Преди година Барак Обама предизвика възторга на американците от целия политически спектър. Когато той влезе в офиса на "Вашингтон пост" и започна да говори, репортерите направо го зяпнаха. Когато той умуваше какво куче да купи на дъщерите си, светът спираше дъха си, сякаш това незначително лично решение има глобална значимост.

Преди година Обама бе златното дете на американската политика. Днес обаче, когато неговият ореол избледнява и рейтингът му пада, той е в центъра на буря от антиинституционален негативизъм, който застрашава идеята за ефективно и последователно управление. Нетърпеливи за промени и песимисти за дългосрочните си икономически перспективи, гласоподавателите не крият недоволството от консерваторите и либералите.

В опита да се справи с финансовия колапс от 2008 г. Обама разгневи консерваторите заради готовността си да увеличи националния дълг само и само икономиката да се задвижи. В същото време неговите последователи се гневяха от явната му умереност и настояваха за по-радикална здравна реформа, повече държавна намеса в банките и повече пари по програми за създаване на работни места. Част от електората му смята, че той е направил твърде много. Друга част обаче възразява, че свършеното от него е твърде малко. По средата, почти без право на грешки, се намира Барак Обама - човекът, направил кариера със стремеж към съгласие.

В началото на втората година от управлението си президентът ще трябва да се справя с нова политическа реалност. Коалицията на интересите от 2008 г., която му осигури убедителна победа, вече е сериозно разклатена. Затова Обама трябва да начертае нова и по-прецизна стратегия за изборите през 2012 г. Той ще трябва да наложи напористо програми за създаването на нови работни места, особено в опустошения индустриален Среден запад. Ще трябва правилно да използва парите, за да изправи на крака намиращите се пред банкрут от Ню Йорк до Калифорния и Хаваите, за да предотврати фалита на жизненоважни обществени сектори. Ще трябва и да намери и начин да убеди американците да приемат универсално здравеопазване, както и да извърши други социални реформи.

През 2008 г. Обама напомняше Джон Кенеди - харизматичния млад мъж, който накара хората да се чувстват добре, макар че в някои специфични области политиката му бе неопределена. През 2010 г. обаче той ще трябва да стане като Франклин Рузвелт. Когато през 1929 г. финансовата система се срина, Хърбърт Хувър започваше своя мандат. Годините на президентството му се запомниха със скок на безработицата и рязко спадане на жизнения стандарт. При избирането на Рузвелт за президент крахът на Уолстрийт неумолимо бе свързан с Хувър. Това позволи на Рузвелт да наложи нова политика за възстановяването на страната, въпреки че високата безработица и ширещата се бедност останаха постоянни при управлението му.

Сега финансовият колапс удари страната в края на управлението на Джордж Буш. Обама влезе в Белия дом, когато се задаваше гигантската вълна на безработицата. Беше неизбежно както нарастването на безработицата през първите месеци от президентството му, така и изпаряването на почти тоталната доброжелателност към него. Той ще бъде възприеман като лидера, свързан с настоящата икономическа криза.

Тъй като Обама се е доказал като майстор на контраударите, което изпитаха върху себе си Хилари Клинтън и Джон Маккейн, вероятно през втората година от мандата си той отново ще се върне към това свое качество. Тези дни избирателите в Масачузетс избраха републиканец за сенатор, което лишава демократите от възможността да парират обструкциите на републиканците. Въпреки това демократите все още имат значително мнозинство в Сената.

За да постигне консенсус, миналата година Обама извървя не само цялата, но и допълнителна част от отредения му път. Това обаче не даде резултат. Републиканците са си направили сметката, че политическият им интерес изисква да заложат на партийното противоборство, което ще доведе администрацията му до задънена улица по широк кръг от въпроси като примерно здравната реформа.

Ето защо Обама няма какво да загуби, ако се държи повече като партиен лидер. Макар и със закъснение, администрацията му започна да атакува републиканците, че странят от конструктивни преговори по здравната реформа, да се държи по-гневно по банковата реформа и изплащането на бонуси на банкерите. В Масачузетс демократите хвърлиха много усилия да покажат, че мнозинството им е от решаващо значение за дългосрочните и мащабни реформи. Обама, който досега се е обявявал за обединител и изцелител, е принуден от обстоятелствата да действа повече като партиен лидер. Накратко, той ще е принуден да действа политически като Франклин Рузвелт.

През втората година администрацията му ще трябва да наблегне на ремонта на здравеопазването въпреки загубата в Масачузетс. Впрочем, за да съхрани доверието към себе си, тя няма друг изход. Ще трябва да наблегне и върху реформата на банковите регулативни структури, ще настоява за по-високи данъци за богатите американци и вероятно за наказателни данъци върху бонусите на банковите управи, ще се наложи и да артикулира необходимостта от нов федерален пакет за стимулиране на икономиката. Администрацията му ще прави това с предположението, че обществото ще приеме големия държавен дефицит, ако по този начин бъдат бързо създавани работни места. Това ще позволи безработицата да падне доста под 10-процентното ниво.

Ще успее ли? Ако се отчете дълбочината на икономическата криза и произтичащият от това гняв на избирателите, успехът не е гарантиран. Но ако не направи опит, президентът рискува да бъде фатално смачкан през втората година. Обама, който умее да отвръща на удара и винаги в офиса си има снимка на Мохамед Али, е твърде як, жилав и пъргав, за да се даде без бой.