Половината болници в страната вероятно ще престанат да съществуват до края на годината. 21 лечебни заведения изобщо не са успели да сключат договор със здравната каса за тази година и няма откъде да се финансират. Други 158 са сключили договори за средно 48% по-малко клинични пътеки, което поставя под въпрос оцеляването им. Без проблем за съществуването си остават 190 болници. Това сочат данните на здравната каса за почти приключилото договаряне за 2010 г. За капак се оказва, че широко обещаваното им преструктуриране в друг тип лечебници, което би им помогнало да се спасят, едва ли ще се случи.

Причината за орязаните договори е липсата на достатъчно лекари. За пръв път тази година НЗОК иска от болниците наличие на двама лекари със специалност на основен трудов договор за дадена клинична пътека.

Половината от 21 лечебни заведения, които изобщо нямат договор, са болници, обясниха от касата. Сред тях са лечебниците в Радомир, Трън, Рудозем, Годеч, Кула, Царево. Останалите са медицински центрове и поликлиники, които имат договори и за болнична помощ. Те няма да могат да работят по пътеки, но ще продължат да осъществяват доболнична помощ.

От касата обаче не успяха да кажат колко от 158-те лечебни заведения със силно редуцирана дейност са болници, нито колко от тях са общински и колко - частни. Болницата в Айтос например занапред ще работи по 31 пътеки вместо по досегашните 68. Тази в Средец - по 2 вместо по 25, в Полски Тръмбеш по 7 от досегашните 34, в Генерал Тошево по 4 от 27. Общо болниците с до 3 пътеки са 52. С толкова малко договори всички те няма как да се издържат и постепенно ще затворят. Така вероятно около 170 болници ще бъдат принудени да прекратят дейността си.

Досегашните им пътеки са орязани, защото не могат да осигурят качество и 24-часова медицинска помощ на пациентите си, обясниха за пореден път от здравното министерство. "Секат се сухи клони. Живите дръвчета се запазват", илюстрира ситуацията зам. здравният министър Валерий Митрев. Идеята беше подобни болници с редуцирана дейност да могат да работят по нови пътеки за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Това е по-евтино и в по-голяма степен отговаря на нуждите на сериозна част от контингента на тези болници. Досега касата не плащаше това лечение и затова често подобни болни се отчитаха като остри случаи. Касата подготвяше новите пътеки, а министър Божидар Нанев обясняваше, че ще се заделят пари и за тях. Така с новата дейност болниците ще могат и да се запазят.

Оказва се обаче, че и "живите дръвчета", т.е. отделенията в тези болници, които касата е преценила, че все пак отговарят на завишените критерии, ще паднат в жертва. "На този етап няма пари за долекуване и продължително лечение в бюджета на НЗОК", призна председателят на УС на касата Владислав Горанов. Можело да се появят евентуално след 3-4 месеца, като стане ясно как върви бюджетът. Това значи, че например болницата в Полски Тръмбеш ще трябва да работи единствено по 7 пътеки, без обещаните нови. Болница обаче трудно може да оцелее само с финансиране по 7 пътеки.

Въпреки отпадането на толкова много болници прогнозите на касата са тази година хоспитализациите да са с едва 40 000 по-малко от 2009 г., или 1 718 000. Въпреки това от касата продължават да твърдят, че 30% от цялата болнична помощ са рехоспитализации, голяма част от които се дължат и на некачествено работещите малки болници.



КОНТРОЛ

Въпреки че договарянето с болниците за т.г. още не е напълно финализирано, от касата се зарекоха да ревизират току-що сключените договори. "Има подозрения за прилагане на различни аршини спрямо различните болници от страна на директорите на районните каси", обяви Владислав Горанов. Затова от следващия месец НЗОК и МЗ започват проверки на сключените договори. От министерството се зарекоха и на строг контрол заради практиката да се купуват лекарски дипломи за осигуряване на договори.