За последните 10 г. разходите, които гражданите плащат от джоба си за здравеопазване, са нараснали с 402%, съобщи председателят на асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване Мими Виткова, цитирайки данни на НСИ. За сметка на това за същия период публичните разходи, плащани от данъци и вноски, са скочили само със 189 на сто.

През 1999 г. за лекарства, такси, кешови прегледи и всички непокрити от публичното здравеопазване услуги гражданите са платили 397 млн. лв., което е било 1.7% от брутния вътрешен продукт. През 2008 г. разходите са вече за 1.9 млрд. лв., или 3.1 на сто от БВП. За същата година публичните плащания са били 2.6 млрд. лв., или 4.1% от БВП. Така общо през по-миналата година у нас за здраве са платени 7.2 на сто от БВП. Средно за Европа този процент е 8, което е близо до нас. Проблемът е, че в ЕС средно 73% от тези разходи са публични, а у нас - едва 60 на сто, обясни Виткова. Според нея ръстът на частните разходи се дължи не на инфлация и не е ефект от свободния пазар, а е предизвикан от все по-намаляващото публично финансиране. Например цените на лекарствата се вдигат, но здравната каса продължава да плаща едно и също ниво, което води до повишение на разхода на гражданина, обясни тя.