Сибила
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 10728
Скрий: Име, IP

От форума на бгмама:

Зад тази позиция днес се обединихме родители, граждани, земеделци, фермери и пчеларите.

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ,
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ДО Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА,
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ДО Г-Н СВЕТЛИН ТАНЧЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ


О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
ОТ
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНИ И РОДИТЕЛИ

Относно законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми.

Настояваме да ни бъдат разяснени следните неясноти:

В мотивите към законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми е посочено следното:

„При подготовката на законопроекта са взети предвид писмените коментари, изпратени от Европейската комисия до Министерството на околната среда и водите на 14 април 2009 г., относно транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, по повод стартирането на процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност.”

От цитирания текст разбираме, че Европейската комисия е посочила в писмото си единствено Директива 98/81/ЕО, отнасяща се за работата с генетично модифицираните организми в контролирани условия, и ни е обърнато внимание за необходимостта от транспонирането на изискванията по нея в нашето законодателство. Както и, че е стартирала процедура по чл. 226, която е досъдебна процедура и няма наказателен характер. Санкционирането по тази процедура не е приоритет и цел на Европейската комисия.

Настояваме да ни изясните:

На какво основание в проектозакона за изменения и допълнения на Закон за генетично модифицираните организми се променят и се заличават основно текстове, касаещи освобождаването на генетично модифицираните организми в околната среда, каквито изрични изисквания не намираме от страна на ЕС, след като в писмото не е посочена Директива 2001/18/ЕО.

Запознавайки се подробно с изискванията по Директива 2001/18/ЕС, нашето становище е следното:

1. В директива 2001/18/ЕЕС забраните са регламентирани в ал.5 на допълнителните разпоредби, както и в чл. 22 и чл. 23.
2. В директива 2001/18/ЕЕС няма изрично регламентиран „забранителен” режим, който да ограничава страна членка да спре освобождаването в природата на хибриди, застрашаващи генетичното богатство от сортове и породи на самата страна.
a. Директива 2001/18ЕЕС не ограничава въвеждането на забранителни мерки с цел опазване на видове от защитени територии, както и на генетично значими сортове и породи.
b. Отпадането на чл.79 и чл.80 от ЗГМО е в пълно противоречие с чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която е в основата на Натура 2000.
c. Тази промяна също така се намира в противоречие и с директивите, предоставящи дерогации за местни сортове застрашени от генетична ерозия, като Директива 2009/145/ЕО.

Считаме, че изключително странно се тълкуват изискванията по европейските директиви, и конкретно Директива 2001/18ЕЕС, която не е посочена в писмото от ЕК до МОСВ, налице е също така и неправилно според нас тълкуване на текстовете в настоящия Закон за ГМО:

Чл. 79, 80, 52 и параграф 4 от допълнителните разпоредби не са общи забрани, а превантивни защитни текстове, отнасящи се до конкретни изключения, а именно генетично значими сортове и породи, защитени територии от Натура 2000, които са защитени и от две европейски директиви, Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС, както и за земеделските полета, отглеждащи екологично чиста био продукция.

ОТНОСНО ОТМЯНАТА НА ЧЛ. 79 ОТ ЗГМО:

- В Европейския съюз има разрешени за пускане на общия пазар на Европейските общности над сто хибрида от само шест култури:

o памук;
o царевица;
o рапица;
o соя;
o захарно цвекло;
o два вида други организми
- Забраната във Франция е за отглеждане на МОН810.

- Забраната в Унгария е за два от видовете използване при пускане на пазара (отглеждане и използване за фураж) на МОН 810 и на Т 25 – хибриди на царевицата на компаниите „Монсанто” и „Байер”. Възможно е да има и други забрани, за които не знаем.

- Забраната в Австрия е въведена на ниво провинция, така че всъщност става дума за няколко успоредно въведени забрани. Там механизмът на забраната е по-сложен, но във всички случаи се отразява на свободното движение на ГМО продуктите, разрешени за пускане на пазара. Видяхме, че има заведена процедура срещу провинция Горна Австрия и има документ на ЕС по отношение на твърдяното нарушение на провинция Горна Австрия, но не успяхме да проучим в какво Европейските общности обвиняват Австрия и по-конкретно провинция Горна Австрия. Съществува и регламент, с който се въвежда ГМО забрана в провинция Щирия (друга провинция на Австрия).

- Забраната в Германия засяга пускането на пазара на МОН 810.

