Лобист е лицето, на което се плаща, за да влияе при приемането на даден закон или на нагласите на общественото мнение. Лобирането е професионална практика на обществените застъпници с цел упражняване на влияние върху правителствена институция в подкрепа на дадена гледна точка или проект. В много държави лобизмът е регулирана дейност, като ограниченията обхващат начините, по които се практикува, с цел предотвратяване на политическа корупция. Тази практика се разпространява първоначално широко в Англия в средата на XIX век, където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху парламента. В САЩ и Европа лобирането е индустрия. Според някои анализатори това всъщност е узаконена корупция, според други помага за по-доброто развитие на политическия процес. В България също съществуват голям брой лобистки групи, но неофициални. Лобирането дори щеше да бъде за малко узаконено по време на правителството на НДСВ през 2002 г., както беше предложено от царските отцепници от "Новото време" на Емил Кошлуков, но предложението не беше одобрено от парламента. Преди тях съществуваше и проект на Закон за лобирането на Илия Петров от СДС, но той дори не стигна до Народното събрание.

От 1995 г. лобистките групи във Вашингтон например трябва задължително да се регистрират и да оповестяват публично своите приходи и разходи. Този закон е известен като Lobbying Disclosure Act, който дава ясна и точна дефиниция на понятието "лобист", като урежда дейностите и контактите на лобистките групи. Преди 1989 г. във Вашингтон имаше 45 000 лобисти, но сега се смята, че те са над 100 000. В Америка лобистите получиха наскоро неочаквано голяма подкрепа от Върховния съд на страната, който на 21 януари т.г. на практика отвори широко вратите за дейността им в столицата Вашингтон, като по този начин големите пари официално вече ще са двигател не само на икономиката, но и на политиката. Това значи изливането на стотици милиони долари за лобиране. С пет срещу четири гласа върховните съдии постановиха, че кампаниите на кандидатите за Белия дом и Конгреса вече ще могат да бъдат подкрепяни от фирми с рекламни кампании и без ограничение на финансовите средства.

Остават забранени само преките дарения за политиците. Видимо разгневен, американският президент Барак Обама заяви, че това е "голяма победа за петролните концерни, банките, застрахователите и други заинтересувани групи, които концентрират силите си във Вашингтон, за да надделеят над гласа на обикновените хора". Обама оповести незабавно мерки за ограничаване на ефекта от съдебното постановление, но е съмнително дали Белият дом ще успее още преди изборите за Конгрес тази есен да наложи нова конституционна реформа.

Политици от Демократическата партия на Обама се опасяват, че ще бъдат премазани от републиканците, които по традиция стоят близо до големите концерни и изобщо до големите пари. Всички водещи американски и чужди анализатори са единодушни, че сега влиянието на лобистите във Вашингтон рязко ще се повиши най-вече защото те ще могат да заплашват членовете на Конгреса с негативни кампании, ако не гласуват в техен интерес. Някои коментатори дори заявиха, че решението бележи "края на американската демокрация" и настъпването на нова ера, в която сенаторите и конгресмените вече няма да представляват своите родни щати и избирателни окръзи, а големите концерни и профсъюзите. Дори онези, които смятат това за истерия, признават, че със своята оспорвана присъда Върховният съд на практика променя радикално естеството на политическите борби в Америка.

Малко хора знаят, че освен столица на Евросъюза Брюксел е и европейската столица на лобистите. На 20 000 еврочиновници се пада почти същият брой лобисти, които се борят за прокарването на определени интереси - не само национални, но и регионални. В ЕС работят най-малко между 15 000 - 20 000 лобисти, които харчат около 70 млн. евро за свои проекти годишно, съобщи наскоро "Дойче веле". Обикновено те използват най-различни английски понятия като Public Affairs (публични дела) или Government Realations (правителствени отношения), за да опишат професията си. Андреас Огринц е един от тях. Той лобира за Германското сдружение на работодателите от химическата индустрия. "Лобистите правят основно две неща. От една страна, наблюдават политиката, което означава, че се опитват да предусещат задаващи се развития и тенденции. От друга страна, се опитват да оказват влияние. Именно тази втора част от дейността им често пъти е обект на критики", коментира радиото. Самият Огринц не се притеснява да се нарече лобист. Той смята, че по-опасни са онези лобисти, за които никой не предполага, че са такива. "Защитниците на околната среда също са лобисти. Това понякога остава незабелязано в публичния дебат. Така че лобисти са не само представителите на индустрията, работодателските сдружения, но и тези, които работят за екологични организации, активистите на правозащитните движения и т.н.", смята той. Може би обществените критики се пораждат предимно тогава, когато възникне впечатление, че политиците се оставят да бъдат "купени" от лобисти. Андреас Огринц казва: "Ако например поканиш някой депутат на пътуване или му обещаваш някакви финансови изгоди, това за мен са напълно нелегитимни въздействия, това вече не е лобизъм, а чиста проба корупция."

В момента Европейският парламент има на разположение списък с 4570 акредитирани лобисти. Сред тях са неправителствени организации, частни и публични юридически образувания. Парламентът разполага с Кодекс за поведение, насочен към лобистките групи. В него се посочва, че в отношенията си с депутатите и служителите на Европейския парламент лобистите трябва ясно да декларират кого представляват, а също така да се въздържат от предлагане на подаръци под каквато и да е форма. Европейската комисия дори създаде наскоро доброволен регистър, в който лобистите декларират кои са и как се финансират. Той обаче едва ли ще бъде пълен, защото е на доброволна основа. В Зелена книга, публикувана по-рано, комисията определи лобистите като важна част от демократичния процес, като същевременно предупреди, че "на обществеността трябва да е ясно в какво точно се изразява приносът на лобистките групи". Част от проблема е в това, че няма точни данни за броя на лобистите, работещи в Брюксел. Личните срещи с членове на европарламента и представители на ЕК са само два от начините на работа на лобистите. Другият е изпращането на писма, имейли, провеждането на телефонни разговори с хора, които смятат, че могат да отговорят на нуждите им. Освен това лобистите организират кампании и коалиции, когато става думи за важни за тях въпроси. Не само сдружения, фирми и организации пращат свои лобисти в Брюксел. Представителствата на различни провинции в европейските страни също се занимават с лобизъм в ЕС.

Лобирането в ЕС функционира по абсолютно неразбираем начин, то е като черна дупка", категоричен е Пол де Клерк от ALTER-EU(коалиция от неправителствени организации, синдикати, университети и специалисти в областта на връзките с обществеността).

Каквото и да е мнението на хората за лобистите, тяхното съществуване и дейност е факт, за това без публична информация относно тях би било трудно да се попречи на злоупотребите, единодушни са редица водещи анализатори.