прииждат - вече многобройни, след премахването на изискванията за визи на гражданите от тази страна", пише в доклада на анкетната комисия. Тя е направила 90 пътувания в страната (освен в Страсбург, също в Ница, Париж, Лион, Марсилия, Монпелие, Орлеан и други "български" места във Франция), където е обобщила следната статистика: във Франция проституират между 12 000 и 15 000 жени. От тях 7000 са в Париж, 250 са в Страсбург, 350 - в Ница и пр. Тъй като публичните домове са забранени във Франция от 1946 г., проституцията е съвсем забележима, защото става по тротоарите. Полицията с лекота е изчислила, че чужденките са 60% от проститутките в Париж, 63% в Ница и 51% в Страсбург. Българките са половината от проститутките в Страсбург и близо 40% в Ница. Те "работят" паралелно с чехкини, словачки, молдовянки, словенки, латвийки, македонки, албанки, рускини, украинки и други колежки от братския изток. Сред българките преобладават представителки на по-мургавите малцинства у нас. Те ясно се открояват на фона на светлокосите пришълки от други страни в Източна Европа.



Какво толкова им пречат?



Защо френските власти са толкова чувствителни към проблема, след като мръсната работа се поема от гостенки, които освобождават населението от неудобството да извръща глава от свои сънароднички? Доколкото все още се забелязват френски проститутки, те са предимно прецъфтели дами, търсени от любители на стила ретро.

Дебатите насочват към два извода. Първо, Франция е шокирана. Докато се гордее, че е знаменосец на правата на човека, тя установява, че на нейна земя се възражда робството, премахнато със закон още през 1815 г. Второ, под носа й изтичат огромни суми, които отиват за препиране в Източна Европа.

"Искам да говоря за онова, което се осмеляваме да наречем робство във Франция днес", заяви Кристин Лазерж, откривайки дебата в парламента на 24 януари. Министърката на правосъдието Марилиз Льобраншу обърна внимание, че проблемът е не само френски, но и световен: "Наблюдаваме тревожно разрастване на трафика на хора, който според Международната организация на миграцията засяга 4 милиона души, от които 300 000 жени от Източна Европа. Незаконната печалба от него е 3 милиарда евро годишно според експерти на Обединените нации." Държавната секретарка по въпросите на жените и професионалното обучение Никол Пери подчерта, че жените, чиято средна възраст е 21 години, са "докарвани във Франция от мафиотски мрежи в Източна Европа, които не се колебаят да продават човешки същества. Жените са препродавани между 3 и 6 пъти по пътя, 55% от тях са пребивани и изнасилвани от трафикантите". А докладчикът Ален Видалие обобщи: "Жени, мъже, деца са поставени под игото на мафиотски мрежи, които ги пребиват, изнасилват, затварят и ги лишават от основното им право на свободно движение."

В световен мащаб робството е забранено чрез конвенция на Обществото на народите от 25 септември 1926 г. Но то винаги е съществувало под една или друга скрита форма. Проблемът сега излезе наяве, защото криминализирането на живота в Източна Европа след разпадането на комунистическата система предизвика експлозия на насилието над хората на мафиотско равнище. Парадокс: демокрацията възвести победа на правата на човека и заедно с това лиши от най-елементарни права много хора, като ги запрати с цели епохи назад в историята. В доклада се описва съществуването на съвременен робски пазар в Босна, наречен "Аризона маркет", където се докарват жени от Източна Европа и се препродават като добитък. В този бранш особено силна е албанската мафия, която неотдавна е сключила споразумение за сътрудничество с италианската мафия.



Каналът на парите



Финансово "бизнесът" изглежда така: проститутките печелят между 2000 и 4000 франка на нощ (което означава 10-15 клиенти). На година една проститутка носи на своя сводник между 600 000 и 1 000 000 франка. Сумата се равнява на 200 000-330 000 лева. От заработеното на проститутките се оставя по 200-300 франка на ден (1/10), с които да се издържат, да си плащат преспиването и да подпомагат близките си в родината. Останалите пари се разпределят в мафиотската мрежа, като се превеждат в чужбина.