Трябва да се отбележи, че до месец април 2009 година Европейският съвет е отхвърлил всички предложения за санкциониране на страните-нарушители. Това означава, че дори и при нарушение на правилото за свободно движение на ГМО продуктите, разрешени за пускане на пазара, Европейският съвет за момента не може да формира мнозинство за налагане на санкции. Към дата април 2009 година само четири страни са „за” налагане на санкции – Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания.

Всички наказателни процедури срещу страните във връзка с ГМО са за решения, противоречащи на свободата на движение на ГМО хибридите, разрешени за пускане на пазара на Европейските общности.

Нито една от тези процедури не е само за обявяване на забрана за освобождаване в околната среда на отделни хибриди или на цели култури.[/b]

- Освобождаването в околната среда (с изключение на случаите, когато ГМО продуктът е разрешен и за отглеждане – какъвто е случаят с МОН810 и вероятно с някой друг продукт от разрешените за пускане на пазара над сто ГМО продукта), се счита за сфера в която държавите-членки могат да провеждат самостоятелна политика.

- В сферата на националната политика се счита разрешаването на опити на националната територия с неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

- В сферата на националната политика се счита и разрешаването на отглеждане на конкретно посочени терени от националната територия на неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

- Съобразно същия аргумент в сферата на националната политика може да бъде и забраната за отглеждане (включително и забраната за опити), т.е. забраната за освобождаване в околната среда на всякакви хибриди и дори на цели култури, които не са разрешени за пускане на общия европейски пазар. Към настоящия аргумент поне три страни – Австрия (от 97 г.), Гърция (от 99 г.) и Унгария (от 2008 г. насам) не издават разрешения за извършване на опити с ГМО хибриди. Тези страни са наложили т.нар. де факто мораториум и по-интересното е, че никъде не намерихме информация Европейските общности да обвиняват горепосочените страни в това. Както посочихме по-горе обвиненията срещу Австрия, Германия, Гърция и Унгария са за действия, насочени срещу пускане на пазара на разрешения хибрид МОН 810 и на някои други хибриди.

- След като културите, изброени в чл.79, се разминават изцяло със списъка на културите, хибридите на които са разрешени за пускане на пазара на ЕО, не виждаме защо забраната на чл. 79 да не остане. Още повече, че е налице изключително широко обществено мнение в подкрепа на това.

Аргументите и анализът на чл. 80 показва аналогична ситуация с тази на чл.79.

Поради това, категорично настояваме:

Да се запазят в закона чл. 79, чл. 80 (заедно със свързаните с тях членове за глоби и санкции за неспазване на забраните), чл.52 (ал.2), както и параграф 4 от допълнителните разпоредби.

Считаме, че акцентът трябва да се постави върху неспособността на българските институции да контролират процесите – на освобождаване в околната среда (включително и на опитите с ГМО), на пускане на пазара (включително и контролът на пускането на пазара на неразрешени хибриди), на проследяване на ГМО продуктите, на етикетиране на храните и фуражите, съдържащи ГМО.

Убедени сме, че ако са наясно как се прилага ЗГМО у нас, дори и представителите на Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания, биха гласували против предложението за санкциониране на България за това, че е забранила продажбата на ГМО продукти на територията на България.

В тази връзка настояваме МОСВ и от МЗХ да представят публично следната информация за околната среда:

1. Писмото на Европейската комисия, съдържащо заплахи за стартиране на наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското законодателство в областта на ГМО;
2. МОСВ да предостави уведомленията, които са изпращани до Комисията по чл.7 от директивата.
3. Справка от МОСВ за подадените до този момент заявления по чл. 59-60 от ЗМГО.
4. МЗХ да представи копия от всички разрешителни, издадени въз основа на чл. 67 от ЗМГО (това искане се прави въз основа на чл.69, ал.3 от ЗМГО).
5. При липса на регистър по чл. 71 от ЗМГО – справка от МЗХ за всички площи, засети с ГМ растения.
6. Справка от МЗХ за това какви мерки са взети за спазване на правилото на чл.71, ал.3 от ЗМГО (брой на проверките – по години и тримесечия и по райони, където са извършвани проверките)
7. МЗХ да предостави копия от уведомленията, изпратени от лицата по чл. 71, ал.4 от ЗМГО.
8. МЗХ да предостави справка за проверките, съставените актове и издадените наказателни постановления за неспазване на изискванията на чл. 74 от ЗМГО.
9. Справка от МОСВ и от МЗХ за броя на исканията за издаване на разрешения по чл.83 от ЗМГО, за броя на издадените разрешения по чл. 83 от ЗМГО и за броя на отказите да бъдат издадени разрешения по чл. 83 от ЗМГО.
10. МОСВ да предостави справка за броя на писмените удостоверения, издадени от МОСВ по чл. 100 от ЗМГО.
11. МОСВ да предостави информация за това как РИОСВ се справят със задълженията си по чл. 108 от ЗМГО, информация как става това – с доклади, справки и пр.
12. Да се предостави информация създадена ли е специализираната лаборатория по чл. 108, ал.2 от ЗМГО. Ако да - кога е създадена? Да се изготви справка за извършената дейност от лабораторията от момента на създаването й до настоящия момент.
13. Има ли в МЗХ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити? Да се представи справка, съдържаща данните за относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити.
14. На какво основание (с какво разрешение) се извършват тези полски опити – да се посочи инстанцията, която разрешава опитите?
15. Има ли в МОСВ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити? Изчерпателна ли е тази информация и има ли регламентиран механизъм за получаване на горепосочената информация в МОСВ.
16. Въпроси към МОСВ и МЗХ: Да се представи справка за мерките, предприети въз основа на чл. 117 от ЗМГО – в справката да се посочат броя на проверките – по години и имената на проверяваните лица.
17. Справка от МОСВ, МЗХ и председателя на КЗП за броя на съставените актове и издадените наказателни постановления за административни нарушения по чл. 118-142 от ЗМГО.

