Изненадваща е изненадата, с която глобалният стопански и политически елит, изпълнил швейцарското градче Давос за своя юбилеен 40 Световен икономически форум, реагира на кратката реч, поднесена в сряда от френския президент Никола Саркози. Господата трябваше да очакват, че след като преди дни президентът Обама заяви решимостта си да сложи край на сегашния финансов модел, то по-радикалният френски лидер няма да забави своя демарш. Мосю Саркози



обяви световна революция,



която трябва да смени из основи правилата на глобалното стопанство. Съветвам всекиго да прочете сам и много внимателно пълния текст върху седемте странички на този Давоски манифест на главата на Френската република. Той е много популярен по света, нищо че нашата преса засега само го пощипва оттук-оттам. Малцината, които благоволиха да забележат революционната реч, обвиниха автора в комунизъм. Защото застъпва откровено антипазарни тези - например преразпределение на ефекта от глобализацията (понеже досега "всичко беше дадено на финансовия капитал и нищо на трудещите се"), и защото иска "стабилизиране на цените на суровините", "промяна на световното управление", регулирана икономика, пренасочване на доход от богатите към бедните (били те граждани, компании, цели държави). Ясно, че нищо комунистическо няма в намеренията на един представител на френската десница. Прокламацията за бъдещата революция я вижда като реформа на държавното и световното управление без промяна на социалния строй: "Ние не се питаме с какво да заменим капитализма, а какъв вид капитализъм искаме". Президентът Саркози иска



капитализъм с морални стойности,



които да изместят дохода за акция като главна мярка за успех. В света на новия морален капитализъм икономиката нямало "да изглежда самоцелна", а "ще върнем икономиката в служба на човечеството", тя ще е "средство към целта". Като всеки велик политик президентът Саркози е находчив и много точен, докато поставя диагнози на капитализма от последните десетилетия, "в който поемането на риск с пари на другите беше норма, позволяваща лесни печалби". И особено когато произнася присъди срещу "непристойното поведение" на финансовия елит, "свръхпечалбите" на бизнеса и ненормалните "пакетни възнаграждения, които няма повече да бъдат толерирани, защото не са обвързани със заслугите". За съжаление, той става доста мъглив, когато търси отговора на сакралния въпрос



какви ще са промените,



които ще ни изведат по пътя на праведния капитализъм с морални стойности. Из мъглата на брилянтната иначе словесност на манифеста прозират основните стожери, върху които президентът Саркози ще въздигне новия модел на капитализма: увеличаване на държавното регулиране и пряка намеса в икономиката, "неутрализиране на пазарните сили чрез балансиращи и корективни мерки". Набелязаните мерки надхвърлят класическия френски дирижизъм, първо, защото се предвижда те да се налагат от един световен властов орган. В тази роля френският държавен глава вижда Г-20. Новият капитализъм всъщност ще е от породата на т.нар. "смесена икономика" със силно икономическо участие на държавата и на международните организации, строго надзиравана от един бюрократичен и стопански елит, чиято твърда ръка ще налага моралните стойности "защита, справедливост и честност чрез сътрудничество, регулиране и управление." Аз самият дълбоко се съмнявам, че точно същите господа, които създадоха днешния капиталистически модел и толерираха тъкмо спекулацията, излизането на банките от правия път на рисковото кредитиране, които ги превърнаха от кредитори в спекуланти, ще се справят с ролята да наложат манифестираните ценности на новия ред. А други хора няма. Как ще се справят с новата си роля, ще видим по-късно. По-важно е веднага да отбележим



конкретните мерки



на мосю Саркози, които ще нормализират и морализират капитализма. Точно те първи ще ни застигнат - независимо дали ще постигнат революционните цели (в което не вярвам), или не. Челно място заема т.нар. "данък на Тобин", наскоро възроден от британския премиер Гордън Браун. Данъкът на Тобин (по-честно би било епонимът да се свързва името на лорд Дж.М. Кейнс, пръв предложил този данък през 1936 г.), или "данък върху финансовите транзакции", е облагане на всяка финансова сделка, всяко плащане за покупка на финансови активи и права. Вторият данък, предлаган от мосю Саркози, е "данък върху спекулацията" (каквото и да значи това), който да отклони инвеститори и банкери от безотговорно високи рискове в търсене на свръхпечалби и свръхзаплати. Безспорен е изводът, че в последните години счетоводството се изроди дотам, че "цялата ни система на отчетност се провали" и сега трябва "да променим начина, по който измерваме и отчитаме нещата, нашите критерии". С какви критерии ще заменим наложения вече култ mark-to-market (постоянна преоценка на активите по пазарни цени, надуваща ценовите балони)? Давоският манифест не дава отговор, но иска



"нов Бретън Уудс" -



световен конгрес, който да отговори на лавината въпроси и да наложи нов финансов ред. За жалост нов Бретън Уудс няма да се получи. Защото не забелязвам да се е родил нов гений от величината на лорд Кейнс - именно неговите идеи (в окастрен, бих казал в кастриран вид) приеха през 1944 г. в Бретън Уудс.