Това, което у нас се пази като срамна тайна за еврофондовете, бе изказано на глас от шефа на Генерална дирекция "Регионална политика" в ЕК Дирк Анер. Новата власт има сериозен проблем с усвояването на европарите и върви по пътя на предшествениците си. И предишният екип ни заливаше с оптимизъм колко добре се справяме, докато ЕК повтаряше като мантра три неща - нямате обучени професионалисти, не сте прозрачни и не сте ефективни. Сега ни казаха същото, но малко по-дипломатично. В писмото на Дирк Анер има дори нещо повече - той предупреждава премиера, че му куца координационното звено в Министерския съвет, и препоръчва да се засили административният му капацитет. Зад тази на пръв поглед скучна забележка се крие изостреното внимание на Брюксел за процесите в България през последните шест месеца.

Вместо да се използват като антикризисен ресурс,



еврофондовете бяха захвърлени във "временния фризер"



на властта. Дълго време премиерът не можа да назначи шеф на координиращото звено, защото добрите специалисти му отказваха подред, а Юлиана Николова трябваше да закрива консултантската си фирма по еврофондовете. След това министрите решиха да правят ревизии в оперативните програми и така блокираха почти всички процеси в тях. Спрените плащания по проектите провалиха част от тях и отказаха нови участници в процеса. Управлението и координацията с нищо не бяха подобрени. Част от хората в еврозвената напуснаха или бяха принудени да напуснат, но добри специалисти на този пазар все по-трудно се намират.

Тази предизвестена криза в мениджмънта на оперативните програми се притури към финансовата и икономическата криза в страната, която допълнително утежни положението на бенефициентите. Днес равносметката е тревожна. Много сериозно ударени от двойната криза са както общините, така и бизнесът и неправителствените организации. Малките консултантски фирми за писане на проекти затварят врати. Проблем имат и големите компании, които се явяват посредници в процеса. 830 консултантски фирми действаха миналата година, стотина от тях са по-мощните.

"Досега всяка година сме увеличавали клиентите си с 40%, докато през м.г. имаме спад, а за т.г. не очаквам да имаме повече от 5 проекта по европрограми, при положение че на година сме правили до 40", обясни Петър Стоянов, шеф на Института за управление на програми и проекти. Според него основната причина за това е, че бизнесът се оттегля. "По света и в ЕС се наливат средства в икономиката с цел подобряване конкурентоспособността, а у нас държавата изтегля средства от бизнеса", допълва Стоянов, който е председател и на асоциацията на микропредприятията. Само по оперативна програма "Конкурентоспособност" през октомври



120 фирми се отказали от вече спечелени проекти



Някои дори са с одобрен грант за един милион лева. Това е тенденция при бизнеса, като ответна реакция на държавата, която се стреми да усложни процеса, а не да подпомогне фирмите, обясняват консултантите.

Самата оперативна програма "Конкурентоспособност" стартира зле. По времето на тройната коалиция искаха между 50 и 80% съфинансиране за малки и средни фирми. За 20% от стойността на проекта еврофинансиране никой няма да седне да прави проекти и да се занимава с цялата тази бюрокрация. След това съфинансирането им падна до по-поносими нива - 35-50%. Заради цялото това бавене и ослушване минаха почти 2 г. и бизнесът, който имаше нужда от технологично обновяване или други подобрения, намери начин да ги финансира по друг начин. Бизнесмените се отказват и заради неравните правила, налагани от държавата. Ако те не спазват условията по програмите или се констатира некачествено изпълнение на проекта, държавата им реже от парите. Когато обаче тя им забави плащанията, няма реципрочност на отговорността. Бизнесът има горчив опит с орязани 20% от парите по проектите още по програма ФАР.

Друг проблем с малките фирми е нуждата от банкова гаранция. С напредването на кризата банките все по-трудно дават такива гаранции, а и малките фирми нямат собственост и активи, които да заложат. "Факторът време, пълната бюрократизация и корупцията по високите етажи водят до отказ на бизнеса от европарите", обобщава причините Петър Стоянов.

