Парламентът е изправен пред патова ситуация със закона за развитие на академичния състав. Законът вече бе одобрен на първо четене, но се оказва, че нито университетите, нито синдикатите са съгласни с принципните позиции в него. Няма консенсус и по предложените на второ четене поправки в закона. Това стана ясно след среща на синдиката за висше образование в КНСБ и председателя на съвета на ректорите проф. Борислав Борисов. И от синдиката, и от съвета на ректорите настояха да се промени философията на проекта. Това обаче противоречи на правилника на НС, според който промените между първо и второ четене на закона не трябва да нарушават залегналите в него принципи.

Основната ябълка на раздора този път се оказа заличаването на разликата между научно звание и академична длъжност. Новият законопроект говори за академични длъжности, а не за звания, тоест няма възможност да бъдеш доцент и професор, ако към момента не си нает да работиш в даден университет.

Според експерти новите текстове раждат абсурди. "По силата на новия проектозакон научното израстване попада изцяло в областта на трудовото законодателство. Доцентите и професорите ще са такива само докато работят в съответния университет и от момента на прекратяване на договора губят признанието за научна квалификация", обясни проф. Борисов. Той даде пример с ексминистъра на финансите Пламен Орешарски, който би следвало да престане да бъде доцент по време на министерстването си. Спорна е и липсата на общи критерии за заемането на длъжностите доцент и професор, които да важат за всички университети, както и задължителното изискване асистентите да са защитили докторска степен. "Ще можем да изчистим част от тези проблеми с промени в другия закон - за висшето образование, но за целта законът за академичния състав трябва да е максимално рамков", обясни Борисов.