СДС и ДСБ продължават да стоят на два стола. На думи подкрепят ГЕРБ, но на дела се разграничават от управляващата партия при всеки възможен повод. И се възползват от всеки случай, за да се представят като компетентното автентично дясно.

Само дето не винаги са чак толкова компетентни и понякога олекват твърде много. Последният пример за това бяха критиките срещу бъдещия вицепремиер Илиян Михов. И Иван Костов, и особено Мартин Димитров видяха в него заплаха за стабилността на борда и стремежа на България към еврозоната. Димитров дори заподозря Михов, че защитава интересите на олигархията. Всичко това щеше да бъде добър пример за бдителност по отношение на обществения интерес, ако самият Михов малко преди това не беше заявил, че няма да пипа борда. Той обясни, че тази му идея е била по-скоро предмет на научна дискусия, а по отношение на въвеждането еврото тонът му също бе доброжелателен. Не съвсем издържани политически бяха и критиките на сините към кандидатурата на Меглена Плугчиева за вицепрезидент на ЕВБР. Вярно, в тях може би имаше известно основание. Но общото впечатление е, че СДС и ДСБ се държаха като БСП и НДСВ срещу Румяна Желева.

Още в първата си публична поява за годината Иван



Костов разкритикува Бойко Борисов



по всички фронтове - за това, че не е хванал мозъка на "Наглите" и техните покровители в ДАНС, че не е погнал бившите управляващи заради престъпленията им, че няма план срещу кризата и т.н. Малко по-късно пък Мартин Димитров вметна, че здравният министър Божидар Нанев не се справя със задълженията си.

Не може да се отрече, че понякога сините успяват да се представят като необходимия градивен коректив. Така бе при промените в закона за електронните съобщения. Депутатите на "Синята коалиция" бяха сред най-върлите противници на това МВР да получи неограничен достъп до трафичните данни. Това със сигурност им спечели точки. Особено като се има предвид късогледата позиция на ГЕРБ, които искаха да внесат същите промени, за които лобираше и тройната коалиция. А премиерът Бойко Борисов дори се разсърди на хората, че с готовност дават данните си на чуждестранни мобилни и интернет оператори, но не искат да ги предоставят на милото родно МВР. Идеята на СДС да отмени задължителната здравна карта за пътуване в ЕС също е добро попадение, което ще поправи едно недомислие.

По други въпроси, възбудили обществени дискусии, позицията на "Синята коалиция" обаче е двусмислена. Идеите за либерализиране на режима за генномодифицираните организми например се защитават от зам.-министъра на екологията Евдокия Манева, която така или иначе е представител на ДСБ. Сините депутати в парламента в общи линии избягват да говорят по темета.



Особено лицемерна бе позицията



на сините по казуса "Румяна Желева". Те с половин уста демонстрираха солидарност със сестринската си партия от семейството на ЕНП. Но бяха далеч по-активни в лобирането за свои кандидати. При това на принципа "всяка коза за свой крак". СДС подновиха разговора за Надежда Михайлова, а ДСБ вкараха в обращение Стефан Тафров, макар и без да споменават директно името му.

Все повече става ясно, че до края на мандата Борисов все повече ще бъде самотен бегач на дълги разстояния. Единствените му лоялни партньори са от "Атака", които обаче страдат от липса на международно признание. И е твърде възможно това в един момент да създаде проблеми за управлението. Вярно, Генерала има силен коз срещу сините претенции и интрижки - ако не ме подкрепяте, идват БСП и ДПС. Тъжното за СДС и ДСБ е, че нямат обществен ресурс да защитят идеите си, дори когато те са добри.

ГЕРБ определено имаха нужда от коректив. Но да коригираш, е едно, а да лобираш - друго. А да се опитваш да се докопаш до постове, при положение че имаш 15 депутати, е чиста проба наглост. Сините се опитват да бъдат хем управляващи, хем опозиция, което никога не е било печеливша политика.