Годишно по пътищата на страната биват засичани по 10 000 души, които шофират с над 1.2 промила алкохол в кръвта. Като се знае колко други са пропуснати или са си платили на катаджиите, вероятно тази цифра ще набъбне многократно. Това означава, че всеки ден стотици и дори хиляди потенциални убийци подкарват колите си в пияно състояние.

Затова още през далечната 1982 г. в Наказателния кодекс е записана специална разпоредба, която предвижда затвор за хора, които шофират, след като са пили. На този фон прозвуча доста шокиращо идеята на главния прокурор Борис Велчев първо този текст да отпадне от НК. И шофьорите, заловени да карат с над 1.2 промила алкохол в кръвта или при повторно прегрешение с над 0.5 промила, директно да бъдат глобявани. Идеята е



прокуратурата да бъде разтоварена от огромния обем



работа по такива дела, които и бездруго не се наказват, когато се внесе обвинителен акт срещу тях. А прокуратурата ще има повече сили и време за борба с организираната престъпност.

Главният прокурор безспорно е прав, че в сегашния НК има много разпоредби за деяния, които могат да бъдат декриминализирани. И както той изтъкна, в последните 20 години на прехода всички правителства се опитват да решават проблемите на държавата чрез наказателната репресия. Вярно, че немалка част от деянията в НК спокойно могат да се санкционират от контролните органи с административни наказания.

Но пияните шофьори не могат да бъдат прибавяни в тази категория. Защото няма цивилизована страна в Европа, която да не предвижда наказателна отговорност за шофиране в пияно състояние. Нещо повече. Има страни, в които този праг е по-малък - например в Швеция се предвижда затвор за над 1 промил. Затова е доста смело точно България, където има толкова много жертви на пътя, да се отказва от този подход.

И то с аргумент, че една трета от обвинителните актове на прокуратурата са точно за шофиране в пияно състояние, но малък процент влизат в затвора. Едва ли не си струва заради наложени глоби с тях да се занимава цялата държавна машина.

Последните години действително бяха белязани от много и твърде противоречиви съдебни решения в случаите, при които лица са управлявали автомобилите си с алкохол над нормата. Макар че на пръв поглед чл. 343 "б" от Наказателния кодекс (НК) изглежда пределно ясен. В него пише, че който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Това би трябвало да означава, че ако установеното с дрегер количество алкохол бъде доказано и с кръвна проба, виновният трябва да бъде осъден. Години наред в много съдилища наказателната отговорност се заменяше с административно наказание въз основа на чл.78 "а" от НК. Става дума най-вече в случаите, когато някой е хванат да шофира за първи път с концентрация над 1.2 промила. По този начин съответният нарушител се разминаваше с глоба, а съдебното му досие и свидетелството му за съдимост оставаха чисти.

Тази практика продължи и след 2005 г., когато в чл. 78 "а" изрично бе посочено, че замяната на наказателна с административна отговорност не се прилага, ако съответното престъпление е извършено в "пияно състояние". Въпреки това не малко съдилища продължиха тази практика. Често пъти - по предложение на прокуратурата. Прокурори и съдии преценяваха, че алкохолът в кръвта е част от престъпния състав, а не допълнително, квалифициращо обстоятелство. Други магистрати не приемаха тълкуванието и внасяха обвинителни актове с искане за наказание затвор, макар и условно.

Затова



се наложи и Върховният касационен съд да уеднакви съдебната практика



с тълкувателно решение, в което посочи, че при употреба на алкохол над 1.2 промила не може да има замяна на наказателна с административна отговорност.

Необходимо е да се знае, че Наказателният кодекс предвижда и друга възможност за наказателна отговорност при шофиране след употреба на алкохол. В България е забранено да се управлява автомобил с над 0.5 промила алкохол в кръвта. В Закона за движение по пътищата е предвидена административна глоба и отнемане на книжката за определен период от време, ако някой е хванат да кара колата си с 0.5 до 1.2 на сто промила алкохол включително.

НК обаче предвижда едно изключение - в чл. 343 "б", ал. 2. Ако дадено лице веднъж е осъдено, че кара с над 1.2 промила, и бъде хванато повторно с над 0.5 промила - например с 0.7 промила, то подлежи на наказателно преследване и на осъдителна присъда. Нещо повече. Този текст от НК предвижда не до 1 година, а до 2 години затвор.



Сега се предлага и това да отпадне



Изобщо сигналът с идеята за отмяната на тези текстове от НК е лош. Особено на фона на противоречивите послания в държавата. Защото изпълнителната и законодателната власт предлагат дори т.нар. нулева толерантност за онези, които управляват автомобили след употреба на алкохол. Дори циркулира идеята да има глоба и за 0.1 промила. Не е добре и на фона на цитираното тълкувателно решение на ВКС. Който и каквото и да говори, въпросните разпоредби в НК имат превантивна роля. И повечето хора, които вече веднъж са били осъдени по него, със сигурност се замислят дали пак да пият и карат. Както и защото, ако го направят в изпитателния срок при условно осъждане, ще влязат ефективно в затвора.

И тук прокуратурата изобщо не трябва да бяга от своите задължения. Иначе пияните може да минат и да почерпят държавното обвинение и после - давай пълна газ. После ще има само глоба.