Няма публикувани данни какви суми влизат в България, но ако е вярно, че нашенските труженички във Франция са хиляди, става дума за десетки, а може би и за стотици милиони левове годишно. Анкетната комисия е направила такова проучване за Молдова и е установила, че тя получава повече пари от проституция, отколкото от Международния валутен фонд и Световната банка.

Как е възможно обаче продължителното превеждане на такива значителни суми да остане вън от контрола на властите? Докладът на анкетната комисия посочва с въпросителна един от главните канали - "Уестърн юниън" (Western Union). Ето какво са установили френските депутати:

"Уестърн юниън" е частна американска компания за трансфер на фондове, чиито рекламни кампании подчертават колко полезна е тя на семейството: вашето дете зад граница няма пари да се върне? Решението е намерено благодарение на "Уестърн юниън", който превежда за няколко минути парите, внесени от вас в някой от неговите офиси, намиращи се обикновено в пощенските служби.

При максимална дневна сума на клиент от 50 000 франка (17 000 лева) трансферът на пари, извършван от "Уестърн юниън", се основава на общо взето декларативна система, при която не се изисква документ за самоличност.

При обиколките си в Париж и провинцията мисията се увери, че мрежите на проститутките от Източна Европа прибягват системно до услугите на "Уестърн юниън". По този начин мрежите се възползват от услуги, които не са замислени за тях, но се оказват особено удобни за тяхната дейност."

Тук обаче възниква възлов въпрос: "Мисията се учудва на лекотата, с която се извършват операциите с пари. Ако изпращачът притежава фалшиви документи за самоличност, лицето, което получава превода, вероятно е печелившият от трафика и може да бъде поне идентифициран."

"Уестърн юниън" е добре познат вече на българската публика от интензивните си телевизионни реклами. Френските власти отдавна са се заинтересували от връзката между българските проститутки във Франция и "Уестърн юниън" в България. В доклада пише: "Проверките са възможни, както ни уверява съдия-следователят от Ница Филип Дорсе. При разследване на случай на сводничество с български произход този магистрат поиска от полицаите да проверят всички преводи на пари за България от Ница чрез "Уестърн юниън". Невероятно е, че никой не се е досетил по-рано... Следствието стигна до адреси на получатели на пари и позволи да се открият банкови сметки."

На 10 май 2001 г. съдия Дорсе пристига в София, за да представи доказателства на българските си колеги и да поиска разбиване на засечената сводническа мрежа. Тук той констатира безгрижието на родните власти, както и на френското посолство, струвало 3 месеца по-късно поста на посланик Шасар.



Французите се разбързаха



Докладът на анкетната комисия имаше разтърсващ ефект. На 18 декември 2001 г., седмица след огласяването му, Министерството на правосъдието разпрати писмо за борба със сводничеството до всички генерални прокурори и до прокурорите на републиката. В него се посочваха 6 основни насоки за действие: да се насърчават жертвите да участват в разкриването на престъпните мрежи, да се закрилят свидетелите, да се привличат на съд клиентите на непълнолетни проститутки, да се засили координацията на репресивните мерки, да се обезпечат по-добре следствените действия и да се търси международно полицейско сътрудничество.

Малко след това се случи нещо изключително рядко в историята на френското Национално събрание - само месец след излизането на доклада бе изготвен и закон за борба със съвременното робство, който веднага влезе в пленарна зала и бе гласуван на първо четене. Депутатите сами се похвалиха, че не си спомнят да са работили с такива ударни темпове. Сега остава да бъде приет и от Сената (горната камара), което обаче може да не стане скоро само по една причина - мандатът на парламента изтича след 2 месеца и ще трябва да се изчакат изборите. Все пак депутатите си обещаха да лобират пред своите приятели сенатори да гласуват закона още преди изборите. Иначе приемането му ще се забави поне с година.



