Най-успешният директор в държавния сектор на Бургас, по всичко личи, е шефът на тамошното ВиК Ганчо Тенев. Той бе назначен по царско време, отслужи спокойно четирите години на тройната коалиция, но очевидно е много харесван и от ГЕРБ. Вече шести месец чудесно се спогажда със сегашния директорски борд на дружеството, където зам.-шеф от 7 години е Красимир Желев, сдобил се с популярност покрай злополучната политическа кариера на съпругата си Румяна.

В броя от 9.05.2007 "Сега" описа схема, по която държавното ВиК в Бургас организира странни обществени поръчки, чрез които



източва касите си и налива пари в частни фирми



Да припомним - през 2005 г. водното дружество например бе похарчило почти половин милион лева, за да купи само един етаж от постройка в покрайнините на морския град. Въпросният етаж се явяваше част от сградата на бургаския клон на държавната фирма "Метални конструкции". Скандалното в случая бе, че държавата години наред отчаяно се опитваше да продаде етажа, за да плати с парите дълговете на бургаския клон на фирмата и така да го спаси. Тъй като купувачи не се появиха, накрая цялата сграда бе продадена за 410 000 лева на частната фирма "Булсервиз". Буквално на следващия ден след приватизацията шефът на ВиК-Бургас Ганчо Тенев обяви, че иска да купи помещения, и пусна обява с такива характеристики, на които отговаряше само конкретният етаж от "Метални конструкции". Сред появилите се три оферти Тенев си хареса единствено тази на "Булсервиз" и брои за етажа 440 000 лева, тоест с 30 000 повече, отколкото частниците бяха дали преди това на държавата за цялата сграда.

Въпреки огромния шум, който се вдигна тогава около тази сделка на ВиК, Тенев получи височайша закрила от страна на министър Асен Гагаузов. Вместо да препрати данните на прокурор, където им е мястото, той се озъби на подопечните си шефове от "Метални конструкции", които всъщност бяха сезирали него и парламента за аферата с бургаската сграда. Така Тенев оцеля.

Тези дни се разбра обаче, че с него е оцеляла и чудесната схема, изпробвана с прословутия етаж. В полицията и прокуратурата бяха подадени поредни сигнали, от които става ясно как определени фирми печелят



добре режисирани малки обществени поръчки



Сценарият се повтаря неизменно - понеже е малка, поръчката не трябва да надвишава 100 000 лева. Но при всеки търг две от участващите три фирми се правят на приятно разсеяни и дават такива, надхвърлящи горния праг оферти, че човек с удоволствие да ги отстрани, за да спечели единствено правилната.

Започваме с поръчка от март 2008 г. за подмяна на захранващ водопровод в поморийското село Горица. По странна случайност трите появили се фирми са все от Айтос. Също толкова странно две от тях - "Техмаком" и ЕТ "Стройстил - Стоян Стоянов", предлагат оферти съответно за 106 772 и 103 806 лева. Или в двете фирми са писали офертите си по някакъв друг закон, а не по този за обществените поръчки, или конкурентът им - "Корекстрой", им се е сторил толкова симпатичен, че доброволно са решили да му отстъпят сделката. Или пък историята е съвсем друга и плаче за прокурор. Така или иначе "Коректстрой" съвсем логично печели с оферта, доближаваща се до горната позволена граница - 98 863 лева. Макар че в търга на практика фирмата се състезава сама със себе си, Тенев не се притеснява от това и сключва договор с нея за тази максимална сума. В края на краищата той сам е поканил конкретно тези три фирми. Малка подробност е, че управителят и съсобственик на "Коректстрой" Стоян Костадинов Стоянов е играл много активно в своя полза, защото се явява и собственик на "Стройстил". От "Техмаком" пък казаха, че си е тяхна работа защо са се явили на търг като доброволни аутсайдери. "Откъде накъде трябва да ви казвам поради каква причина съм дал такава оферта!?", коментира един от собствениците на "Техмаком", представил се като Милен. Нещата стават още по-странни, като се има предвид, че "Техмаком" никога не се е занимавала с водопроводи и проекти, свързани с "ВиК". Нейният предмет на дейност са изграждане на газови инсталации и поставяне на дограма. Това пише и в портфолиото й. Все пак насърчителното е, че в търговете на Ганчо Тенев не се появяват и фирми за аранжировки на цветя, за производство на детски играчки или пък за ветеринарна помощ.

