|
На 1 март Вишеградската четворка - Полша, Словакия, Унгария, Чехия, трябваше да се събере в Будапеща, за да уточни общия си отговор, който се очакваше да отхвърли идеята на Брюксел. Срещата се провали заради спор между Унгария от една страна и Чехия и Словакия от друга по съвсем друг въпрос - експулсирането на унгарците през 1945 г. от тогавашната Чехословакия.
Въпреки че формално общо становище по парливата тема за селскостопанските субсидии от ЕС засега няма, негативната реакция на Вишеградската четворка вече ясно пролича. От Прага предложението на Еврокомисията бе наречено "неприемливо", унгарското МВнР настоя за "равноправно отношение към сегашните и бъдещите членки".
Най-твърди гласове "против" прозвучаха от Полша,
където управлява лява коалиция с участието на Селската партия и където фермерите и бойкият им профсъюз "Самооброна" са винаги готови за протестни пътни блокади. Лидерът на Селската партия Ярослав Калиновски, който е и вицепремиер, направо заплаши в Брюксел, че ако идеята на Еврокомисията не се коригира, той ще поиска замразяване на разговорите за по-нататъшно либерализиране на търговията със селскостопански стоки с ЕС, ще настоява за запазване на полските мита за вноса на аграрна продукция, а преговорите за продажбата на полски селскостопански земи ще бъдат прекъснати.
От Варшава, разбира се, побързаха да смекчат заканите на Калиновски. "Той несъмнено изразява собствените си възгледи и позицията на собствената си партия", обясни по полското радио държавният министър по въпросите на европейската интеграция Данута Хюбнер. Полските власти увериха, че няма да поставят ултиматуми на Брюксел, но в същото време съвсем ясно заявиха, че няма и да приемат дискриминационните субсидии, нито ще се съгласят страната да бъде третирана като "втора ръка" членка.
Вода в тази мелница наля и лично президентът Александър Квашневски. В реч пред правителствени и парламентарни лидери, които ще представят Полша на предстоящите заседания на Конвента на ЕС, той
посочи като модел за интеграция "Европа на отечествата"
в противовес на идеята за централизирани "Европейски съединени щати". "Полският опит говори в полза на зачитането на националния фактор, за изграждането на Европа на отечествата, за обръщането към основните ценности, от които възниква нашата култура", подчерта Квашневски.
Това бе достатъчно ясен знак, че Полша не възнамерява да се отказва от традиционната си политика на твърдо отстояване на националните интереси и че държи не просто да бъде зачитана, но и да получи полагаемото й се солидно място на европейската сцена. В почти пряк текст последното прозвуча пак в речта на Квашневски: "Когато влезем в ЕС, ще се озовем в групата страни, които решават съдбата на нашия континент." Полша определено държи и да има водеща роля в определянето на външната политика на ЕС спрямо Русия и другите бивши съветски републики. Според израза на външния министър Чимошевич, цитиран от в. "Файненшъл таймс", Варшава се стреми да създаде "източно измерение" в ЕС подобно на "северното измерение", което Финландия иска да издейства за своите съседи от района на Балтийско море. Отношенията с Украйна, която граничи с Полша, изискват "специално внимание", набляга Чимошевич.
Геополитическите съображения и чисто физическите й размери, които при влизането й в ЕС ще я наредят на шесто място сред членките, безспорно позволяват на
Полша да се държи значително по-независимо
и по-твърдо от другите кандидатки. Членството й е наистина стратегически фактор за ЕС и ако бъде затормозено покрай сегашния спор около селскостопанските субсидии, това може да внесе хаос в целия процес по разширяването на Евросъюза.
А този риск е съвсем реален. Полската конституция изисква присъединяването към ЕС да бъде одобрено с референдум и той ще се състои догодина. Процентът на подкрепящите това присъединяване обаче непрекъснато пада през последните години. И ако Брюксел не отстъпи за субсидиите, съвсем може да се стопи. По-страшното е, че това неминуемо ще доведе и до вътрешна дестабилизация на Полша, а може би и на целия бивш соцлагер, за който вече ще стане трудно да различава по какво директивите на този Съюз (Европейския) се различават от директивите на онзи Съюз (Съветския).
Такъв крах не е нужен никому и може би компромис все пак ще бъде намерен. Според дипломати от Брюксел, цитирани от полската агенция ПАП, е изключено Еврокомисията да промени процентите на субсидиите, но
може да скъси 10-годишния период,
за който те ще бъдат валидни.
Еврочиновниците си имат своите аргументи да държат на проекта си. Според Брюксел, ако новите членки получат веднага пълните права в бюджета на Единната селскостопанска политика, това няма да осигури нужните стимули за реформиране на остарелите селскостопански структури, а "може да доведе до социална нестабилност".
"Има значителен риск необходимото преструктуриране да бъде забавено или дори спряно, което ще създаде траен порочен кръг от ниска производителност, ниски стандарти и висока скрита безработица", пише в документа на Европейската комисия. И пак там: "Прекалено високите вливания на капитали чрез преките плащания за определени сегменти на една професионална група рискуват да създадат значителни различия в доходите и социални проблеми в аграрните общности." Казано на прост език, в Брюксел се опасяват, че ако излеят повече пари, само ще наплодят повече корупция.
Конкретно в парливия случай с Полша от Европейската комисия изказват
съмнения, че тя въобще ще успее да приключи преговорите
по селското стопанство до 2004 г., тоест да подготви изчерпателен опис на земята, животните и сградите. Официалните данни обаче са остарели, твърдят експерти, цитирани от Ройтерс. Преброяването от 1996 г. сочи, че броят на стопанствата е два милиона, но според въпросните експерти тези показатели са почти два пъти по-големи от действителното положение. В общия брой са включени съвсем малки парцели, които не изнасят продукция на пазара, но дават право на дребните собственици да плащат по-ниски социални осигуровки и да ползват допълнителни облаги. При съществуващата система близо един милион бедни селяни не се водят за безработни, но то е за сметка на факта, че 80% от разходите за аграрния сектор вместо да отиват за развитие на селското стопанство, отиват за социални помощи на фермерите, сочи Ройтерс.
"Дори и да се договорят за по-високи равнища на субсидии, ако липсват съответните институции, фермерите няма да имат възможност да се възползват от тези пари", твърди Ивона Нужинска от неправителствената Фондация за развитие на полското селско стопанство, цитирана пак от същата агенция.
Търсейки компромис, Еврокомисията подготви пакет от предложения за Полша с
опростена система за отпускане на заеми,
която да важи три години. Припомнено бе и че фермерите ще могат да получават средства и от програмите за аграрно развитие към ЕС.
Всички тези тънкости обаче много трудно могат да достигнат до всеки отделен фермер. Къде по-понятни са му аргументите, примерно, на Анджей Лепер - скандалния лидер на селския профсъюз "Самооброна", който вече не един и не два пъти е вдигал фермерите на протестни пътни блокади и който е убеден, че в Европа всъщност целят да задушат полското селско стопанство, за да се отърват от конкуренцията му. Неговият речник е прост - "Вкарват ни в ЕС, като ни поставят на колене". А поляците хич не харесват тази поза. Време е и в Брюксел да го разберат, ако искат разширяването да протече без сътресения.
При оптимистичен изход от сегашната драма със субсидиите пък светлото бъдеще може да окрили дори такива на всичко съгласни двойкаджийки като България и Румъния. Разгеле, отличничките първопроходци вече ще са утъпкали пътя. Няма да задълбаваме дали въобще ще имаме шанс да минем по него...
|