Добра вест за проститутките, лоша - за сводниците



Новият закон предвижда 2 основни неща. Първо, взема под закрила жертвите на проституцията, за да ги изтръгне от мафиотските мрежи. Второ, приравнява трафика на хора към най-тежките престъпления като тероризма и наркотрафика и въвежда двойно по-строги наказания за сводниците от досегашните.

Добрата вест за проститутките е, че ще могат да останат законно да живеят във Франция и дори ще получат право да си постъпят на нормална работа, ако свидетелстват срещу сводниците си. За целта ще бъде достатъчно да подадат оплакване, а полицията ще се грижи за тяхната анонимност и закрила. Ще бъдат изградени 6 центъра далеч от свърталищата на проституцията, където жертвите ще се реадаптират и ще бъдат подпомагани да преодолеят страха си. Ще ги учат на френски език, ще ги обучават професионално. След време сами ще решават дали да останат във Франция, или да се върнат в родината.

Тук обаче се забелязва фундаментална слабост на закона: проститутките се страхуват не само за себе си, но и за своите близки у дома - там са техните родители, братя, сестри, някои са оставили и деца.

Не е ясно кой ще се погрижи за тяхната безопасност, защото мафиотите лесно ще накажат укрилите се жертви, като отмъстят на роднините им. Без сътрудничество на българските власти няма да има резултат и вероятно ще се засили натискът върху нашата полиция и съд, за да излязат от парализата. Европейският коз тук ще има решаваща роля.

Що се отнася до мафиотите, ето какво им се гласи: 7 години затвор и 150 000 евро глоба за обикновените сводници и 10 години затвор и глоба от 1 500 000 евро, когато жертвата им е непълнолетна. Ако се докаже участие на сводника в организирана банда, затворът е 20 години, а глобата скача до 3 000 000 евро. При варварско насилие над жертвите се предвижда доживотен затвор и глоба от 4 500 000 евро.

Проблемът е, че престъпниците трябва да бъдат заловени и съдени във Франция. Те обаче се укриват в съседни страни, а босовете им са още по-далеч, включително и в България. Например проститутките в Страсбург са на дистанционно управление чрез мобифони от съседна Германия. Този проблем ще се реши чрез въвеждането на обща европейската заповед за арест, за която бе постигнато съгласие между 6 държави в началото на този месец. Престъпникът ще бъде предаван, където и да се намира.

Убежището в България също няма да е много сигурно, защото ще бъде атакувано отново по европейска линия. За да се подготви за членство в ЕС, на България ще се наложи да преговаря за общо юридическо пространство. Сега законите й забраняват да предава свои граждани за съдене от чужди държави, но при съществуващия евроконсенсус между политическите сили, не би трябвало да се очакват големи пречки за хармонизацията на българското законодателство с европейското. Народът вече толкова е изтормозен от бездействието на българската съдебна система, че ще бъде щастлив, ако чужденците изловят нашенските бандити и ги вкарат в затвора.

А в случай, че бъдат разбити престъпните мрежи, какво ще стане с проститутките, които доброволно избират най-стария занаят? Нима французите не могат да ги съберат от улиците, за да не смущават добрите им нрави? Техният закон наказва само натрапчивите проститутки и не закача онези, които кротко си чакат клиенти. Десницата поиска и те да бъдат санкционирани, защото присъствието им става нетърпимо под прозорците в жилищните квартали, а напоследък - дори и край училищата. Председателката на анкетната комисия Кристин Лазерж даде следния отговор: "Мисля, че за младите е важно да виждат проституцията, за знаят какво представлява, когато им говорят за нея. Като гледат, ще питат. Родителите ще трябва да им обясняват. Криенето на проституцията не е решение."

Ето как нашите проститутки ще изпълняват и благородна възпитателна роля във Франция. Ще служат за показ и позорище.