Външно министерство произведе документ с амбициозното заглавие "Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към ЕС". Изоставането на България по пътя към ЕС беше фиксирано като де факто окончателна диагноза през декември в Лакен. Затова идеята за догонване, колкото и да е благородна и амбициозна, има нужда от сериозна обосновка и аргументация. Целта е наесен да се поздравим с оценка на Европейската комисия, че сме постигнали напредък и вече имаме истинска пазарна икономика. Тази година докладите на Еврокомисията ще бъдат изтеглени напред - преди срещата на върха на НАТО в Прага, за да повлияят и за евентуална покана за членство в Алианса. Значи имаме на разположение два-три месеца до летните отпуски, за да отбележим червените точки. Все едно на Световното по футбол да имаме



две-три минути, за да изравним и да вкараме победен гол.



Ние, българите имаме лошия навик да правим всичко в последния момент, с чутовен напън. За съжаление напънът на Външно роди мишка. Още заглавието "Стратегия за ускоряване на преговорите" е сбъркано. България няма абсолютно никакви възможности и права да "пришпорва" Еврокомисията и да "ускорява преговорите". Те текат по ритъма на Брюксел, и ако България може да ускори нещо, това е ПОДГОТОВКАТА си за преговорите. Така че Народното събрание, преди да одобри тази стратегия, няма да е лошо поне да й смени заглавието, за да не ни се смеят в Брюксел.

По-нататък. Обосновка и аргументация в цитираните документи липсват напълно. Не става ясно в името на какво догонваме, догонваме ли наистина или само създаваме такова впечатление, вършейки рутинни неща, които не се нуждаят от стратегия. Впрочем, никъде в Стратегията не става дума за Националната програма за приемане на европейското законодателство, или NPAA, от която нататък може да се говори за нови, по-амбициозни цели. Какво става с NPAA, която е съгласувана с Брюксел? Какъв е нейният нов статут? Защо стратегията не се предложи в комплект с NPAA, за да се види какво е новото, какво е преписаното, къде са сменени само числата?

В новия документ, който чака одобрението на депутатите, няма никаква индикация какви реални цели си поставяме - приемане в еди-коя си година, членство в еди-коя си година. Посочването на 2003 като година, в която преговорите трябва да приключат, не дава никаква яснота за останалите, по-големи цели. Има ли изобщо такива?

Дадени са например



насоки за промяна на Конституцията



с оглед участие на България в изборите за Европейски парламент, (а също и за премахване на конституционната забрана чужденци да придобиват земя), като работна група според графика трябва вече да се е произнесла. Какво дава основание да се смята, че България ще участва в тези избори? Ако вярваме на суровия реализъм на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген (за съжаление, принудени сме да му вярваме), в изборите за Европейски парламент през 2004 г. шансове да участват имат десет страни-кандидатки, сред които липсват България и Румъния. За сведение, следващите избори за Европейски парламент са през 2009 г.

Освен всичко друго анонимните чиновници от Външно са произвели измъчени, досадни за четене текстове. Те напомнят някогашните програми за годишни дейности на комсомолските дружества. В най-важната част на материала - как именно ще изпълним препоръките от доклада на Европейската комисия за досегашното ни развитие - буквално всяко изречение започва с думички като "Укрепване", "Повишаване", "Обезпечаване", "Гарантиране", "Подобряване". По-нататък всичко друго в текста е абстракция.

Явно със Стратегията Външно и кабинетът като цяло целят да си измият ръцете и да прехвърлят горещия картоф другаде - в парламента! Още една причина депутатите да се замислят какъв вариант на Стратегията да одобрят.

И още нещо. Покрай безпроблемните теми скрито-покрито са потънали и проблемните. Да вземем само суперпроблемната глава 21 - "Регионална политика и координация на структурните инструменти". Според европейски дипломати



състоянието на нещата у нас е трагично.



Текстовете обаче са редактирани така, че да се скрият проблемите (От кого? От депутатите, които трябва да приемат Стратегията?), формулировките са беззъби и абстрактни, звучат като "Засилване на подготовката за въвеждане на структурните политики". А за това, че страната няма минимална готовност да абсорбира огромните средства по регионалните фондове, не е написана нито думичка.

Освен всички недостатъци по формулировките се забелязва и отсъствие на някои важни теми. Основната е темата за специалната помощ, която ЕС ще окаже на България и Румъния с цел, от една страна, наваксване на изоставането, а от друга - смекчаване на шока от оставането във втората вълна. Такова решение бе взето от Европейския съвет в Гьотеборг, то бе потвърдено в Лакен. Никъде България не посочва каква именно помощ и в кои области би желала да получи. А става дума за огромни средства.

Но големият проблем е другаде. Образно казано, Стратегията предлага ускорено да бъде гласувано определено количество закони. Явно никой от авторите й не е разбрал смисъла на европейските доклади. Изоставането на България не е в преговорите, то е в икономическото й развитие,



тоест в нейното анти-развитие.



То е в липсата на виждане ще произвежда ли нещо тази държава, или само ще внасяме, ще решаваме ли въпросите на мизерията и заетостта, ще се превърнем ли в ново Косово, или е по-добре да емигрираме. Целият екип на преговорите начело с Меглена Кунева продължава да гледа на евроинтеграцията механично, като на отваряне и затваряне на глави, за което Брюксел кой знае защо все няма готовност, докато нашата администрация е приготвила чудно-хубави позишън-пейпърс по всички въпроси.

Любителският стил на евроинтеграторския екип на кабинета буди безпокойство, неговите импровизации са смущаващи. Дано обещаната от евроинтеграторите прозрачност на тяхната работа да помогне за един ефективен мониторинг от страна на медиите и неправителствения сектор. Защото безкритичното приемане на всякакви текстове, от които зависи бъдещето на България напомня за тази сцена от потъването на "Титаник", при която оркестърът свири валс, сякаш нищо не се случва.