|
При всяко разширяване обаче съюзът само нагаждаше, вместо да преустройва структурите си. Системата, която работеше добре при 6 членове и успя да се справи при 12, стигна почти до парализа при 15. Сега кандидатстват още 12 страни, дори 13, ако се прибави и Турция, която още не е започнала официални преговори.
Примерът с превода на всичките 11-те езици, с които работи сега Европейският парламент, е станал почти класически. Трупат се купища документи. Процесът на вземане на решение и всички останали процедури затрудняват дори самите еврочиновници. Системата е толкова тромава, че обикновено са нужни 2-3 години, за да мине един европейски закон през различните етапи, преди да се върне при националните правителства, за да бъде вграден в националното законодателство, което обикновено отнема още 2 години. А как ли ще функционира, когато страните-членки станат 25?
"Европа на нациите" или на "Съединени европейски щати"
През декември 2000 г. в Ница вече бе ясно, че разширяването няма да мине само с едно просто ревизиране на договорите, а изисква институционална реформа. И че преди да приеме нови членки, съюзът трябва да вземе съдбоносни решения за собственото си бъдеще.
В края на ноември същата година на френско-германската среща в Нант президентът Жак Ширак и канцлерът Герхард Шрьодер вече се бяха обявили за създаване на европейска конституция, която ще бъде важен етап в историческия процес на европейска интеграция. Те призоваха да бъдат уточнени функциите на законодателната и изпълнителната власт в ЕС и изтъкнаха необходимостта да бъдат разширени областите, в които решенията могат да се вземат с квалифицирано мнозинство. Лондон пък предложи двукамарен европарламент, който да защитава страните-членки от произвола на Брюксел.
В началото на май 2001 г. дойде шоковото изказване на Герхард Шрьодер за "съединени европейски щати". Той не намери много съмишленици. Париж и Лондон, двете най-големи сили в ЕС наред с Германия, зле прикриха раздразнението си. Само малките страни Белгия, Люксембург и Холандия плюс Испания приветстваха германското предложение за федерален тип структура на Евросъюза, облегната на централно правителство - Европейската комисия, контролирана от двукамарен парламент.
Франция, подобно на Великобритания, иска да остави повече правомощия в ръцете на отделните държави-членки и да ограничи властта на Комисията и Европарламента. Но за разлика от Лондон и Рим е против безконтролното разширяване на европейските пазари, особено енергийния и трудовия.
И накрая - само преди седмица британският външен министър Джак Стро предложи от Хага на колегите си да се откажат от ротационното председателство и да отнемат правото на Комисията в Брюксел да определя дневния ред в Европа. Според него страните-членки трябва да излъчат нов изпълнителен орган, който да поеме функциите на колективен председател на ЕС, както и част от прерогативите на Европейската комисия.
Решенията да се вземат открито
Тази дисхармония в оркестъра, в който са доста желаещите да свирят първа цигулка, доведе до създаването на Конвента, който трябва да разреши два възлови проблема - за целите на ЕС и за отношенията между различните равнища на властта. Конвентът е консултативен орган. Нарича се така, защото ще пише нова конвенция (споразумение) за принципите на съюза. Някои са склонни да виждат този основополагащ документ като Конституция на Европа, чийто преамбюл да бъде приетата вече в Ница Харта за правата на европееца.
Задачата на Конвента е през следващите месеци да разработи подробно принципите и механизмите за функциониране на ЕС в разширен състав. Става въпрос за процеси, които ще доведат до решителни институционални реформи, правещи бъдещия съюз управляем и политически ефективен.
Според инициаторите Европейският съюз трябва да слезе по-близо до гражданите си, за да стане дееспособен след предстоящото му разширяване с 10 нови държави.
"Наистина Конвентът няма да е независим от националните правителства, защото в него ще заседават политици, членове на парламентите, личности, които представляват политически позиции", подчерта тези дни председателят на Европейската комисия Романо Проди. Но все пак решенията за бъдещето на Европа ще се вземат открито, а не "на нощни срещи при затворени врати", каза той.
Прозрачността е в основата и на идеята за изграждането на Форум, който да разшири още повече дебата и да привлече в него гражданското общество - социалните партньори, деловите среди, неправителствените организации и академичните кръгове.
Председателят на Конвента Валери Жискар д'Естен предвижда 3 фази в работата на новата институция: събиране на информация и формулиране на междинни позиции до края на това лято, дискусия в рамките на институцията до края на 2002 г. и следващата година, когато трябва да се обобщи и редактира "окончателният документ".
Разногласията започнаха
Още преди Конвентът да заработи, между партньорите от ЕС се появиха сериозни недоразумения за състава и финансирането му. В центъра бе искането на Жискар д'Естен заплатата му да бъде равна на заплатата на председателя на ЕК - 17 000 евро (почти 15 000 долара), свободни от данъци, плюс поемане на всички разходи, луксозно обзаведено жилище в Брюксел, офиси и 12 помощници. Съветът на ЕС на равнище посланици сложи край на този спор с решението, че председателят на Конвента няма да получава заплата, но разходите му ще бъдат поети от бюджета на ЕС. В крайна сметка на Конвента бяха отпуснати 10 милиона евро или по-малко от 1/3 от поисканите 35 милиона.
Няколко дни преди началото на работата на новата институция председателят й Жискар д'Естен посочи, че ще предложи "учредителен договор", който да служи като основен документ на ЕС за следващите 20-25 години. "Думата конституция се харесва на едни държави, но на други не, например на Великобритания", изтъкна той. "Затова смятаме да предложим един основен документ, който сега ще нарека учредителен договор". По думите му този документ ще прилича на конституция, но ще е положителен компромис, предложение за цяла Европа.
Все още не е ясно каква тежест ще имат препоръките на Конвента и в каква степен решенията му ще бъдат възприети от националните правителства. В крайна сметка всяка промяна в договорите на съюза трябва да се уговаря между страните-членки, като за пазарлъците е отредена цялата 2004 г.
Според наблюдатели има риск между Конвента, Форума и междуправителствената конференция да се разгори тежка битка по юридическите подробности около по-големите пълномощия на Европарламента и Европейската комисия за сметка на правата на националните правителства.
|