През август гръцката полиция арестува българин, който прекара два дни, затворен в банков трезор в столицата Атина след неуспешен опит за обир. В един петък, след като се представил за клиент на банката, 30-годишният мъж се скрил в клона на Националната банка на Гърция в атинското предградие Кесариани, но се заключил в трезора, след като по невнимание задействал алармената система. Служителите на банката не могли да изключат системата за сигурност, което накарало полицията по-късно да разруши една от стените, за да освободи крадеца, който бил изпразнил вече съдържанието на няколко сейфа.

Горе-долу по същото време банковите обири отново станаха мода в България и доста държави по света. Всички обясняват новото възраждане на тези дръзки грабежи с икономическата криза, която вече дава своето отражение върху ръста на престъпността в САЩ, като само в Ню Йорк през 2008 г. са извършени 444 банкови обира, което представлява увеличение с 57% по отношение на предишната година. През този период само двама обирджии, които действали поотделно, са ударили 24 банкови клона в Ню Йорк, преди да бъдат спипани. Статистиката за м.г. се очаква скоро.

Американската полиция отдавна предупреждава финансовите институции, които работят с клиенти, да увеличат мерките за сигурност предвид прогнозите за засилен престъпен "интерес" към тях поради рецесията. Главният полицейски комисар Реймънд Кели още през януари м.г. проведе среща с изпълнителните директори на най-големите банки в Ню Йорк, за да ги предупреди да приложат някои изпитани мерки за безопасност в клоновете си. Кели смяташе, че предвид нарасналия брой на подобни престъпления е добре да се накарат управленията на финансовите институции да поставят



навсякъде бронирани стъкла на гишетата,



за да имат служителите повече време да реагират срещу престъпниците, които ги заплашват с оръжие. Някои от банките обаче протестираха срещу тази мярка, защото прецениха, че по този начин ще бъде застрашена сигурността на клиентите, към които престъпникът може да реши да прояви насилие.

Това може да стане, ако грабителят срещне съпротива от страна на служителя на гишето да му даде веднага парите в наличност. При това положение от ръководствата на тези банки смятат, че бандитът може да реши да вземе заложник или направо да нарани някого, за да принуди служителя да му даде парите. Полицията обаче, чийто интерес е престъпниците да бъдат заловени, настоява парите винаги да бъдат маркирани със специален спрей или боя преди отварянето на банките, за да бъдат дадени на бандита. Органите на реда също така искат въвеждане на по-засилена охрана, повече камери и други мерки, които ще им дадат възможност да проследят и заловят крадците.

Най-разпространеният начин за обир е онзи, който сме свикнали да виждаме още от старите ленти за Бони и Клайд, когато обирджиите подават бележка или сами казват на служителя, че имат оръжие и искат да им бъдат дадени всички налични пари от съответното гише. Очевидно въпреки цялата сложна технология на съвременните методи за охрана този стар и изпитан метод все още действа успешно. Друг проблем е, че веднъж заловени и вкарани в затвора, бандитите превръщат времето си, прекарано там, в полезен тренировъчен период.

Австрийската полиция направи изследване за най-ефективните мерки срещу банкови обири. Оказа се, че



само 14% от всички обирджии на банки са професионалисти



Останалите се занимават с всякакъв вид престъпления или пък пълни аматьори. Съвсем малко са крадците, които планират нападенията си над банкови клонове. Повечето действат на принципа на случайността и реагират според конкретната ситуация. Около половината от извършителите, участвали в проучването на австрийската полиция, признали, че са получили идеята и информацията за нападенията си от медиите. Но това не е всичко. Излиза също, че мерките за сигурност в банките не успяват да възпрат кандидат-обирджиите. Около 94% от тях например не се плашат от видеокамерите в сградите. Една от причините за това е, че много от апаратите са все още аналогови, а не дигитални и затова качеството на заснетите кадри не е особено добро.

Австрийските банки започнаха да въвеждат серия от мерки за подобряване на сигурността. "Значително увеличихме броя на наблюдателните камери. Сега можем да заснемем всеки ъгъл в нашите филиали и да изпратим кадрите на полицията само с натискане на едно копче. Имаме засилена частна охрана - явна и под прикритие. Развихме и нова концепция за филиалите, при която изместваме касите далеч от входа", заяви Елизабет Блайлебен-Корен от Ерсте банк. Много банки и трезори вече използват и скрити камери, за да изненадат крадците. Те постоянно увеличават броя на маркираните пари и боята по тях, която полепва по обирджиите и те по-лесно могат да бъдат разкрити. В бранша вече има и ред други мерки, които по обясними причини се пазят в тайна, казват от австрийската полиция.

В световната икономика, поразена от финансовата криза, думите



"безопасен" и "банка" все по-често вървят ръка за ръка



Изданието Global Finance направи списък с 50-те най-сигурни банки за последните 18 години. Класирането е на база кредитен рейтинг, който компании като Moody's, Standard & Poor's и Fitch дават на банките, а също така и на база анализ на общите активи, притежавани от 500-те най-големи банки в света. От пет германски банки, които присъстват в класацията като най-сигурни, и петте са в топ 10. Това са KfW, Landwirtschaftliche Rentenbank, Landeskreditbank Baden-Wuerttemberg-Foerderbank, NRW. Bank и Deutsche Bank. Банковата индустрия в Германия е в размер на 9.656 трилиона евро, а кредитните банки в страната са 1838.

Във Франция е втората по сигурност банка в света, а в класацията са включени 6 френски банки.

CDC е обществена финансова институция, с която работят централни, регионални и местни власти. Другите "сигурни" банки са BNP Paribas, Credit Agricole S.A., Societe Generale (SG), Banque Federative du Credit Mutuel и Credit Industriel et Commercial. Банковата индустрия в страната е в размер на 6.700 трлн. евро, а кредитните банки са общо 808.

В класацията швейцарската банкова система е представена от три банки - Zuercher Kantonalbank, която е под №5, в класацията влизат още Credit Suisse и UBS. Банковата сфера в страната е в размер на 2.855 трлн. евро, а кредитните институции са 205.

Канадската Royal Bank of Canada е най-голямата финансова институция в страната и попада на 10-о място. Банковата индустрия в Канада е в размер на 1.902 трлн. канадски долара, която има 21 търговски банки.

От 50-те най-стабилни банки в света само три са представени в България. Трите финансови институции с офиси тук са BNP Paribas, Societe Generale и Deutsche Bank. Последната финансова институция от Германия обаче не работи с физически лица.

Друга нова тенденция е, че производителите на трезори и блиндирани каси получават все повече поръчки и направо процъфтяват. След избухването на икономическата криза търсенето на продукти от този бранш само в Германия изведнъж се е увеличило с 30%.

Заради финансовите проблеми много хора в страната явно изгубиха доверие в банките и предпочитат да държат пари и други ценности в трезор в собствения си дом. Така от октомври 2008 г. търговците и производителите на домашни сейфове, трезори и блиндирани каси бележат покачване на оборота. Особено търсени от частни лица са в момента комбинирани трезори с огнеупорна защита, които струват между 2000 и 5000 евро. В зависимост от оборудването и степента на сигурност цената бързо нараства. В бъдеще остава да се види дали тези и други мерки ще успеят да ограничат новата епидемия от обири, или по стара традиция крадците бързо ще се адаптират към тях и ще измислят все по-фантастични начини да излъжат банките, властите и полицията.