На "Шипка" 6 всичко е почти спокойно. 60 карикатуристи с по няколко карикатури и хумористични рисунки са разположили годишните си постижения в залата на първия етаж и очакват смеховете ни. Наблюдавах не многобройните посетители - те наистина се усмихват на сполучливите попадения. Това безспорно разведрява иначе, нека не се лъжем, мрачната, зле осветена и плачеща за ремонт зала.

Всъщност по произход карикатурата не е непременно нещо смешно - италианското caricare означава просто "преувеличавам". Смята се, че нейният произход също е италиански, някъде към XVI век. Първите карикатури са много далеч от днешните стилизации - рисунъкът им често е извънредно старателен, и дори Бош, че и Дюрер могат да се приемат за причастни към възникването на този жанр.

Много наши художници рисуват карикатури, но маститите ни имена - Александър Божинов, Александър Жендов, Райко Алексиев, Илия Бешков, се осъществяват изключително силно само в областта на рисунката и карикатурата.

Флагман в жанра е политическата карикатура. На тази изложба оставаме с чувството, че широкият гръб на настоящия министър-председател засланя останалите герои и те играят роля на миманс и декор. Г-н Борисов е изобразяван винаги като муж могъщ, пространствоизместващ, естествен център на всяка рисунка. Рисуван е като Батман, в което няма нищо ново, като типичен херой от мутраджийския фолклор на прехода, като ракета-носител, като пастир на политическото стадо, като олигарх-заговорник, като капитан на правителствения тим и какво ли още не...

Нюанси обаче има. Някъде е уйдурдисан с повече жлъч, някъде - със скрита симпатия. И като походи човек нагоре-надолу, вижда, че в това изкуство също има някои удивителни тънкости. Майсторите в него са като че два вида според особеностите на умението си. Едните са изключително находчиви като мисъл, а другите повече се опиват от рисунката, от линията. Такива, които са еднакво добри като рисувачи и като остроумие са рядкост. Самият обект Борисов понякога, да ме прости Господ, е нарисуван така, че прилича едновременно на портиер в школа по сумо и на пловдивски рапър, но не и на себе си. Тоест трябва да гадаем кой е и отгатваме по вторични признаци. А едно от основните качества на добрата карикатура е узнаваемостта на персонажа. Тоест има и карикатуристи, които са с проблеми в рисунъка. Не това обаче е основното.

Повечето попадения са прекрасни и част от наградените са сред тях. Йовчо Савов например, който спечели приза на Съюза на българските художници, има плътни, въздействащи послания.

Очевидно го привличат мащабните обобщения - икономическа криза, екологични безобразия, възможност за еволюционен регрес. Но се запомня. Самата му награда е сатирична пластика от Ишхан Нигохосян - всъщност нека кажем, че секция "Карикатура" не е богата организация и че карикатуристите ни никога не са се къпали в охолство. Награди взеха и Иван Веселинов, и двойката карикатуристи Алла и Чавдар Георгиеви. Наградата на Дома на хумора и сатирата в Габрово спечели Илиян Савков, а учредената от Георги Чалъков награда за еротична карикатура взе Стефан Десподов.

Сюжетната политическа карикатура, еротичното хумористично изкуство и простият битов шарж - това са трите преобладаващи тенденции не за настоящата изложба, а през последните години и десетилетия в жанра. Пиша това и си казвам - не. Има още нещо, можем да го причислим към последното, но не е просто. То е нюансирана, по-често меланхолична, отколкото хумористична реплика към битието и неговите често неразбираеми превратности... В тези сфери, пристрастени към абсурда в многото му измерения, работи Диляна Николова. Друга тенденция е засиленото внимание към екологията, очевидно има и повече конкурси по темата, така че се срещат доста такива рисунки.

Нека кажем, че въпреки усмивките изложбата ни навя и тъжни мисли. Освен опърпаността на залата си зададохме въпроса: "Кой плаща за това изкуство, и плаща ли достатъчно?"

Отговорът е ясен. Пазар за него, както и за цял куп още родове и жанрове в естетическото съзидание на практика няма. Но доста неща, включително и човекът, съществуват не винаги в унисон с пазарната логика. Така че да се похилим, докато има смешни картинки, щото това, че ги вижда и друг, прави родните политабсурди по-поносими.