Двама души, два политически динозавъра на прехода станаха неспокойни тия дни. Бившият премиер Иван Костов захвана да пише алтернативен антикризисен план. Настоящият президент пък сбира експертния потенциал на държавата да мисли над стратегия за развитие на България до 2020 г., която да я извади от икономическата, социална и духовна безпътица. На какво да отдадем тази активност, и то тъкмо в периода на зимна летаргия?

"Кризите са ми по специалността. От онези съм, които вместо да бягат, се чувстват привлечени от торнадото", изригна след дълго умълчаване Костов преди година. Тогава се задаваха избори, във въздуха се носеше миризма на власт, вихрушката на световния финансов крах засмука и българската икономика, ДСБ бавно гаснеше в опозиция... Ситуацията бе подчертано крисизна. Какво обаче вдъхновява Командира за действия днес, седем месеца след сбъдването на молитвите му? Вярно, сините не станаха официален коалиционен партньор на ГЕРБ, но реално са в управлението. Точно толкова, колкото да им остане възможност за измъкване през аварийния изход при провал.



За кого пише антикризисния си план Костов?



Едва ли е за благото на формалните управляващи. Иначе защо ще го огласява публично? Достатъчно е да бутне тихомълком черновата на правителствените експерти, за да им спаси реномето. А лаврите да обере под друга форма. Специалистът по кризи очевидно иска да бъде забелязан. И да спечели политически дивиденти от слабостта на управляващите. Пресметливите политически хищници от неговата порода отрано надушват паниката и неувереността на жертвата. С безпогрешния си нюх за разгадаването на сложни математически алгоритми, Костов навярно предчувства първите повеи на управленска криза. Още преди няколко месеца бившият премиер предупреди, че кризата не е отминала и временното икономическо оживление по света е само илюзия. Че кривата на икономическия срив не е просто "V", а коварното "W" и вторият спад надолу предстои.

За да се хваща лично с писането на спасителен план, значи прогнозата му е на път да се сбъдне. Значи и друго - че предугажда неспособността на това правителство да се справи и не желае да носи солидарна отговорност за провала. Изглежда, Костов не е загърбил напълно надеждата да влезе повторно в образа на "спасителят в кризата". Политиците имат склонността да се привързват към успеха си и съпътствалите го обстоятелства. Всеки лелее да гледа повторно филма на своя триумф. Затова всеки път, щом се разклати държавата, бившият премиер се оживява като в навечерието на 1997 г.



Първанов е лявата страна на същата амбиция



По върховете на политиката оцелява от 20 години и по всичко личи, че не желае да слиза оттам. До сдаването на втория мандат му остава година. Време е да се захване със сглобяването на личния си Ноев ковчег. Досега подготовката на спасителна лодка се изразяваше в академични турнета из университетите на България, по време на които сипеше обилно критики срещу властта и флиртуваше със студентите, като влизаше в равнопоставен диалог с тях. Старателно прикритата му цел е да набере привърженици на идеята за ново, условно ляво гражданско движение под неговия патронаж. А нескритата - да поизлъска посърналия си ляв профил и да се представи като единствена алтернатива на сегашното управление. Сиреч прави заявка за участие във властта, но под други форми.

От тази седмица пристъпва към идейния градеж на предприятието. Днес президентът сбира политици, икономисти, експерти от всички сфери на обществения живот, за да умуват над национална стратегия за развитието на страната до 2020 г. Начинанието е белязано от непреодолимата слабост на БСП да предлага многотомни тезисни документи за периоди, не по-къси от 20 години. Сигурно и досега по рафтовете на "Позитано" 20



събират прах програмите за развитие



на българската култура до 2025 г. и докладите за дейността и функционирането на БСП до 2030 г., приети на N-тия конгрес на социалистическата партия.

Малко вероятно е от срещата да произлезе фундаментален интелектуален продукт, който да зададе посока на ошашавената от експерименти нация. Първанов обаче едва ли ще пропусне случая да вгради умозаключенията от форума в бъдещата политическа платформа на новия ляв проект. Така например идеята за отмяна на плоския данък и връщане към прогресивно облагане, залегнала в последния поръчан от президента антикризисен доклад и обругана от финансовия министър Дянков, спокойно може да послужи за крайъгълен камък на новата лява икономическа доктрина. Хем ще придаде автентичност на проекта.

Политическият опит на Първанов сигурно му подсказва, че дестабилизацията на управлението е неизбежна - заради радикалните реформи без упойка най-вече в здравеопазването и пенсионната сфера, заради растящата безработица и общата задлъжнялост. Дава си сметка също, че насипното състояние на БСП в момента благоприятства ликвидацията й и сътворяването на нещо ново.

И после - къде по-удобно е да ползваш височайшия държавен пост, за да свикаш интелектуалния авангард на нацията да ти даде акъл, отколкото да просиш съдействието му, когато вече не си на власт.