Негов колега разказва за други проблеми с оперативна програма "Конкурентоспособност". Потенциални клиенти искали да се възползват от една от мерките за иновативни предприятия, но не успели. Те разработили много добър софтуерен продукт за свързване на бъдещите частни каси с НЗОК. Искали чрез европрограмата да си финансират втората част от проекта - както в частта за софтуера, така и за хардуера. Оказало се, че собствениците на фирмата трябва да имат съответното компютърно образование, за да кандидатстват. Те обаче са завършили НАТФИЗ и са наели човек във фирмата си, който е разработил софтуера им.

Бизнесът започва да се отказва и от още една оперативна програма заради недомислия. "Развитие на човешките ресурси" дава възможност за обучения на трайно безработни, като те се заплащат с пари от ЕС, а след това се покриват и осигурителните им вноски като бонус в продължение на година. Работодателят е длъжен да ги наеме за година след обучението. Законът обаче не е предвидил друго освен работодателят да стане изцяло зависим от работника си в случая. Докато трае обучението, задължение за работника е да не отсъства повече от 20% от учебните часове. В противен случай парите за цялото му обучение се връщат обратно. Около 600 лв. излиза обучението на един безработен. Дори да се разболее, това не се признава за уважителна причина, защото изискванията на програмата са категорични. Същото е и по време на работа. Трайно безработни са хора от малцинствата и те често си тръгват преждевременно, без някой да може да ги възпре, обясняват консултанти. Работодателят има право да ги осъди да му възстановят парите, които е изгубил заради немарливото отношение на служителя си, но това става след години съдебни дела.

Обученията по оперативната програма се правят с ваучери, които следват работника. И те обаче създават проблем за организацията, заела се с тази дейност. Ваучерите са ценни книги и ако трябва да се спази законът,



те трябва да се съхраняват при специални условия



за защита, а това означава солидна инвестиция.

Друг консултант разказва, че има проблем и с обученията по чужди езици по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Сега една малка фирма не може да кандидатства и да организира такова обучение, защото изискването е в групата да има не по-малко от 20 обучаващи се и нивото да е само едно. След като приключи първо ниво и се отчете, едва тогава могат да кандидатстват за следващо ниво. Това доста усложнява нещата, още повече че при отсъствия работодателят връща парите за обучението. А курсовете се провеждат в извънработно време. Всичко това обезсмисля кандидатстването, твърдят консултанти.

Програмата, към която естествено има най-голям интерес, е за развитие на селските райони. Там възможностите за подготовка на проекти са най-големи - от инфраструктура до културен туризъм. За някои от мерките обаче с месеци не се свикват комисии. Мярката за възобновяеми източници за собствени нужди например е затворена още през май м.г., но и до началото на януари не беше свикана комисия за оценка на проектите, разказват консултанти. Срокът е бил тримесечен. "Мои клиенти искаха да им направят проект, така че един бивш магазин да се превърне в хотел в провинцията, но като разбраха колко време се чака, се отказаха", оплака се шеф на малка консултантска фирма в столицата. Само за да се кандидатства по такъв проект, предварително трябва да е осигурен теренът, върху който ще се строи или преустройва. След това се влагат пари в написването на проекта. Отделно се плаща на архитект и строителен инженер да направят работния проект (около 4000 лв.). Взели са разрешително за строеж и разрешително от РИОСВ. И след всички тези разходи се оказва, че



чакането не си струва



Консултанти и бенефициенти се оплакват, че в управляващите органи продължават да се държат доста формално с тях. Две седмици преди крайния срок за подаване на проектите те имат право да задават въпроси. "В 99% отговорът е: "Прочетете си указанията", оплакват се те. А указанията понякога са неясни и дори противоречиви.

Общините може би са най-потърпевши от буксуващите процедури с еврофондовете. Спрените плащания към тях ги направиха заложници на двойната криза и някои трудно връзват бюджетите си. Малките и средни общини вече няма как да плащат на консултанти за подготовка на нови проекти. А и изискването за 5% съфинансиране от общините окончателно ги отказа от надеждата за еврофондове. Правителството изглежда не се притеснява от лошите тенденции. Нито от цитираните в писмото на Анер две цифри - досега са разплатени проекти за 59 млн. евро, или 1.07% от всички европейски средства, предоставени на страната ни. А исканията към ЕК са да ни възстанови едва 43 млн. евро от тях, или едва 0.8% от всички средства. Това е срамната истина - усвояваме под 1% от еврофондовете.