Бележка: Справките да бъдат за периода от влизане в сила на закона за генетично модифицираните организми до настоящия момент.

Аргумент за исканата справка – изменението на закона трябва да се прави на базата на анализ за това как законът се е прилагал. От влизането в сила на закона са минали четири и половина години, една година и половина, от които преди България да влезе в ЕС и три години след като България вече е член на ЕС.

Във връзка с горното, предвид постигането на ефективен контрол и пълна прозрачност в действията на органите на изпълнителната власт предлагаме да се добави следния текст в закона като нов нов чл.144, или последна алинея на чл.143.

В края на всяко календарно тримесечие МОСВ, МЗХ и председателя на КЗП публикуват на сайтовете си информация за броя на извършените проверки за установяване на нарушения по този закон, за броя на съставените актове и издадените наказателни постановления за административни нарушения по чл.118-142 от ЗМГО, както и за броя на влезлите в сила наказателни постановления.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Като български граждани в качеството ни на родители, земеделци, еколози, фермери, бяхме изключително обнадеждени, когато разбрахме за проект „Зелена България” на правителството, за връщане на БДС, за определянето като държавен приоритет на България да бъде екологично чистата продукция, чистата земя и природа. Това е нашият единствен шанс в европейските и световните пазари, единствената ниша, за която имаме огромен потенциал и можем да заемем. Тази ниша и търсенето на екологично чиста биопродукция се увеличава непрекъснато, пазарът е неограничени.

Екологично чистата земя и стотиците традиционни български сортове, селектирани от българите преди нас в продължение на векове, са национално богатство, което няма цена. На това богатство именно дължим уникалния български вкус, който дори самите ние вече почти не можем да намерим и сме на крачка да загубим безвъзвратно. Но ако досега случващото се все пак е поправимо, например като върнем БДС, въведем строг контрол, инвестираме в нашата наука и заложим на традиционните български сортове, то ако се приеме този проектозакон, след 50-100г. ще сме загубили екологично чистата си земя, традиционни култури и уникалния български вкус завинаги. Връщане назад няма да има. На наследниците след нас ще оставим български генномодифициран вкус и не БДС, а БГС, български генномодифициран стандарт. И ако след 10-20, 50 г. учените установят, че последиците от генномодифицираните организми са непредвидими и непоправими, и че изпуснати веднъж в околната среда не могат да бъдат контролирани, големите държави с големите ресурси сигурно все някак ще се оправят, но на нас малка България, какво ще ни е останало? Ще сме унищожили безвъзвратно и последните богатства и шансове, които сме имали.

Затова настояваме страната ни твърдо и обосновано да защити националните интереси на България пред Европейската комисия, имайки предвид икономическата и стопанска значимост на традиционните сортове, породи, защитените екологични територии и приоритетното за държавата развитие на екологично чистото биоземеделие. Настояваме не само да останат превантивно защитните текстове, но и категоричността и сигурността на защитата ни да се засили, съобразявайки с изнесената информация и независимите изследвания на рисковете от ГМО, към днешна дата.


София, 26.01.2010г.
Инициативен комитет на граждани и родители
против промените в ЗГМО

Създадено: 26.1.2010 г. 20:47:15

склонен съм да вляза в положението на властта

Причина да се забранява има - кръстосаното опрашване, разпространението на семена от вятъра, птиците и животните

Die Hexe
Симпли, има и контрабандно разпръскване на семена.