|
Визитка: Жак Делор без съмнение е един от най-великите политици от втората половина на XX век. Неговите десет години начело на Европейската комисия (1985-1995 г.) бележат най-голямото вътрешно развитие на Евросъюза, началото на много проекти, сред които разширяването на изток, и еврото. Сега, на 76 години, Делор ръководи създадения от него институт "Нова Европа". Без да е учил в университети, Делор много бързо изгражда огромен интелектуален авторитет и днес е почетен доктор на 24 висши учебни заведения.
------
- Господин Делор, вие имате специфичен поглед за разширяването на ЕС.
- Разширяването не трябва да бъде разглеждано просто като необходимост, родена от падането на комунизма. То трябва да бъде разгледано като начин Европа да бъде наново основана. Казвал съм го от падането на Берлинската стена. Аз пледирам от няколко години, напразно, да започнем дебат със страните-кандидатки, за това, какви могат да бъдат разумните цели на Голяма Европа. На Запад моето предложение не получава подкрепа, докато във вашите страни се шири мнението - Жак Делор е натикан в миша дупка, защото той иска създаването на Европа с две скорости, той иска да се намалят амбициите на Голяма Европа. Не, не става дума за намаляване на амбициите за крайната цел, става дума да си предложим цели, които са изпълними, и които да позволят историците към 2020 година да кажат "Голяма Европа успя", при това по един категоричен начин от гледна точка на историята. Ето начина, по който се отнасям към разширяването, което няма нищо общо с предишните разширявания.
- Обаче вие се застъпихте за политическо решение за интегрирането на Източна Германия и на бившата ГДР не й се наложи да следва същия път като страните-кандидатки, да изпълнява критерии...
- Да, точно така, и поради една законна причина. Договорът за Общия пазар от 1957 г. имаше специален раздел, в който се посочва, че източните провинции са потенциален член на Европейския съюз, така че трябваше само да се облегна на историята. Страните, които сега са кандидатки, са дълбоко европейски. София, Букурещ, Варшава, Прага, Будапеща - това е Европа, исторически погледнато. Не е там въпросът. Може би си спомняте, Франсоа Митеран се опита да направи жест към вас. Той предложи в новогодишното си обръщение към французите на 1 януари 1990 г. да се създаде бързо една конфедерация. Аз го подкрепих. За съжаление, тази идея беше зле подготвена, появиха се препятствия, даже сред страните-кандидатки, които се опасяваха от тази идея, която държеше настрана САЩ, но включваше Русия.
Аз поднових тази идея. През 1992 г. се опитах да я прокарам пред държавните и правителствени ръководители на страните-членки в Брюксел, без успех. Аз казах, че адаптирането на страните от Централна и Източна Европа към сегашните правила на Европа с икономическа доминанта ще изиска значително време. Но нека междувременно създадем една конфедерация, която ще позволи на страните-кандидатки да седнат около същата маса като страните-членки - тогава бях казал два пъти в годината на ниво държавни и правителствени ръководители и четири пъти годишно на ниво външни министри - и да дебатираме заедно за големите проблеми на бъдещето на Европа. Не става въпрос да обсъждаме дали българското селско стопанство е достатъчно реформирано, за да бъде интегрирано в Европа, но щяхте да имате чувството, че сте част от семейството. Вместо предложения на някои шефове на правителства, които ви обещаваха, че ще влезете в Европейския съюз през 2000 година, през 2002 и т.н. Всичко това не беше възможно. А трябваше да се отделят политическото послание и политическото решение от чисто икономическия и правния аспект. За съжаление, не ме послушаха, и започнахме с икономиката, до известна степен както започнахме ние през 1945 г. Това ще бъде изключително трудно за вас, ще трябва време.
Следователно аз съжалявам, че не успяхме да прокараме посланието и да създадем едно голямо европейско семейство. Сега ми казват: ами че ние вече сме го направили, на всяко заседание на Европейския съвет държавните и правителствени ръководители на страните-кандидатки присъстват. Но не е същото, не съвсем същото. И затова мисля, че тогавашната идея беше добра.
- Бях в Лакен, където наблюдавах участието на нашия премиер. Той имаше четири минути по време на обяда, за да изрази чувствата на българите, които сме разочаровани, защото има ново разделение защото има 10 страни-кандидатки, които имат шансове да станат членки на ЕС през 2004 г., и има България и Румъния, чиито перспективи са неясни...
- Ами виждате ли, скъпи господине, ако моето предложение беше прието, нямаше да има нито сред българите, нито сред румънците това чувство, нито това раздразнение сред поляците или при други, защото щяхте вече да сте в семейството и заедно щяхме да обсъждаме големите политически параметри, заедно щяхме да обсъждаме бъдещето. Нямаше да има нужда да се създава нова институция. Европейската комисия щеше да осигури секретариата и подготовката на тези срещи. Но духът щеше да е различен. Така че съжалявам, че на тази идея не беше даден живот още през 1992-1993 г.
- Но възможно ли е едновременно да се направи нещо голямо, като декларацията от Лакен, и в същото време същите тези европейски лидери да не се разберат за нещо банално, като седалищата на новите европейски агенции?
- Никой не е съвършен. Ако са успели да се споразумеят за тази декларация, това, че лошите им инстинкти не са им позволили да се разберат за разпределението на европейските агенции - за това на историята не й пука (смее се). Важното е да напредват, да имат компас, да имат компас, който показва еднакво, пък трябва и да си отпуснат нервите, да си покажат рогата... И при децата е така, след като са били послушни в продължение на 3 часа на едно семейно тържество, трябва му половин час, за да се налудува, да се освободи. Това е животът. И ние всички сме едни големи деца.