Изцяло новият закон, който вече бе приет на второ четене, промени сериозно редът и управлението на Българската армия. |
За първи път в историята на армията ни се въвежда длъжност постоянен секретар на отбраната. Той ще е с ранг на най-висш държавен служител в МО и ще е равен по ранг с началника на отбраната, който е най-старшият офицер с висше военно звание и пряк началник на всички военнослужещи. И двамата ще подпомагат министъра на отбраната. Постоянният секретар - функциите му по формулиране и изпълнение на отбранителната политика и управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси за нейното изпълнение. Началникът на отбраната - при изготвяне и изпълнение на отбранителната политика и използване на въоръжените сили. И двамата са с мандат от 4 години.
Постоянният секретар се назначава от министъра на отбраната,
а началникът на отбраната - от президента по предложение на Министерския съвет, но е пряко подчинен на министъра. Отпадна текстът, че началникът на отбраната е подчинен на президента при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Между двете четения от опозицията настояваха да бъдат вкарани текстове, които да дават на президента пряко да ръководи началника на отбраната. Това обаче бе отхвърлено и от комисията по отбрана, и от НС с аргумент, че се създава двойно подчинение на военен №1. Според специалисти от МО това е било оправдано, когато генералът е бил ръководител на една самостоятелна институция, каквато бе Генералният щаб. Сега Щабът на отбраната е неразделна част от МО. Това е все едно главнокомандващият да е шеф на някаква дирекция, шегуват се от "Дякон Игнатий 3". Началникът на отбраната на практика ще осигурява изпълнението на правомощията от президента чрез министъра на отбраната и Министерския съвет. Според вносителите на закона е немислимо да се смята, че началникът на отбраната може да прави някакви отделни предложения до президента, и да съществува управленска верига, която да изключва Министерския съвет.
Очаква се още на този Гергьовден президентството да реагира на унижението, което управляващите приложиха на Първанов. Тогава ще трябва да се предлагат новите длъжности и назначаването на нови генерали и висши офицери. Досега се отделяше голямо внимание дали решението на президентството ще е положително или не. Това правителство
няма специално отношение към главнокомандващия,
а разчита единствено на това той да упражни административната си функция - да издаде указ за назначаването на даден генерал.
Законът вменява голяма роля и на секретаря на отбраната, който ще ръководи цивилната експертиза в рамките на МО. Особеното в интегрираното Министерство на отбраната е, че цивилната и военната експертиза работят в екип. За да има такава екипност, постоянният секретар и началникът на отбраната имат изрично изписани самостоятелни правомощия в закона, но всеки от тях ще има правомощия, които са съвместни, и се носи съвместна отговорност съгласно Устройствения правилник на министерството, който предстои да бъде приет от Министерския съвет. Освен тези задължения, които са изписани в закона, и началникът на отбраната, и постоянният секретар ще изпълняват и задължения, произтичащи от Устройствения правилник.
Щабът на отбраната е под №1 в структурата на МО. Освен това ведомството включва обща и специализирана администрация. По влезлия в сила от 12 май 2009 г. закон, който ликвидира Генералния щаб и започна създаването на интегрирано МО, Щабът на отбраната е част от централната администрация.
Това е основна част от промените в управление на министерството и армията. Другата е опростяването на структурата му, която се състои от посочените три елемента. Народното събрание регламентира, че на пряко подчинение на министъра на отбраната са службите "Военна информация" и "Военна полиция", военните академии и висшите военни училища, ВМА, Националната гвардейска част, НВИМ и други структури, създадени със закон или с акт на Министерския съвет. Някои от тези структури като двете служби, академиите и училищата, в момента са в състава на МО.
По действащия закон министерството включва и Българската армия - тя е национална военна институция, основа на българските въоръжени сили. Армията се състои от Съвместно оперативно командване (СОК), три вида въоръжени сили, за които е уточнено, че са Сухопътни войски, ВВС и ВМС, и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване.
В плана за развитие на въоръжените сили, който предстои да се разработи и приеме, ще бъдат определени организационната структура, органите за управление, подчинеността, числеността, дислокацията, въоръжението, техниката и материалните средства на СОК, видовете въоръжени сили и формированията за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване от състава на Българската армия, както и на резерва на въоръжените сили. В променените текстове на закона се уточнява само, че видовете въоръжени сили се ръководят от началници, които се подпомагат от заместници и щабове.
На второ четене депутатите отново отрязаха искането на депутата от БСП Румен Петков да бъде създадено Военновъздушно училище в Долна Митрополия. По време на изборите Петков обеща на плевенчани да направи училището, а промените бяха вкарани от бившия военен министър Николай Цонев в стария закон. Старото ръководство на отбраната даде на приятеля на Петков Богдан Николов и на неговата Федерация по мотоциклетизъм част от пистата на летището в Долна Митрополия.
Пределната възраст за военна служба за кадровите войниците се намалява от 49 на 45 години, на генерал-майорите - от 60 на 58, и на генерал-лейтенантите - от 60 на 59. Освен това обезщетенията на военните при пенсиониране вече ще се изплащат разсрочено. Сега при пенсиониране военният взима накуп до 20 заплати. Тези близо 20 000 лв. вече ще бъдат давани на вноски.
Инвестиционните разходи по всеки един проект за модернизация
на армията на стойност над 100 млн. лв. ще се одобряват от парламента. Проектите на стойност между 50 и 100 млн. лв. ще бъдат одобрявани от правителството, а министърът на отбраната ще може да одобрява проекти на стойност до 50 млн. лв.
Военнослужещите и цивилните в системата на отбраната ще декларират частния си интерес, който има връзка с функциите на структурата или военното формирование, в което те изпълняват служебните си задължения. С промените се въвеждат ограничения за прием на дарения, подаръци, други облаги и услуги, които ще важат и за свързани със служителите лица. Въвежда се забрана за военнослужещите за участие в търговски дружества, в които министърът осъществява правата на държавата. Приема се, че търговските дейности са нетипични за военната професия.
Предвидените изменения ограничават възможността военни и цивилни служители да сключват трудови или други договори с търговски дружества и кооперации, с които са осъществявали в последната година от работата си в системата на МО контролни или ръководни функции, или са сключвали договори. Забраната ще важи в продължение на три години след напускане на системата на отбраната. Забрана за същия срок се въвежда и за лица, които през последната си година в системата на МО са участвали в провеждането на процедури за обществени поръчки или такива, свързани с усвояване на средства от Европейския съюз.