През същата година Тенев кани нови три фирми да участват в поредната малка обществена поръчка за ремонт на водопровод в руенското село Просеник. И трите са пак от Айтос. Различното е, че двете, които в случая го играят на услужливи и доброволно самоотстранили се от търга, този път са различни, но за сметка на това победителят остава несменяем - "Коректстрой". "Милкрейд" му помага да спечели, като изскача с оферта 104 982 лева, а ЕТ "Сотир-Г-2000 Сотир Гугалов" пък предлага да свърши работата за цели 108 981 лева. За какво изобщо са участвали, освен ако не са били доброволни статисти при провеждането на предварително уреден търг, може би си знаят само собствениците им. Сотир Гугалов примерно каза, че се явил на търга, защото го извикали. "Де да знам защо съм дал такава голяма оферта. Поканиха ме да участвам и аз отидох", обясни той. Гугалов не можа да обясни защо при наличието на стотици специализирани фирми са се спрели точно на него, след като фирмата му никога не е извършвала дейности, свързани с ВиК. За сметка на това обаче пък призна, че редовно се явява на търгове и никога не е успявал да спечели. Попитан не се ли е научил от толкова богат опит по участия в наддавания, че малките обществени поръчки си имат таван от 100 000 лева, той каза: "Де да знам, аз откъде да знам малка ли е, голяма ли е поръчката..."

Има и класирания, в които



наглед всичко е изрядно



Но само наглед. Едното от тях е малка обществена поръчка за авариен ремонт на питеен водопровод по улица "Георги Димитров" в гр. Сунгурларе. Най-скъпата оферта в него, и съответно с никакви шансове да спечели, е подала столичната фирма "Теди 2005". Нейна собственичка е Ивелина Тодорова Маркова - дъщеря на Тодор Колев - бивш служител в Инвеститорски контрол във ВиК-Бургас. Момичето се разходило чак от София до морето, за да загуби в търга. Случва се, разбира се, но точно при тази поръчка баща й се появил в сградата на ВиК, за да донесе документите на друг от участниците - фирма "Кота 65" ЕООД, която впоследствие е класирана първа. Видели са го почти всички административни служители на фирмата, а и той не се е криел. Пред "Сега" Колев призна, че "май наистина е носил такава оферта", но не можа да си спомни защо не е предупредил дъщеря си поне да не бие толкова път или пък да даде по-добра цена. "Много време мина оттогава, май наистина занесох документите на другата фирма, ама и аз съм учуден защо Ивелина подаде толкова лоша оферта", възкликна бащата.

Подобни родителско-синовни сюжети се забелязват и при процедурата за аварийна подмяна на водопровод в бургаския квартал Победа. Сред поканените три фирми са тези на бащата Димитър Георгиев Стоев с "Хидроком" - Царево и синът Георги Димитров Стоев с "Комплектстрой" ЕООД. Този път обаче родителят играе в полза на чедото - дал е оферта, по-висока с 3000 лева.

Посочените търгове са само някои от многото документи за малки обществени поръчки, проведени през 2008 и 2009 година, с които "Сега" разполага и в които блика от подобни роднинства и натъкмености.

Известното лице във ВиК-Бургас Красимир Желев е спрял да си вдига телефона след скандалите със съпругата му и не бе открит за коментар. Директорът на фирмата Ганчо Тенев обаче заяви, че не вижда нищо нередно в търговете на предприятието. "Сделките са по над 200 на година и не мога да знам подробностите за всяка една поотделно, но нарушения в тях няма. Ние винаги правим предварителна оценка на даден обект и аз не мога да коментирам сега защо някъде се е получила една, а другаде - друга сума. Но заявявам твърдо, че цените, по които ние работим, са по-ниски от цените на частните фирми", заяви Тенев. Той не пожела да коментира и защо е канил за търговете все едни и същи фирми, повечето от които оглавявани от бащи, синове и дъщери, защото не ги помнел в подробности. "Трябва ми време да издиря документите, да се запозная с тях и едва тогава мога да говоря конкретно", каза Тенев.