България може да носи знамето на Европа в Афганистан, изненада ни в петък бъдещата външна министърка на ЕС Катрин Аштън. Британката, която на изпита за еврокомисари в Брюксел се представи по-добре само от нашата злополучна кандидатка Румяна Желева (и то заради английския си език, защото друг не владее), обърка държавите още при първата си международна изява. Вместо Литва нашата страна се оказа една от четирите кандидатки заедно с Италия, Полша и Унгария да оглави мисията на ЕС в Афганистан, която би играла координираща роля съвместно с представителите на ООН и НАТО за излизане от безизходицата там.

Грешката на Катрин Аштън щеше да си остане само за нейна сметка, ако нашето външно министерство не бе дало принос за допълнително объркване. Вместо да каже ясно дали България е кандидат за поста посланик на ЕС в размирната държава, то зае



загадъчна поза: нито потвърждава, нито отрича



Подобен похват в международните отношения се прилага, когато се знае, че каквото и да се каже, ще бъде във вреда. Така например американските военни нито потвърждават, нито отричат дали на определени бойни кораби има ядрено оръжие, когато влизат в чужди пристанища. Ако домакините държат на антиядрените принципи и категорично настояват за гаранции, че на борда им няма ядрени оръжия, корабите не ги посещават. Ясно е, че каквото и да се каже, би било във вреда на военната тайна, защото би се разбрало кои кораби носят и кои не ядрени заряди.

Въпросът е защо първата реакция на нашето външно министерство бе така конспиративна, сякаш трябваше да опази военна тайна. Очевидно или държавата не е знаела каква позиция да заеме, или всеки от двата възможни отговора й е изглеждал рисков. Първият вариант е разбираем, защото по много международни въпроси България чака указания отвън. При втория вариант се предполага, че тя сама изработва своята позиция. Ако бе отговорила положително обаче, това щеше да означава, че се стреми да играе важна роля в конфликтен район, която едва ли й отива. Ако бе отрекла, рискуваше да изглежда, че се дърпа от задача, която някой вече е решил да й възложи. А тя не умее да отказва. Грешката пролича едва когато говорител на Катрин Аштън уточни, че всъщност не ставало дума за България, а за Литва. Отдъхнахме си заради честта на българската дипломация.

Неочакваният конфуз обаче повдигна съществен въпрос



знае ли България какво прави в Афганистан



Тя участва миналия четвъртък на международната конференция в Лондон, чиято главна цел бе да начертае стратегия за изход от войната. Всяка от участващите 60 държави имаше някакво виждане. България бе представена от своя нов външен министър Николай Младенов, който тъкмо се бе върнал от Афганистан след преживян инцидент в българската рота в Кандахар. По тази причина бе обект на внимание като помирисал барут в бойни условия и му бе отредено правото да говори в началото на конференцията. Първите изказвания обикновено дават тон на дебатите, но България пропусна шанса си, защото предпочете принципа да слуша какво говорят другите.

Вместо да даде знак, че вижда безизходицата и че желае да планира заедно със своите съюзници някакъв компромис за приключване на войната, тя се изказа за безсрочното й продължаване. "Мандатът, който правителството има от Народното събрание, е до приключване на международната мисия по стабилизиране на Афганистан, каза Николай Младенов пред радио "Дойче веле". Така че всичките ни действия са съсредоточени в рамките на този мандат." Колко дълго? - няма значение. Дори президентът на Афганистан Хамид Карзай предложи ориентировъчен срок - до 15 години. Конференцията предпочете сгъстен график - 5 години. Дотогава афганистанската армия трябва да поеме контрола над цялата страна, да се помири с умерените си врагове, а най-върлите да изтласка. За целта конференцията в Лондон постави серия от конкретни задачи, които ще бъдат уточнени допълнително на конференция в Кабул до края на годината. България не даде вид, че осъзнава какво се случва. Тя просто се съгласи да прати още 100 войници до края на годината (сега са 500), както и да се включи в мисията на ЕС за обучаване на афганистански полицаи. Не поиска нищо в замяна - например следвоенно участие в проекти за възстановяване на страната.

Русия, която се опари в Афганистан и няма военно присъствие, усети, че



тепърва там ще замирише на пари



Стратегията на изтеглянето на международните сили ще се основава на принципа "Като не можеш да ги победиш - купи ги!". Предполага се, че част от талибаните ще оставят оръжието, ако им се даде възможност да правят нещо друго в съсипаната държава. За целта им се предлагат на първо време 500 млн. долара за 5-годишна реинтеграция. Москва настоява да възстанови построените някога от нея 142 стопански обекта, но за чужда сметка и без да участва в търгове. "По време на криза и сиренето в капана струва пари", обясни два дни преди конференцията в Лондон руският представител в НАТО Дмитрий Рогозин. Той посочи, че въпросните обекти са давали 60% от брутния вътрешен продукт на Афганистан. Те обаче са главно от сферата на промишлеността, развивана съгласно съветската доктрина за индустриализация, създаване на пролетариат и изграждане на социализъм. Сега се подхожда по-прагматично и ще се акцентира на селското стопанство, където да се върнат талибаните. В него България би могла да има някакви шансове като възстановяваща се от собствена разруха земеделска държава, стига да не предлага като бившия външен министър Соломон Паси да замества маковите насаждения с рози, а производството на опиум - с добив на розово масло.

Ако иска да бъде полезна,



България може да си избере и друга роля



Предстоящото наливане на пари е съчетано с опасение от прословутата корупция в Афганистан. Президентът Хамид Карзай ще получи половин милиард долара, за да "подкупи" податливите си противници. Западът го подозира, че както и досега няма да пропусне да позлати близкото си обкръжение. За да се защити, самият той предложи в Лондон създаването на международен контролен орган, който да следи къде отиват парите. Въпросът е кой да го оглави. Като държава, спечелила си името като най-корумпирана в ЕС, България би могла да кандидатства за поста с аргумента, че най-добре познава корупционните схеми - особено при усвояването на международни фондове. Все пак най-добър ключар е касоразбивачът.